Из спомените на Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
След 1920 г. почна нов период в работата на Учителя. Той ни постави в по-интимен досег с Природата. През пролетта всяка сутрин излизахме на разходка из обширната борова гора край София. Постепенно това стана навик и необходимост за нас. Това внесе нова красота в нашия живот и стана източник на нови сили. Тези утринни разходки всред свежата, събуждаща се Природа освобождават човека от много тягости, освежават и ободряват, правят ни жизнерадостни, внасят в нас нещо слънчево и младенческо.
Учителя ни научи да посрещаме изгрева на Слънцето. Това е важен момент, при който приливът на животворна слънчева енергия е най-голям. Този прилив обновява човека както физически, така и духовно.
Приливът на слънчевата енергия сутрин при изгрев е най-силен и животворен. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към 1 или 2 ч. следобед, когато топлината е най-голяма. Не слънчевата топлина е най-големият лечебен фактор, а други, по-високи енергии, които можем да наречем жизнени, а към тях Земята е по-възприемчива сутрин.
Аналогично явление става и в течение на годината. От всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Тогава има най-голям прилив на животворна слънчева енергия.
Зад видимия живот на Природата има един невидим, пак тъй реален. Него човек познава в душата си. С него той общува чрез ума и сърцето си. Този живот подхранва неговата мисъл, неговите чувства. Той иде от Великия разумен център и населява външните форми на Природата. Той ги създава и осмисля. Без туй вътрешно общение с този живот външната Природа остава безмълвна и затворена за човека.
Учителя постепенно извърши ред промени в нас, освободи ни от много непотребни навици на миналото и създаде на тяхно място нови, съобразно с Разумния живот. Подготви ни да чувстваме този живот и да общуваме с него. Под неговото благотворно влияние всичко това ставаше незабелязано и така естествено, както расте тревата.
Селището на хълма, край младата борова гора, всред хубавите поляни, възникна пак тъй незабелязано, като че случайно. Отначало там ние посрещахме Слънцето. Като почнем от ранна пролет до есента, ние не пропущахме нито един ден, без да посрещнем окото на деня, да отправим нашите молитви към Всевечния наш Баща, да пеем нашите песни и хваления и да правим нашите гимнастически упражнения. Много радост има в ранната утрин, много светлина, чистота, свежест и сила. От всички часове на деня и нощта най-хубавите часове са пред изгрева и при изгрева на Слънцето. Учителя ни научи да ги ценим и да се ползваме от тях. Сънливите хора на града ни обвиняваха, че се кланяме на Слънцето. Ние кротко се усмихвахме на техните трезви разсъждения, като онзи, който е намерил многоценния бисер. Тези часове те проспиваха, а ние винаги успявахме навреме да бъдем на работата си – бодри, свежи, радостни и здрави – и я изпълнявахме добре. Тук те не можеха да ни упрекнат в нищо. Отначало някои от приятелите по нареждане на Учителя закупиха няколко ливади. После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя. Най-скромното селище по външен вид и най-богатото по вътрешен живот. Малкото земя, с която се сдобихме, работехме заедно; голяма радост ни доставяше тази работа. Работата стана за нас училище, както всяко нещо, до което Учителя се докосваше. Той я свързваше със знанието, което ни даваше в нашия път. Той ни даде методи как да работим и сам работеше понякога с нас. Трудът стана за нас нещо свещено. Едно от правилата на труда гласи:
Всяка работа извършвай с Любов. Така тя носи благословение за теб и за твоите близки.
Второто правило за труда гласи:
Всяко нещо, което работиш, изработвай го по най-хубавия начин. Никаква небрежност,
никаква немарливост. Леността поражда всички пороци, а самата тя е рожба на желанието
на човека да се удоволства. Бъди всякога бодър и готов за работа.
На нашия връх на Изгрева нямаше наблизо вода. Когато открихме долу край рекичката извор, това беше цял празник за нас. Учителя се радваше на изворите, Той ги издирваше навсякъде, дето отиваше. Той ни научи да ги обичаме с ясна и чиста обич. Ние никога не отминаваме извор. Ще се спрем край него да му се порадваме, ще го почистим грижливо и ще разхубавим всичко около него. Учителя сам вземаше участие в работата. Даваше идеи и се вслушваше в нашите хрумвания. Оставяше ни да проявим инициатива и досетливост и изворът ставаше център на живот за нас. Той се превръщаше в предметно учение и символ. Законът за извора гласи:
Търси най-хубавата вода. Черпи винаги от главата на извора, където е най-чиста.
Учителя казва:
Почиствайте изворите и като ги чистите, мислете за вашето сърце.
