1.Откриване с формулата: „Затварям очите си за физическия свят, отварям очите си за Духовния, Ангелския и Божествения свят.“
2.“Господнята молитва“
- Евангелие от Йоанна (14:26)“А Утешителят, Дух Святий, Когото Отец ще ви проводи в Мое Име,той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви рекъл.“
- Молитва
МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
Господи, Боже наш,
Вечна красота и виделина на всички ни, нека съзвучието на Твоя Живот да обгърне нашите души.
Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат. Който даваш живот и здраве на Твоите деца и ги утешаваш във всяко време.
Благословен си. Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на своята безкрайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта, Която ни съживява.
Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Светияj Ти Дух ни дарява.
Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че Животът иде от Тебе.
Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето име.
Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за Братството и обединението на народите.
Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света.
Събуди духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия.
Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.
Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат.
Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да решим въпросите, които седят пред вратите на нашите души, и да ходим в Твоя свят път.
Изпращай ни всеки ден Своя Мир и Своята радост. Простри и днес ръката Си върху нас. Ти си ни крепил винаги с Любовта си и ние ще Ти служим с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научихме великия пример на живота.
Нека нашият живот да принесе изобилен плод за делото на Господа Исуса Христа и да бъде жертва жива, свята и благоугодна Нему.
Светият Христов Дух да се всели в нас, за да ни въздигне и работи чрез нас.
Направи ни избран съсъд на Твоето дело, укрепи ни да работим за идването на Твоето Царство и Неговата Правда на Земята. Учи ни да изпълняваме постоянно Твоята блага воля и с нашия живот да прославим Твоето име. Заради Своята Любов извърши всичко.
Амин.
ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА
За един предупредителен сън
Още в 1939 г. на 21 декември аз имах сън за Учителя. Братството стоеше на един връх и всички викаха: „Учителю!“ И аз бях там, една ограда имаше и стоях отсам нея. Погледнах към небето и видях Учителя с панамената шапка в пространството с протегнати ръце. Той ни благославяше и се издигаше във въздуха нагоре към небето. И гледах, гледах, докато изчезне, само ръцете му останаха, продължавайки да благославят.
Последните дни на Учителя
Учителя започна да идва само за беседа: държеше беседи от 1939 до 1944 г. Словото на Духа. Другото време като че Духът започна да се оттегля постепенно… Последните дни, последните часове това го почувствах болезнено и силно.
На Изгрева настъпи необикновена тишина. Всички се движехме от тихо по- тихо, на пръсти, говорехме почти шепнешком. Учителят не си лягаше през нощта, а седеше на стола в размисъл. На 23 декември, петък срещу събота останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че състоянието на Учителя се беше влошило. Тревогата цареше в душата ми, усещах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие.
Беше 24 декември, неделя. В 5 ч. сутринта слязох долу при Учителя, тъжна и безпомощна. Когато попитах какво да направя за вас, Учителю, той каза: „Измийте ми чашите горе.“ Отидох, измих ги и пак слязох. Владо руснака беше при него и тихо ми прошепна: „Сестра, Учителят ми каза: „Да се прослави Бог в Бялото Братство“… Едва издума това и Учителя заговори. Приближих до него, за да доловя думите му: „Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ И аз побързах да запиша това последно негово мото.
Така се ражда Великата формула, съпътстваща духовния път на усъвършенстването на ученика.
- (ВСИЧКИ ЗАЕДНО)
„Да се прослави Бог в Бялото Братство.
Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“
…Учителя беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола… По някое време тръгнах да излизам от стаята, а той зашепна: „Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човекът“. Сепнах се. Учителя чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Учителя ме погледна с тъжни очи. Срамувах се от чутото и от укоризнените си мисли, че ние, учениците му, не можахме да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот. Това беше голям срам, срам за самата мен, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не можа да оцени Учителя тогава, а и в годините след неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо! И аз едва събирах кураж да остана и да гледам Учителя в очите.
| Той бавно се премести на кушетката и помоли да прочета 102 псалом. Сложих на колене Библията и я отворих на 102 псалом – МОЛИТВАТА НА ЕДИН СКРЪБНИК. И като зачетох, сълзите ми рукнаха и аз започнах да се задушавам от плач, щото виждах цялото трагично положение. Учителят каза: „Четете разумно, рекох. Който чете, хубаво да чете!“ Преглътнах сълзите, стегнах се и прочетох на един дъх 102 псалом, в който бе описано точно състоянието на Учителя.
