Последни новини

Празничен наряд за 22.09.2021 г.

Празничен наряд за 22.09.2021 г.

(Нарядът е изготвен от търновската братска група)

Начален час: 6 ч.

  1. Добрата молитва
  2. Псалом 91 – песен и текст
  3. Формула:

„Съвършенството на любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа.“

  1. „Писмото“ – песен
  2. Евангелия:

Матей – 6: 1-4

Марк – 12: 28-31

Лука – 17: 1-4

Йоан – 1:1-51

  1. Беседата „Двете полушария“, държана на 22 септември 1936 г.
  2. „Отче наш“ – песен
  3. Формула от Пентаграма
  4. Формула на Братството

ДВЕТЕ ПОЛУШАРИЯ

(5 часа сутринта)

 

„Добрата молитва“

„Хвалата“

„Молитвата на Царството“

 Ще прочета първа глава от Евангелието на Иоана.

 Песента: „В начало бе Словото.“

 За какво човек трябва да се радва? И какъв трябва да бъде човешкият стремеж? Стремежът не може да бъде всякога еднакъв. Децата се стремят за едно, а възрастните се стремят за друго. Това показва, че в стремежите не трябва да има еднообразие. Човек никога не трябва да се спира да гледа какъв е стремежът на другите хора. Той трябва да обръща внимание на стремежа, който е вътре в него, който му дава подтик. И всяко едно същество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нещата, трябва да изявява тоя стремеж.

Какъв трябва да бъде стремежът? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 март, то минава в северното полушарие, а сега Слънцето влиза в южното полушарие. Това е един символ. Значи, има две течения. Течението в северното полушарие има външен характер, то е течение на мъжете. Под думата мъж се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвят условия за работа отвън. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за жените. Следователно то носи мекота и тогава човек може да се уединява, да влиза в себе си.

От девети март дните се увеличават, а нощите се съкращават. Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън. При тази светлина, ти виждаш всичко. Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината. Но за северняците не е така.

Сега, понякой път вие питате: „Защо е така?“ Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да ѝ стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество“. Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие“, не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число. Кои са тези „вие“? Всичките – и добри, и лоши – все са „вие“.

Често ние очакваме благото от окръжаващите хора. Какво благо можеш да имаш от едно дърво? Благото от дървото ще дойде от неговия плод. Благото от човека ще дойде от какво? –

От неговите сладки думи, нищо повече. Благото на човека седи в неговия език. Имаш ли добър език, ти си благ. Нямаш ли добър език, ти не си благ. Каква благост можете да намерите вие в един човек? Никаква благост не можете да намерите в човека. В човека не можете да намерите благост, както в растенията. Окапят ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намерите. Този е външен закон. Самото растение знае как да превръща нещата.

Та рекох, човек трябва да изучава законите на светлината и законите на топлината. Това е един и същ закон. Законът на светлината се проявява в човешкия ум, а законът на топлината – в човешкото сърце. Това е любовта. Питам: защо понякога, като усети в себе си проява на любовта, човек се страхува? Защо човек се страхува от любовта? Днес любовта е така изопачена, че когато някой ти говори за любов, ти веднага подразбираш, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любов, той иска да вземе нещо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала с онзи, който я обича, тя е свободна, говори с всички. Щом той ѝ каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна.“ Питам: защо младата мома не обича да ѝ се говори, че я обичат? Щом един момък каже на една мома, че я обича, любовта вече се е свършила. Това значи „аз те обичам“. Той ще ѝ каже после, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любов има, докато ти не си казал, че обичаш някого и докато той е свободен пред тебе. Щом кажеш, че го обичаш, той става сериозен и започва да те избягва, да се съмнява, дали това е любов или не.