Редица задачи и упражнения ни даде Учителя с извора. Чешмичката беше направена с участието и любовта на всички. Водата беше открито доведена до малък басейн, огряван обилно от Слънцето. Около извора се поддържаше сияйна чистота. Носенето на вода от извора се разработи в лечебен метод, духовен и физически – метод за обновяване и пречистване. То се правеше през определени часове на деня, обикновено сутрин. Спазваха се известни правила. През тези упражнения минаха учениците, млади и стари. Така се изработи отношението към извора, към водата и то остана завинаги в душите ни като едно от най-хубавите неща, които Учителя ни даде.
Всяко нещо, което Учителя правеше, имаше дълбок смисъл и вечно значение за нашите души. Всяко нещо беше и реалност, и символ. Така Учителя ни учеше да разбираме дълбокия смисъл на Природата, да четем в нейната вечна книга. Голяма радост изпитва ученикът, когато разчита първите букви на великата книга. Голяма радост изпитва, когато разбере, че същите слова са написани от премъдрата и любеща ръка на Бога и в неговата душа. Тогава чувството за великото единство на живота изпълва душата на ученика. Той изпитва умиление, благодарност, блаженство и сила, че принадлежи на великия живот. Изпълва го дълбоко упование във вечните закони, върху които Бог е положил живота. Учителя казва:
Само диханието на Единия, Вечния оживотворява всичко.
Слънцето прави Изгрева Изгрев. Може ли да има Изгрев без Слънце? Може да запитате какво е Изгрев? Изгрева е преди всичко живот, той не е само място. Животът е всичко. Изгрева може да бъде и състояние на душите, които очакват Бога!
Учителя казва:
Изгрева е жив център, към който е насочена мисълта на Велики разумни същества.
Има по Земята великолепни дворци от мрамор, дело на велики архитекти, с обширни паркове, с езера и фонтани, с прекрасни кътове и редки произведения на изкуството. Ценни неща. Ала живот нямат. Земята е пълна с мъртви паметници. Те говорят само за велико минало. За Изгрева не може да се каже, че е великолепен, нито прекрасен. За него може да се каже само, че е чист и светъл.
Животът на Изгрева почва в ранната утрин, когато на изток се яви първата виделина и по небето се виждат още големите звезди. Въздухът е свеж, прохладен, наситен с дъха на боровете. Тогава могат да се забележат тук и там силуетите на учениците, застанали между дърветата по края на поляната в мълчанието на ранната утрин. Природата говори на богат и красив език на душата. Тя говори със звуци, ала тя говори и с багри, и с форми, и с движения. Когато е нужно, ще лъхне ветрец. Ако иска да каже нещо, тя ще разположи чудни облаци на изток, ще ги оцвети, ще ги насити със светлина, ще изпрати лъчи като струи в пространството и ще почне бавно да ги движи и променя. В същото време, ако трябва, ще изпрати утринния прохладен ветрец да мине между дърветата и листата ще зашумят. Ако е нужно, птичка ще се обади наблизо. Нови чувства ще се разцъфтят в сърцето ви и ума ви ще посетят добри мисли. Това са хубавите часове на деня, когато светът спи и е затихнал и когато Бог говори на душите чрез Своите светли пратеници. Не е било време, когато да не е говорил Бог на човека. Говори и сега. Така ни е учил нашият обичан Учител. Така сме опитали и ние.
Когато наближи да изгрява Слънцето, почти всички са на поляната. Тогава се изпяват някои от нашите молитвени песни. Те се преливат в общата хармония и я допълват. Когато на изток блесне първият лъч на Слънцето, ние казваме общо нашата утринна молитва. Това е Господнята молитва или Добрата молитва, дадена от Учителя още в първите времена от живота на Братството. В нея ние се обръщаме към нашия благ Небесен Баща да ни изпрати Своя Дух да ни пази и закриля и да ни дава сила и живот да струваме добрата Му Воля. Молитвата не е само изговаряне на думи. Тя е общение с Бога. Молитвата може да бъде и без думи. Молитвата може да бъде и с дела, и с чувства, и с мисъл. Молитва е самият живот – животът с Бога!
При изгрева на Слънцето, наредени в дълги редици, ние правим нашите гимнастически упражнения. Те са дадени от Учителя. Това са движения, създадени по известни закони за ползване от силите на Природата, за регулиране енергиите в организма, за правилното им разпределение. Те се правят ритмично, съсредоточено. Съпроводени са с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Те укрепват организма, действат лечебно, хармонизират чувствата и мисълта, укрепват волята. Тези упражнения правим през цялата година.
През пролетта и лятото след тях изпълняваме Паневритмията, наредени в кръг по двама. Това са ритмични стъпки и движения, придружени с музика. Мелодиите и движенията са дадени от Учителя.