6. ЧЕТЕ СЕ ПСАЛОМ 109 (Псалом Давидов) 1.Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свято име.
Весела Несторова: |
||
| Когато някой ви разказва за заминаването на Учителя, непременно прочитайте този псалом, всичко, което бе описано там, аз го видях с очите на простосмъртен човек – онова, което Христовият Дух навремето бе издиктувал, бе Истина земна, неземна и небесна. | ||
След псалома Учителя неочаквано помоли: „Пейте, пейте, рекох.“ Не зная как, но изпях няколко песни. А той вдигна очите си нагоре и зашептя: „Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат“. Сякаш виждаше как слизат на Земята армиите на Бялото Братство и продължаваше: „Божествена красота“. После се обърна към мене: „Слагайте на първо място винаги Божественото… Сега аз ви оставям на най-великия Учител на Вселената – замълча за малко и довърши – СТРАДАНИЕТО.
Когато заговори отново, аз коленичих, сложих бележника на скута си и продължих да записвам: „Сега се коригира, проправя се пътят на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи са за сега“. Години след това намерих в беседата „Неделими неща“ от 15 декември 1944 г. следното: „Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но само чрез малкото… А малките неща направо влизат в Божествения свят…“. (Така започваше тази беседа).
На сутринта донесоха чиния топъл салеп на Учителя, който Той особено предпочиташе. Той хапна малко от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две-три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалото и измих чинията, оставих я и слязох отново при Учителя. Видях нозете му подути. Седнах на земята пред него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми пошепна: „Имате Божието благословение!“, защото бе разбрал дълбоката ми мъка. После продължи шепнешком:
„Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш какво да сееш. Лошите условия, като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия не е лесна работа, то е голям майсторлък… Да не правим опити. „Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго!“ Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога!“ Учителя продължаваше шепнешком: „Пишете сега, още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото!“
Изминаха 10, 20, 30, 40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас независимо дали ги знаехме, или не искахме да ги знаем, дали ги прилагаме или не.
В стаята влязоха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителя ни подкани с поглед: „Венир Бенир“! И ние я изпяхме пред него. Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента ни завладя и ние за миг забравихме действителността.
- ПЕСЕНТА „Венир Бенир“ с музикален съпровод
Следва преводът:
„Ти, Великий, Който благославяш всички и всичко. Да бъдеш благословен!
Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота. Благослови младия, начеващия Божествен живот!
Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално.
Той е всичкото. Той е навред. Целият наш живот и всичкият наш живот. Сега така да бъде! И човек станал жива душа!“
Така ние с Учителя, преди неговото заминаване, изпяхме за последен път „Венир Бенир“ – песента за слизането на Мировия Учител на Земята.
После Учителя замълча за малко и прошепна: „Рекох, „Махар Бену Аба“. И ние запяхме и този мотив, който бе наречен от него „Молитвата на ученика“.
- ПЕСЕНТА „Махар Бену Аба“с музикален съпровод
Някои от значенията на тези санскритски думи Учителя беше дал още в началото на Школата през 1922 г., 10. лекция на Общ окултен клас.
Ето и кратък превод:
„Махар“ означава Великият. Това е Мировата Любов. „Бену“ – Онзи, който благославя. Това е Космичната Обич. „Аба“ – Баща на Всичко. Това е Всемировият Учител.
След като изпяхме тези две песни, Учителят тихо каза: „Няма по-хубаво нещо от музиката. Пейте, всякога пейте!“
Това бе последната служба на Учителя на Земята с нас, человеците. Беше 25 декември 1944 г. Часовникът отбелязваше 11 часа 20 минути вечерта или 23 часа и 20 минути!
Присъствахме на едно епохално събитие от Космически акт, където две песни от висшето музикално съзвучие се сляха в хармония с молитвеното Единение с Бога.
Това направи за нас, человеците, Всемировият Учител Беинса Дуно.
Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и свободен!
Очакваме пробуждането й в следващата епоха!
Очакваме слизането на Божиите Синове на Славата, Божиите Синове на Виделината и Божиите Синове на Светлината.
Очакваме Единението на човешката Душа с Бога!
- Молитва на окултния ученик
„Обични ни Учителю, бъди винаги с нас,
учи ни на твоите пътища,
закриляй ни според твоята милост,
опази ни за твоето дело.
Божият мир да бъде над всички ни.“
- Песента „На Учителя“.