Такова е сегашното разбиране на любовта. Любовта се проявява при мълчанието. Когато мълчиш, ти обичаш. А когато много говориш, това е краят на любовта. Някой казва: „Ти не знаеш ли, че аз едно време те обичах?“ – Едно време! После той казва: „Аз ще те обичам.“ И най-после казва: „Аз те обичам.“ Щом обичаш, какво трябва да направиш? По какъв начин трябва да докажеш, че обичаш? Какъв е първият израз на любовта? Любовта има два израза. Ако се запознаеш с един мъж, как ще изразиш първата си любов? Ще му дадеш светлина и знание, това е първият израз. А пък, когато влезеш в южното полушарие, за да се изявиш на една жена, под думата жена разбирам човек, който ражда, на този човек ти ще дадеш топлина, угощение, ядене трябва да има за него. Като му кажеш, че го обичаш, трябва да го повикаш на гости, ще му предложиш една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли как се правят супи? Не сте правили такива супи. Някои от вас знаят да правят супи от кокошка. На този човек ще му дадеш подслон и ще му укажеш всички услуги. Това е вътрешният живот. И тъй, любовта на мекото чувство у нас се изявява само тогава, когато дойде голямата тъмнина отвън, а светлината влиза вътре, в човешкото сърце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго освен да завият виелици, бури, да дойде сняг. След това ние влизаме вкъщи, отваряме лампите, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четем. Ако дойде някой наш съсед, ние го приемаме вкъщи и започваме с него хубав разговор.

Сега аз искам донякъде да изнеса живота на противоречията. Понякога вие искате да изучавате мъжката страна на човека – знанието. Тогава вие сте отвън, условията са други. А когато искате да изучавате втория принцип – женския принцип на любовта, тогава отвън ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовта се проявява при много неблагоприятни условия отвън. Ако ти търсиш благоприятните условия отвън, тогава ще дойде знанието, ще дойде мъдростта, но любовта я няма. Не, че я няма, но тя не се проявява. Ако пък искаш да почувстваш какво нещо е любовта, трябва да дойдат най-големите страдания, бурите, несгодите. Но това показва, че гърбът ти трябва да бъде силен.

Следователно мъжът е силен отвън, а жената е силна отвътре. Въпросът е, че ние често искаме от любовта това, с което тя не се занимава. Любовта носи топлина, а не светлина. И знанието не носи топлина, то носи светлина. Затова именно хората се търсят. Когато ти намериш светлината, ще потърсиш и топлината. С други думи казано: щом намериш знанието, ще потърсиш и любовта. И щом намериш топлината, тогава трябва да намериш и светлината. Защото топлината може да се разбере само при светлината.

Рекох, вие искате едновременно да бъдете щастливи и отвън, и отвътре. Можете [ли] да бъдете? Земята трябва едновременно да се осветява отвсякъде. Може ли изведнъж да се осветява и от двете страни? – Не може. Защо не може да се осветява едновременно и от двете страни? – Формата ѝ е такава, че каквото и да е, само половината може да се осветява. Вие сте се родили жена, а пък искате да имате благото на мъжа. И мъжът се е родил мъж, а иска да има благото на жената. Че мъжът не търси своето благо, той търси жената. Казвате за някой мъж: „Той търси жена.“ Той търси това, което няма. Той го търси по един неразбран начин. Жената трябва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мъжът трябва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато един мъж търси една жена, аз нямам предвид начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнеш с един аероплан, с един въртолет. Един ден и това ще стане и това може да бъде, но при сегашните условия, понеже вие не можете да летите, вие трябва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щом Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трябва да дойде при мъжа – той е нейният път, а при жената мъжът трябва да отиде. Какво ще кажете тогава ако при вас идва мъжът? Какво е състоянието в природата? Накъде отива Слънцето? – На север. Тогава дните стават дълги, а нощите къси. Тогава трябва да се работи, да се сее. Когато мъжът отива при жената, какво е положението? Или с други думи да ви кажа: когато вашият ум се развива, вие ще имате едно състояние; когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние.

Сега това нещо трябва да се приложи в живота. Защото така, както човек разбира живота, той се обезсмисля. И когато аз ви казвам, че човек трябва да обича всички, аз говоря за единство в природата. Затова именно, аз казвам, че в природата има само една жена и само един мъж. Жената има безброй форми, както и мъжът има безброй форми. Вие виждате много мъже и много жени, но всъщност има само една жена и един мъж. Рекох, от това гледище, никакво престъпление не може да става в света. Престъпление става само тогава, когато този мъж се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. В това седи заблуждението. Самата реалност седи в това, че като се огледа човек в огледалото и види своя образ, той мисли, че е друг някой. Не, това си ти сам. Той се заблуждава и казва: „И друг имало като мене.“ Сега, къде се явява заблуждението? Къде се явява ревността? Той мисли, че разлюбил жена си или че тя го разлюбила. Мъжът се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мъжът я разлюбил. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби някой, това не може да стане. Да те разлюби някой, това значи да се разсипе цялото битие. Да те разлюби някой, това значи ти да разлюбиш пръста си. Може ли човек да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трябва да бъде като тебе.

