Разговор на д-р Вергилий Кръстев (В.К.) с една от стенографките на Учителя – Елена Андреева (Е. А.) за обстановката в къщата на ул. „Опълченска“, 66

(от поредицата „Изгревът“, т. 9)

В.К.: Искам да се върнем към ул. „Опълченска“ №66. Какво представляваше „Опълченска“ №66? Например човек като влезне какво вижда? Кое прави впечатление?

Е.А.: Това беше едноетажна къща, ако сте ходили, южната част беше наша. И като влезете от вратичката ще видите три стъпала /стълбички/. Те водеха направо, имаше едно антренце, от което се влизаше в стаята на Учителя. Оттам почти никога не се влизаше. Ние отивахме навътре и отзад имаше пак, но повечко стълбички, защото оттам беше по-високо, пет стъпала мисля че бяха и оттам се влизаше вече в един коридор, в стаята на леля Гина, хазайката на Учителя и братът Петко Гумнеров, а пък имаше друга една стълбичка която водеше долу в сутерена. Там имаше 5-6, а може би и повече стъпала. В дясно беше столовата, където се хранеха – Учителя със семейството и там беше и стола на студентите. А пък в коридорчето, през което се влизаше и което беше доста широко, там в дъното имаше печка и чешма, там беше кухнята. Най-примитивни условия бяха. Горе, по вътрешните стълби като се качиш, от дясната страна беше стаята на леля Гина и чичо Петко, след това имаше една малка стаичка, в която Учителят приемаше гостите, а зад нея имаше един килер, в който се държаха разни работи и една врата, от която се излизаше в туй антренце, което беше предното при Учителя и се влизаше в стаята Му. Нямаше специална стая, в която Учителят да говори беседата си. Но леля Гина и чичо Петко изваждаха леглата и всичко от стаята за неделя, изпразваха я, нареждаха столовете и масичката, а Учителят сядаше на прозореца. Този прозорец беше двоен, отваряше се и тук в стаята всичко се напълваше, а понеже не можеше да побере всички посетители, всички по-млади, които можеха да стоят по-дълго време, оставаха вънка и отвън слушаха беседата. Аз съм слушала само отвън Учителя.

В.К.: Във ония години имаше ли кой да стенографира?

Е.А.: Да, Паша Теодорова беше от 1915 год.

В.К.: Кога Учителят идва на ул. „Опълченска“ № 66, кога идва при тези хора и кога се настанява.

Е.А.: Мисля че 1905 година. Той е живял у Тодор Бъчваров, който имал деца. Те заболяват от скарлатина и е трябвало да напусне. Но преди това леля Гина и чичо Петко, ние така им казвахме, са познавали Учителя. Той е трябвало да излезе, защото щели да сложат карантина. Тогава 40 дена беше карантината. И леля Гина казала на чичо Петко, на мъжът си: „Абе Петко, да пуснеме този човек, виждаш Го добър човек“. Тя ми го е разказвала сама това. „Нека да дойде. Ще му дадеме тука в трапезарията, дето беше долу, там да спи“. Там имаше миндерчета така наредени. Дъски и бяха, много просто нещо и като предложили на Учителя и Учителят приел. Даже тя ми каза и друго, че първата седмица когато бил живял у тях Той казал, като преоблякъл дрехите си, така нали казал: „Може ли някоя жена да ми ги опере“. А тя рекла: „Ех, ти си беден човек, аз ще ти ги опера“.

В.К.: Леля Гина и чичо Петко откъде са?

