Последни новини

Наряд  на Духовния съвет на Софийската Братска общност за 27 декември – заминаването на Учителя

1.Откриване с формулата: „Затварям очите си за физическия свят, отварям очите си за Духовния, Ангелския и Божествения свят.“

 2.“Господнята молитва“

  1. Евангелие от Йоанна (14:26)“А Утешителят, Дух Святий, Когото Отец ще ви проводи в Мое Име,той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви рекъл.“
  2. Молитва

МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Господи, Боже наш,

Вечна красота и виделина на всички ни, нека съ­звучието на Твоя Живот да обгърне нашите души.

Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат. Който даваш живот и здраве на Твоите деца и ги утешаваш във всяко време.

Благословен си. Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на своята без­крайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта, Която ни съживява.

Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чув­ства и благородните подтици, които Светияj Ти Дух ни дарява.

Виделината на Твоята Мъдрост да про­светли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че Животът иде от Тебе.

Стори това, което си казал, че всички ще Ти се по­клонят и ще прославят Твоето име.

Подкрепи ръко­водителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за Братството и обединението на народите.

Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света.

Събуди духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия.

Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.

Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благо­дат.

Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да решим въпросите, които седят пред вратите на нашите души, и да ходим в Твоя свят път.

Изпращай ни всеки ден Своя Мир и Своята ра­дост. Простри и днес ръката Си върху нас. Ти си ни крепил винаги с Любовта си и ние ще Ти служим с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научихме великия при­мер на живота.

Нека нашият живот да принесе изо­билен плод за делото на Господа Исуса Христа и да бъде жертва жива, свята и благоугодна Нему.

Светият Христов Дух да се всели в нас, за да ни въздигне и работи чрез нас.

Направи ни избран съсъд на Твоето дело, укрепи ни да работим за идването на Твоето Царство и Неговата Правда на Земята. Учи ни да изпълняваме постоянно Твоята блага воля и с нашия живот да прославим Твоето име. Заради Своята Любов извърши всичко.

Амин.

                                               ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА

                              За един предупредителен сън

Още в 1939 г. на 21 декември аз имах сън за Учителя. Братството стоеше на един връх и всички викаха: „Учителю!“ И аз бях там, една ограда имаше и стоях отсам нея. Погледнах към небето и видях Учителя с панамената шапка в пространството с протегнати ръце. Той ни благославяше и се издигаше във въздуха нагоре към небето. И гледах, гледах, докато изчезне, само ръцете му останаха, продължавайки да благославят.

                                               Последните дни на Учителя

Учителя започна да идва само за беседа: държеше беседи от 1939 до 1944 г. Словото на Духа. Другото време като че Духът започна да се оттегля постепенно… Последните дни, последните часове това го почувствах болезнено и силно.

На Изгрева настъпи необикновена тишина. Всички се движехме от тихо по- тихо, на пръсти, говорехме почти шепнешком. Учителят не си лягаше през нощта, а седеше на стола в размисъл. На 23 декември, петък срещу събота  останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че състоянието на Учителя се беше влошило. Тревогата цареше в душата ми, усещах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие.

Беше 24 декември, неделя. В 5 ч. сутринта слязох долу при Учителя,  тъжна и безпомощна. Когато попитах какво да направя за вас, Учителю, той каза: „Измийте ми чашите горе.“ Отидох, измих ги и пак слязох. Владо руснака беше при него и тихо ми прошепна: „Сестра, Учителят ми каза: „Да се прослави Бог в Бялото Братство“… Едва издума това и Учителя заговори. Приближих до него, за да доловя думите му: „Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ И аз побързах да запиша това последно негово мото.

Така се ражда Великата формула, съпътстваща духовния път на усъвършенстването на ученика.

  1. (ВСИЧКИ ЗАЕДНО)

„Да се прослави Бог в Бялото Братство.

 Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“

…Учителя беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола… По някое време тръгнах да излизам от стаята, а той зашепна: „Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човекът“. Сепнах се. Учителя чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Учителя ме погледна с тъжни очи. Срамувах се от чутото и от укоризнените си мисли, че ние, учениците му, не можахме да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот. Това беше голям срам, срам за самата мен, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не можа да оцени Учителя тогава, а и в годините след неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо! И аз едва събирах кураж да остана и да гледам Учителя в очите.

 Той бавно се премести на кушетката и помоли да прочета 102 псалом. Сложих  на колене Библията и я отворих на 102 псалом – МОЛИТВАТА НА ЕДИН СКРЪБНИК. И като зачетох, сълзите ми рукнаха и аз започнах да се задушавам от плач, щото виждах цялото трагично положение. Учителят каза: „Четете разумно, рекох. Който чете, хубаво да чете!“ Преглътнах сълзите, стегнах се и прочетох на един дъх 102 псалом, в който бе описано точно състоянието на Учителя.