Сега аз говоря за по-дълбоките разбирания, да напуснете всички онези учения, които падналите духове са донесли в света. Като дойдоха на Земята, те научиха хората на този живот, който сега живеят. Сега всинца вие сте още под тяхното влияние. Това не е така. Мъжът пази жена си, да не отиде подир друг мъж. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги опази? Ами, като спиш, как ще го опазиш? Не, предай мъжа си в ръцете на Господа и кажи: „Господ да го пази.“ Като кажеш така: „Нека Господ го пази, и да прави с него каквото иска“, предай го в ръцете на Бога. Защото имаме само един Бог.

Понякога вие търсите първото място в света. Защо ще го търсите? Първо място не може да има. Само едно първо място има и то е за Господа. За тебе е второто място. Не се стремете да заемате първото място, главата ви ще пати. Вие не сте за първото място. Никое същество в света не е за първото място. Това трябва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада.“ От това гледище не критикувай, не съди никого, защото този човек е видял някои неща, които не е разбрал. Щом казваш някому, че и ти търсиш първото място, и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото място. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото място, защото то носи големи отговорности. В този смисъл вие казвате: „Колко хиляди майки има в света.“ Като мислите по този начин, вие се натъквате на противоречия. Не, в света има само една майка, която ражда нещата. Щом искаш да заемеш първото място, ще понесеш всичките отговорности.

И тогава казвате: „Как трябва да живеем сега?“ – Там е голямото противоречие – как трябва да се живее. Тепърва трябва да се учите. Онзи с когото живееш, не трябва да го считаш чужд. Защо да не можете да гледате на нещата така, че всичко, каквото виждате някой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятства да мислите, че вашият ближен, с когото живеете, каквото прави, е добро? Този ваш ближен може да бъде мъжът ви, който носи светлина. Ако жената мисли, че мъжът ѝ може да я завладя, тя се заблуждава. Като внесе светлина в жена си, тя започва да вижда всичките му погрешки. Той е просветен, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключовете и тя остава в тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, къде е останал нейният Стоян. Щом започва да го търси, това показва какво е отношението ѝ към него. Щом каже, че тя не го иска повече, това показва, че светлината е дошла и тя вижда погрешките му. „Аз не го обичам.“ – Светлината е дошла от мъжа ти, ти виждаш неговите погрешки.

Това е криво разбиране. Според новата култура, онзи, с когото живееш и когото си избрал по любов, нищо лошо няма да виждаш в него. Няма да правиш никакви бележки на мъжа си, нито за връзката, нито за каквото и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мъжът ѝ излиза някъде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкият се намира в чудо. Той погледне някъде, веднага тя му казва: „Тук да не гледаш.“ Влезе някъде, тя му казва: „Това да не правиш.“ Не, тя не трябва да му прави никакви бележки, както и да е облечен или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на място. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говориш!“ Ако мъжът на някоя жена говори височко, тя не трябва да му казва, че говори грубо.

Рекох, това се отнася до разбирането на човека. Понякога аз говоря за търпението. Вие никога не можете да бъдете търпеливи, ако не разбирате това. Това е друг въпрос. Ако искаш да бъдеш търпелив, непременно трябва да имаш това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трябва да виждате Бога навсякъде. Той се е скрил някъде и вие трябва да Го намерите. Бог изпитва моето знание, докъде съм дошъл. Мъжът може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да ѝ правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното верую. Няма какво да питате за нейното верую. Аз зная, че от нейно гледище, нейното верую е право. „Ама, той още не се е доразвил.“ Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малките деца, които растат, вие виждате, че те са души, които се намират в процеса на своето развитие. Един ден Бог ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто в себе си.

Вчера имах един пример на един отличен разговор. Най-хубавият разговор, който бях слушал досега на Изгрев, той беше вчерашният.