Е.А.: От Пазарджик. Тя беше домакиня, а чичо Петко беше протоколист в съда. Водил е протоколи на делата. Протоколист. Защото тогава нямаше пишещи машини. И така той е слушал и записвал. Това му беше професията. Той си замина към 1924 год. Аз го помня. Той беше малко гърбавичък. И двамата никак не бяха угледни хора. Скромни хора бяха. Но леля Гина беше много чистосърдечна и много прям човек, искрена. Тя нямаше две лица. Някои сестри като прекаляваха в нещо, тя направо им го казваше. Да, така беше. Защото, знаете ли какво е да влезе в един дом Учителя? Всичко става напълно променено – непрекъснато гости. Защото при Него идваха от сутрин до вечер хора. От провинцията приятели, защото при Учителя много народ идваше. И това нещо тя го прие. Но в 1905 год. когато е отишъл Той, тогава не е било тъй. Даже те не Го познавали като Учител тогава. Те Му казваха тогава „Г-н Дънов“.

В.К.: Казвам, вие как така Го опознахте?

Е.А.: Ами виж как: Дойде някой болен каже си мъката и Учителят даде съвет, той оздравее. Дойде друг някой, има някой труден въпрос и Той пак така в разговора даде съвет и се оправи работата. И при такива случки те виждат, че Той не е като всички хора. После начина, по който говореше Учителят абсолютно Го отличаваше от нас. Защото Учителят, аз поне не Го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно. И каквото да Му кажеш, Той така ще го обърне, пак ще го разкаже като принцип. Сега и това може би им е направило впечатление. Не мога да си представя, че те не са видели тая страна на Учителя.

В.К.: Ще ви покажа няколко снимки от ул. „Опълченска“ № 66.

Е.А.: Покажи ги, за да ги видим.

В.К.: Това е на ул. „Опълченска“ № 66. Това е вратата отвън. Сега тука виждам стъпала.

Е.А.: Това е входът от пътя. Тука беше прозорчето на сутерена, това е антренцето и прозорците, това е стаята на Учителя – първата.

В.К.: Сега тука влиза някой горе.

Е.А.: Мария тука влиза като посетител. Това е сега вратата. Да, от тука, от двора вратата. А от тука беше входът за долу. Вижте, тука някъде беше вратата за долу, за сутеренната стая. Тука има чешма. Тя беше в двора, в градината на чичо Петкови. Това е бюрото в стаята на Учителя. Ето го леглото, стола. Това бюрото ли е? – Бюрото. Сега тая маса е в стаята на Учителя. – Не, това трябва да е масата до прозореца където говореше, да. Тука има столове. Тука има маса, това е сутеренната стая. Тука бяха пейките. Това са снимките, които ги е правил Васко Искренов след заминаването на Учителя. Аз отидох за да прибера лекциите, беседите които бяха долу. Последният път Учителят отиде с Борис, Боян, Методи, мисля че и Галилей беше, отидоха и тогава Учителят дал на Боян и Борис Протоколите от първите събори. Протоколите стояха при Учителя в стаята. И когато Борис отиде, когато го затвориха, тогава този, един брат Светозар ми ги даде, имаше баба – Величка Стойчева, тази, която е била много ревностна ученичка на Учителя, и тя имала преписите от Протоколите и тогава ми ги даде и Влад Пашов ми ги диктуваше и аз ги преписах на няколко пъти и ги размножих. Щото като бяха в затвора нямаше кой да ми даде беседи да работя и тогава аз преписвах протоколите и ги размножих много. Няколко пъти, 5-6 пъти. От 1909 до 1915 год. – тези протоколи. А от 1907 и 1908 год. после ги имах. Не ми ги дадоха тогава. По-късно ми ги дадоха Протоколите, да ги имам. И аз даже не съм ги преписвала, а ти ми ги даде наготово преписани. По снимките може да се възстанови историята на дома Гумнеров на ул. „Опълченска“ № 66.