 

6. ЧЕТЕ СЕ ПСАЛОМ 109

 (Псалом Давидов)

1.Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свято име.
2. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4. избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5. насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6. Господ дава правда и съд на всички обидени.
7. Той показа Своите пътища Мо
йсею, на Израилевите синове Своите дела.
8. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9. Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове
,
11. защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12. колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13. както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15. Дните на човека са като трева; като полски цвят
тъй цъфти той:
16. понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17. А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18. и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19. Господ е поставил Своя престол на небесата
и царството Му всичко обладава.
20. Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21. благославяйте Господа, всички Негови во
йнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22. благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!

 

Весела Несторова:

 Когато някой ви разказва за заминаването на Учителя, непременно прочитайте този псалом, всичко, което бе описано там, аз го видях с очите на простосмъртен човек – онова, което Христовият Дух навремето бе издиктувал, бе Истина земна, неземна и небесна.

След псалома Учителя неочаквано помоли: „Пейте, пейте, рекох.“  Не зная как, но изпях няколко песни. А той вдигна очите си нагоре и зашептя: „Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат“. Сякаш виждаше как слизат на Земята армиите на Бялото Братство и продължаваше: „Божествена красота“. После се обърна към мене: „Слагайте на първо място винаги Божественото… Сега аз ви оставям на най-великия Учител на Вселената – замълча за малко и довърши – СТРАДАНИЕТО.

Когато заговори отново, аз коленичих, сложих бележника на скута си и продължих да записвам: „Сега се коригира, проправя се пътят на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи са за сега“. Години след това намерих в беседата „Неделими неща“ от 15 декември 1944 г. следното: „Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но само чрез малкото… А малките неща направо влизат в Божествения свят…“. (Така започваше тази беседа).

На сутринта донесоха чиния топъл салеп на Учителя, който Той особено предпочиташе. Той хапна малко от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две-три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалото и измих чинията, оставих я и слязох отново при Учителя. Видях нозете му подути. Седнах на земята пред него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми пошепна: „Имате Божието благословение!“, защото бе разбрал дълбоката ми мъка. После продължи шепнешком:

„Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш какво да сееш. Лошите условия, като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия не е лесна работа, то е голям майсторлък… Да не правим опити. „Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго!“ Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога!“ Учителя продължаваше шепнешком: „Пишете сега, още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото!“

Изминаха 10, 20, 30, 40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас независимо дали ги знаехме, или не искахме да ги знаем, дали ги прилагаме или не.

В стаята влязоха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителя ни подкани с поглед: „Венир Бенир“! И ние я изпяхме пред него. Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента ни завладя и ние за миг забравихме действителността.

  1. ПЕСЕНТА „Венир Бенир“ с музикален съпровод

Следва преводът:

„Ти, Великий, Който благославяш всички и всичко. Да бъдеш благословен!

Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота. Благослови младия, начеващия Божествен живот!

Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално.

Той е всичкото. Той е навред. Целият наш живот и всичкият наш живот. Сега така да бъде! И човек станал жива душа!“

Така ние с Учителя, преди неговото заминаване, изпяхме за последен път „Венир Бенир“ – песента за слизането на Мировия Учител на Земята.

После Учителя замълча за малко и прошепна: „Рекох, „Махар Бену Аба“. И ние запяхме и този мотив, който бе наречен от него „Молитвата на ученика“.

  1. ПЕСЕНТА „Махар Бену Аба“с музикален съпровод

Някои от значенията на тези санскритски думи Учителя беше дал още в началото на Школата през 1922 г., 10. лекция на Общ окултен клас.

Ето и кратък превод:

„Махар“ означава Великият. Това е Мировата Любов. „Бену“ – Онзи, който благославя. Това е Космичната Обич. „Аба“ – Баща на Всичко. Това е Всемировият Учител.

След като изпяхме тези две песни, Учителят тихо каза: „Няма по-хубаво нещо от музиката. Пейте, всякога пейте!“

Това бе последната служба на Учителя на Земята с нас, человеците. Беше 25 декември 1944 г. Часовникът отбелязваше 11 часа 20 минути вечерта или 23 часа и 20 минути!

Присъствахме на едно епохално събитие от Космически акт, където две песни от висшето музикално съзвучие се сляха в хармония с молитвеното Единение с Бога.

Това направи за нас, человеците, Всемировият Учител Беинса Дуно.

Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и свободен!

Очакваме пробуждането й в следващата епоха!

Очакваме слизането на Божиите Синове на Славата, Божиите Синове на Виделината и Божиите Синове на Светлината.

Очакваме Единението на човешката Душа с Бога!

  1. Молитва на окултния ученик

„Обични ни Учителю, бъди винаги с нас,

учи ни на твоите пътища,

закриляй ни според твоята милост,

опази ни за твоето дело.

Божият мир да бъде над всички ни.“

 

  1. Песента „На Учителя“.

Предстоящи събития

Издателство Бяло братство

За дарения

Може да подкрепите финансово  Общество Бяло Братство:

По сметка:
ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
IBAN: BG43UNCR96601060704509
BIC: UNCRBGSF

Издателство “Бяло Братство”
IBAN: BG43UNCR70001524795840
BIC: UNCRBGSF

Изграждане на братски център в гр. София
IBAN: BG12BUIN95611100361794
BIC: BUINBGSF

Благодарим!

PayPal



Поръчка на календар 2024г.