(„В смисъл на големи разправии.“)

Този разговор се продължи почти цял час и беше толкова приятен, толкова сладък, почти ангелски. През цялото време аз мълчах. И после, когато свършиха, аз им говорих на музикален език. Рекох им: „Много добре направихте.“ Рекох, изкуство е в лошото в света да виждаш доброто. Изкуство е в тъмнината да можеш да виждаш светлината. Изкуство е в сиромашията да живееш добре. Изкуство е в невежеството да намериш смисъла на живота. Изкуство е в смъртта да видиш живота. Това са неща, които всеки може да постигне. Как може? – Може и за обикновените хора. Това е новата култура, която иде сега в света. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нещата, ще останете в сегашното си състояние.

Сега стават войни, избивания, крамоли и недоволства. В която къща и да влезете, навсякъде ще намерите крамоли и раздори. Някъде ще намерите разводи, някъде венчавания. Търсят хората щастие, но това щастие трае само ден и половина. Мнозина се оплакват и казват: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието.“ Някоя жена се оплаква от мъжа си и казва: „Не се връща моят мъж.“ Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но след пет – шест месеца той ще се върне, както Слънцето се връща от южното полушарие, така и той ще се върне след шесть месеца. Мъжът казва: „Жена ми не се връща.“ След шест месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсиш в южното, а не в северното полушарие.

Жената владее южното полушарие, а мъжът – северното. Тогава Господ им идва на гости. Господ посещава и единия, и другия. Всеки трябва да очаква своето благо, когато Слънцето влезе в неговия свят. Понякога и вие отваряте войни, искате да завладеете вашия мъж. Може ли южното полушарие да завладее северното? Понякога мъжът отваря война, иска да завладее жена си. Северното полушарие може ли да завладее южното? Нито северното полушарие може да завладее южното, нито южното може да завладее северното. Не търсете да завладявате никого. Благото иде от Бога. Всеки трябва да бъде на своето място. Или рекох, мъжът може да види Бога само чрез жената. Мъжът може да люби Бога само чрез жената. И жената може да люби Бога само чрез мъжа. Майката може да люби Бога само чрез детето си, и детето може да [люби] Бога само чрез майка си. Учениците могат да любят Бога само чрез своя Учител. И Учителят може да люби Бога само чрез своите ученици.

Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените. Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат. Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света. Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе. Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.

Сега пожелавам всеки да бъде на своето място. И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране. Така постъпвам и аз.

После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души. Те имат стари разбирания за нещата. Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни. Това е вече неразбиране на нещата. Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.

Сега на вас ви остава новото разбиране. Друго нещо, което трябва да знаете, е че езикът на светлината ви е посетил. На всички езикът на светлината ще бъде отличен. Тъй, както тази година крушите излязоха в изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза от човека. Всеки от вас трябва да се стреми да даде плод и тогава именно ще дойде онова, което желаете. След като има знанието, човек е добре дошъл за всички. И като има любовта, човек е пак добре дошъл. Нека любовта у вас да преодолее всичките мъчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички пречки. Това е важното.

А, сега това, което става в света, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мъжът в света. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива към северното полушарие и тези работи ще се уредят. Казват: „Долу има войни.“ Че как да няма! Като дойде пролетта, мъжът впряга ралото и цялата земя обработва. Всички червеи, всички буболечици в земята ги разкашква, става цяла война. Понеже сега хората в света търсят свободата, затова се изявяват тия неща. Сега се явява мъжкият принцип в света и ще продължи шест месеца, шест седмици, шест дни, шест часа, шест минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шест минути ще се продължи. Казвате: „За един миг ще станат тия работи.“ Ако търпите, нещата ще станат за един миг. Ако не търпите, те ще станат за шест месеца.

„Отче наш“

 Формула: „В Божията Любов е благото на човека.“ (три пъти)

 Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1936г. София, Изгрев (Трудовият ден[1].)

[1] В САЩ и Канада отбелязват Ден на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за „трудещия се човек“. Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 г, последната година, в която Учителя пребивава в САЩ. В съборната беседа „Върху задачите на Школата“ от 25 август1922 г., държана от 16:30 ч. той обяснява по-подробно защо избира този ден и защо го нарича именно така: „Ще определим ден, в който ще започнем работата [в новооткритата вече Школа], ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празник на труда.“

За дарения

Може да подкрепите финансово  Общество Бяло Братство:

По сметка:
ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
IBAN: BG43UNCR96601060704509
BIC: UNCRBGSF

Благодарим!

 



 

Братски групи

X