Словото на Учителя на ул. „Опълченска“, 66

След като се заселва Учителя при Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66 и като минава известно време, започват да идват приятели и последователи, да го посещават, да се водят разговори и става така, че тези разговори Учителя ги превръща в беседи. Дойдат приятелите, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят слага стола си до прозореца, отваря прозореца навън и които не се събират в стаята отиват и слушат под прозореца в двора. Така почват събранията на ул. „Опълченска“ 66 и Учителят започва да ги държи всяка неделя от 10 ч. сутринта. Това се разнася като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсят Учителя, го намират там. Те научават за събранията и идват. Броят на посетителите се увеличава толкова много, че даже и двора се напълва и препълва. Тук Учителят държи едни от най-прекрасните си беседи. На „Опълченска“ 66 е изнесена и първата неделна беседа през 1914 г. – „Ето човекът“.

 

Беседи на „Опълченска“ 66

1. За да възкръснеш, Извънредни беседи, 5 Април 1912 г.

2. Съединителната линия, Извънредни беседи, 8 Април 1912 г.

3. И гласът му се чува, Извънредни беседи, 14 Април 1912 г.

4. Да бъдем готови, Извънредни беседи, 28 Април 1912 г.

5. Силната отрова, Извънредни беседи, 5 Май 1912 г.

6. Вечно млади, Извънредни беседи, 12 Май 1912 г.

7. Подквасата, Извънредни беседи, 26 Май 1912 г.

8. Деца по сърце, Извънредни беседи, 2 Юни 1912 г.

9. Ще дойде като светлина, Извънредни беседи, 16 Юли 1912 г.

10. Въжето на дявола, Извънредни беседи, 22 Септември 1912 г.

11. Преходната граница, Извънредни беседи, 29 Септември 1912 г.

12. Обсадно положение, Извънредни, 6 Октомври 1912 г.

13. Елохим, Извънредни беседи, 26 Октомври 1912 г.

14. Името Господне, Извънредни беседи, 3 Ноември 1912 г.

15. Всекиму според вечната Правда, Извънредни беседи, 10 Ноември 1912 г.

16. Назидавайте себе си, Извънредни беседи, 26 Август 1913 г.

17. Поздрав за новата 1914 г. Към всички, Извънредни беседи, 19 Януари 1914 г.

18. Беседа за празника на пролетта, Извънредни беседи, 22 Март 1914 г.

19. Ето човекът, Неделни беседи, 29 Март 1914 г.

20. Житното зърно, Неделни беседи, 5 Април 1914 г.

21. Явлението на Духа, Неделни беседи, 3 Май 1914 г.

22. Талантите, Неделни беседи, 10 Май 1914 г.

23. Любовта, Неделни беседи, 19 Юли 1914 г.

24. Сънищата на Йосифа, Неделни беседи, 2 Август 1914 г.

25. Законът на служенето, Неделни беседи, 9 Август 1914 г.

26. Важността на малките неща, Неделни беседи, 16 Август 1914 г.

27. Мир вам!, Неделни беседи, 24 Септември 1914 г.

28. Необходимостта да познаваме Бога, Неделни беседи, 4 Октомври 1914 г.

29. Колко по-горе стои човек от овца!, Неделни беседи, 11 Октомври 1914 г.

30. Фарисей и Митар, Неделни беседи, 18 Октомври 1914 г.

31. Условията на вечния живот, Неделни беседи, 25 Октомври 1914 г.

32. Страхът, Неделни беседи, 1 Ноември 1914 г.

33. Духът и плътта. Приливи и отливи в живота, Неделни беседи, 15 Ноември 1914 г.

34. В начало бе, Неделни беседи, 21 Ноември 1914 г.

35. Словесното мляко, Неделни беседи, 29 Ноември 1914 г.

36. Великден, Неделни беседи, 4 Април 1915 г.

37. Многоценният бисер, Неделни беседи, 2 Май 1915 г.

38. Новото основание, Неделни беседи, 23 Май 1915г.

39. Божественият Промисъл, Неделни беседи, 6 Юни 1915 г.

40. Изкушението, Неделни беседи, 3 Юли 1915 г.

41. Блудният син, Неделни беседи, 3 Юли 1915 г.

42. Молитва, Неделни беседи, 17 Юли 1915 г.

