Споделено

Страници от моя семеен живот из Мемоари

Иоана Стратева

Това на снимката е вълшебният Принц, който ме води в моята мечтана приказна страна, който прави приказките действителност и действителността – приказка… Дойде на бял кон, както си му е реда! Беше моята първа любов и моят първи съпруг. Защо “първи” ли? Ами защото имаше и втори. Той пък дойде с три коня, с шейна и звънци, защото беше от руски род – Иван Царевич от руските приказки. Кой с един принц, кой без нито един, а аз с двама! Такава ми била орисията. Първият принц го чаках много дълго, но втория… (Чакай, чакай, вторият е от друга приказка, нека да не го намесваме сега!)

Та в историята с Принц Първи се намеси и вековният конфликт между семействата “Монтеки и Капулети”, та се наложи да се оженим тайно. После имаше големи драми и накрая го детронираха, лишиха го от наследство и го изгониха от къщи… Не му мигна окото, не се поколеба нито за миг, защото беше моят Принц и аз бях неговата Принцеса! Останахме бедни и бездомни и с много усилия се сдобихме отново с дом.

Това беше въведение. Историята ,която искам да ви разкажа става по времето на трабантите и откритите реотани. (Дори мислех да я кръстя “Забравеният нагревател”) Поканиха ни приятели на къмпинг на Родопите. Чудесно, не бяхме ходили още там! Приготвихме се, трабантът е натоварен догоре, течът последните минути преди тръгването. Съпругът ми е вече при колата и нервно подсвирква с клаксона “Къде се бавиш още? “Аз се мотая из къщи, оглеждам цветята, прозорците, вратите.. нали няма да ни има по-дълго време. Клаксона вече свири като за сватба! “Добре де, идвам!” Ама и той си е един нервак…! Най накрая, със цигулка в ръка, излизам. (“И нея ли ще вземеш?”) Той е изгубил вече търпение и ме посреща с известни и много изискани фрази от съкровищницата на семейния живот: “Омръзна ми да те чакам всеки път…” И аз съответно:” Нали трябваше аз да се погрижа за всичко… “Тече нещо като” Рецитал на художественото слово” на улицата безплатно “for free” за всички съседи и минувачи! Еее, не може така! Като е Принц не може ли да каже нещо по джентълменско, например: “Мадам, благодаря ви, че имате толкова доверие в моето търпение за да ме карате да ви чакам всеки път, когато тръгваме някъде заедно! “И аз съответно: “Сър, благодаря ви за жеста да оставите всички грижи за багажа на мен!”

В този момент се случи нещо интересно, нещо, заради което разказвам всичко това Изведнъж, изненадващо и за мен и за него, аз казах: “Край! Няма да ходя никъде. Връщам се в къщи!” Завъртях се и тръгнах обратно. Не че този фасон е нещо много оригинално, напротив! Но аз в случая не бях нито огорчена, нито ядосана, ни най-малко впечатлена от тази малка свада, която беше само един екзотичен момент от чара на семейния живот. Аз исках много да отидем на Родопите, идеята беше моя, но като че ли някаква друга сила влезе в мен и ме застави непременно да постъпя така. И аз бях учудена от себе си тогава, спомням си го много ясно. Отключих къщата и отидох направо в кухнята и аз не знам защо?! И какво да видя… започнал беше някакъв пожар! Когато тръгвахме искахме да стоплим вода с един голям нагревател с открит реотан, но нямаше ток. В бързината го бяхме оставили включен в контакта и закачен на закачалката до кърпите. Токът беше дошъл и кърпите вече горяха, под тях беше метлата, до нея.., какво ли още не. Цялата кухня беше в дим! Лелеее…! Бързо, бързо оправих всичко и излязох навън. Съпругът ми седеше още в колата. Казах му какво е станало. Всичко щеше да изгори, за малко да останем без дом! Той се стресна, защото си спомни, че той беше забравил нагревателя включен, а не “разсеяната цигуларка”. Изтрезняхме и двамата от глупавите си емоции и … благодарихме, че се бяхме скарали за да предотвратим това.

Има една малко странна, но много мъдра народна поговорка, която казва: “Ела зло, че без тебе по-зло!” Като поглеждам сега назад в живота си виждам редица такива случаи. Трябва само да си по-буден за вътрешния си глас, да се вслушваш в него.

А сега какво? Ами, обратно на трабанта и напред към Родопите!

Братски групи