Езикът на живата природа. Доброто семе

Доброто семе

„Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си.“

При растенията има два процеса, от които зависи тяхното размножаване: опрашване и оплождане. Първият процес – опрашването, е външен процес и зависи от вятъра, дъжда и водата; зависи от човека или от насекомите – пчели, пеперуди, мухи и др. Прашецът от едно растение попада върху части от цвета на другото растение – близалцето. След това идва вторият, вътрешен процес – оплождането, при което малките поленови зрънца влизат вътре и се спускат по специална за целта тръбичка в плодника. Това е утробата на растенията. В нея се образува доброто семе. Доброто семе, това е скритият, непроявен живот на растението, това е крайният резултат от неговата работа.

В ума на човека също има утроба. В сърцето на човека има сърдечна утроба и във волята на човека има волева утроба. Както вятърът, водата и насекомите пренасят поленовия прашец от едно растение на друго, така мислите и идеите се пренасят в умовете на хората. Първо имаме опрашване – външен процес. След това идва оплождането – вътрешен процес. Те са свързани един с друг. Някой ден се запознаеш с една идея и на следващия ден, след седмица или месец ти вече си готов да работиш за нея. – Какво се е случило? – Това са двата процеса в природата – опрашване, т.е. възприемане; и оплождане – т.е. начало на работата.

Американски учени са направили следното откритие: Всяка идея, която се ражда в съзнанието и опложда ума ни, действа в две различни направления: върху дясното полукълбо – това е новото; и върху лявото полукълбо – което мисли аналитично-логически и осигурява условия за реализирането на тази идея. – Защо не възприемам определена мисъл? – Защото не е от твоя вид. В природата има разумност. За да се опрашват и оплождат, растенията трябва да бъдат близки и родствени. Хората възприемат само идеи, които са присъщи на техния вътрешен свят, който природата е вложила вътре в отделния човек.

Има растения, които опрашват самите себе си. Така и ние трябва да знаем кога и как се образуват онези семена в нас, които имат нужда от опрашване и оплождане. Да се изложиш на вятъра, това значи да мислиш интензивно и твоите мисли да се разнасят от едно място на друго. Да те нарекат „вятърничав“ човек, това не е обида. Това означава, че твоите мисли да могат да се пренасят с помощта на вятъра от единия край на земята до другия.

Да се подложиш на действието на водата, това значи да се оставиш на чувствата да опрашат и оплодят твоят ум или твоето сърце. Това обяснява защо на едни хора въздейства повече въздухът и вятърът или те се влияят повече от водата. При това, в утробата на ума идеите растат при едни условия; в утробата на сърцето – при други, а на волята – в съвсем различни. При едни хора умът ражда бързо, а волята – бавно. При други – сърцето ражда бързо, а волята и умът – по-бавно. Важно е да се познават законите на опрашването и оплождането.

Най-важният закон в природата е този за оплождането. Ако умът на човек не се оплоди, той няма да роди светлите мисли, които са цъфнали в него. Ако сърцето на човека не се оплоди, то няма да роди благородните чувства, заложени вътре. Ако волята на човека не се оплоди и тя няма да роди добрите постъпки. – Защо оплождането е най-важният закон? – Защото след него иде раждането. А раждането вече е жертва, т.е. най-висшето състояние на съзнанието, в което работи любовта. Някой казва: – Аз нищо не съм измислил. Толкова време мисля и нищо не съм измислил. – Това означава, че умът ти не е оплоден от някоя велика идея.

Само великите идеи, само благородните чувства и само добрите постъпки могат да оплодят характера на човека. Едва след това ще се образуват цъфтенето, връзването и зреенето. А накрая ще дойде раждането, което осмисля живота на човека. Веднъж роди ли, човек вече може да се нарече баща и майка на великото в света.