43. Добрият самарянин, Неделни беседи, 24 Юли 1915 г.

44. Стари и нови мехове, Неделни беседи, 25 Юли 1915 г.

45. Свобода на Духа, Неделни беседи, 5 Септември 1915 г.

46. Истината, Неделни беседи, 24 Април 1916 г.

47. За молитвата „Отче наш“ , Неделни беседи, 16 юли 1916 г.

48. Милосърдието, Неделни беседи, 17 Септември 1916 г.

49. Ти знаеш, Неделни беседи, 1 Октомври 1916 г.

50. Поради радостта, Неделни беседи, 8 Октомври 1916 г.

51. Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 15 Октомври 1916 г.

52. Да я не пия ли? , Неделни беседи, 22 Октомври 1916 г.

53. Мъдростта, Неделни беседи, 29 Октомври 1916 г.

54. Христа да придобия, Неделни беседи, 5 Ноември 1916 г.

55. Петте разумни девици, Неделни беседи, 16 Ноември 1916 г.

56. Разсмотрете криновете в полето как растат, Извънредни беседи, 19 Ноември 1916 г.,

57. Закхей, Неделни беседи, 26 Ноември 1916 г.

58. Ще ви въздигна, Неделни беседи, 3 Декември 1916 г.

59. Спаси ни, Неделни беседи, 17 Декември 1916 г.

60. Ще бъдат научени, Неделни беседи, 24 Декември 1916 г.

61. Отдайте Божието Богу, Неделни беседи, 31 Декември 1916 г.

62. Ден на равноденствие, Извънредни беседи, 22 Март 1920 г.

63. Съмнение и вяра, Извънредни беседи, 18 Януари 1920 г.

64. Разговори с Учителя, Извънредни беседи, Неделни беседи, 8 Януари 1922 г.

65. Трите живота, Общ окултен клас, 24 февруари 1922 г.

66. Двата пътя, Младежки окултен клас, 24 февруари 1922 г.

67. Трите методи на природата, Общ окултен клас, 2 Март 1922 г.

(тази лекция със сигурност е изнасяна на „Опълченска“, 66, тъй като в края, Учителя казва:
„Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка.“)

1. Страх и безстрашие, Младежки окултен клас, 1 Март 1922 г.

2. Ако излекува болния (Бележки, държани при братската среща на ръководителите в София), 31 Август 1924 г.

3. Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие, Беседи пред ръководителите, 1 септември 1924 г.

4. Никаква лъжа, Извънредни беседи, Беседи пред ръководителите, 2 Септември 1924 г.

5. Екскурзиите и слънцето, Извънредни беседи, Беседи пред ръководителите, 26 Април 1927 г.

* * *

Има още много беседи след 1917 г., изнасяни в София, но вече част от тях са изнасяни в салоните, които са наемани от Братството. В списъка след 1916 г. са отбелязани беседите, които е записано, че са били на „Опълченска“ 66. Обикновено това са беседи пред по-малък кръг от хора, като ръководителите на групите от провинцията, които са идвали в София по време на съборите. Също така и някои от лекции пред Младежкия и Общия окултни класове, които поставят началото си през 1922 г. Отначало не се е очаквало голям брой присъстващи на тях, тъй 

—–

Броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард „Витоша“. Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от последователките на Учителя – Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на „Витоша“ №12. – 1917 г. Но поради интереса към беседите и то окъсява. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски“ и „Граф Игнатиев“ (1919-1920). То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан „Турнферайн“, който се е намирал на улица „Евлоги Георгиев“, близо до улица „Граф Игнатиев“. Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска“ 66., около 7 юли 1922 г. когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. На улица „Оборище“ №14, 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя – Неделните беседи. Около 1926 г., при едно прехвърляне на имотите салона на ул. „Оборище“ 14 е загубен. Започва се строеж на салон на Изгрева и вече там се провеждат беседите след 1927 г.