Молитвен наряд за 22 септември 2018 г.

Молитвен наряд за 22 септември 2018 г.

Начало: 6.00 ч. за цялата страна

1. „Добрата молитва“
2. „До ще ден“ – песен
3. „Добрият път“ – молитва на ученика 
4. Евангелия:
   Матея  6: 24-33
   Марка 4: 24-32
   Лука 10: 25-36
   Йоана 6: 47-59
5. „Махар Бену Аба“ – песен
6. Беседа: „Постоянна благодарност“, 28.08.1942 г., публикувана във „Възможности за щастие“ („Опорни точки в живота“)
7. „Молитва на благодарността“
8. „Благославяй“ – песен
9. „Отче наш“
10. Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов“, 3 пъти

Постоянна благодарност

Размишление върху стиха „Бог е Любов“

Какво представя човекът? Ако говорим за духовния човек, характерно за него е това, че той изпитва всичко, а него никой не изпитва. Човек се интересува от много неща, но всички не са еднакво важни, много от тях са второстепенни. Единственото нещо, което интересува човека, е от какво зависи неговото благо. То се определя от добротата му. Благо е за човека да бъде добър. Добрият не се безпокои, нито се смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човек. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска в бреговете; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхнал лист, който пада от дървото и започва да гние; той е пепел от огнището. Хората се чудят къде да турят нечистата си вода, парчетата от разрушената канара, изсъхналите листа, както и пепелта от огнището, за да не ги смущават. На всички неща, които смущават човека, са турени различни имена.

Като четете Стария Завет, на много места срещате да се говори за прокажения. Днес ние употребяваме тази дума повече за психически прокажен човек, понеже физически тази болест не е толкова разпространена, както в миналото. С каквато дреха и да се облече прокаженият, пак прокажен си остава, дрехата нищо не го ползва. С каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи в сърцето му, те нищо не го ползват. Проказата не е нищо друго освен неблагодарността на човека. Той трябва да се освободи от нея, да стане благодарен. Защо човек е неблагодарен? Защото му липсва нещо. Като се огледа, той вижда, че му липсват нови обуща, нова дреха, нова шапка, някаква книга – и става неблагодарен.

Благодарността трябва да влезе в човешката душа като необходимост, не само за един момент, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарността не е постоянна, но посещава човека периодически и отваря път за благодарността. Герой е онзи, който всякога е благодарен. Неблагодарният е подобен на каменните въглища, които са се образували преди хиляди години от дървета, затрупани от земните пластове. Те са се овъглили отчасти или напълно. Ние ги горим и се ползваме от тях като гориво. С използването на въглищата човечеството се натъкна на големи мъчнотии и изпитания. Въглищата са се образували от гигантски предпотопни дървета, с големи амбиции и копнежи. Бог е затворил тези същества в земята, за да не вдигат голям шум и безпокойство. Обаче от невежество хората ги пуснаха на свобода и днес те им причиняват по-големи пакости и мъчнотии, отколкото в миналото. Хората мислят, че като вадят каменните въглища от земята и като ги горят, с това печелят нещо. Не, каменните въглища се извадиха от земята преждевременно. Те трябваше да се извадят по-късно — в епохата на любовта, когато съществата, които са затворени в тях, ще имат възможност да изправят погрешките си. Сега не само че не им се помага, но на пепел ги превръщаме. Те трябва да се върнат към своя първоначален живот.

Кои неща са ценни: живите или тези, които могат да оживеят и да вършат работа? Влакът е ценен, когато се движи, когато пухти под напора на водното напрежение. Тогава той пренася пътници, стока, изминава известен път. Параходът е ценен, когато се движи. Машинистът кара влака, капитанът — парахода, и ги заставят да вършат някаква работа. И човек е ценен, когато се движи. Той може да се движи физически, сърдечно и умствено. Не е важно в кой свят става движението, важно е нещата да се движат: движението ги одухотворява и ги прави живи. Прекрати ли се движението във всички светове, навсякъде настава смърт. Както машината се направлява от някого, така и човек трябва да има капитан, който да го управлява. Капитанът на човешката машина според едни е неговият дух, а според други — неговият ум. Той се справя с всички мъчнотии, несгоди и недоволства.

Желая ви още тази сутрин да постъпите с недоволството според закона на любовта – да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия. Мястото, на което седи недоволството, е почетно, то е определено за доволството. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите. Ако постъпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността. Как трябва да се постъпва? Много примери има за това, но ако човек не е готов вътрешно да се справи с недоволството и с неблагодарността, примерите не могат да го ползват. Много фокуси има, с които човекът може да си служи, но той и за тях трябва да бъде готов.

Разправят за един фокусник следния пример. Той взимал 12 ножа и един след друг ги забивал на една дъска от разстояние на пет-шест метра. Пред дъската стояла жена с разперени настрани ръце. Фокусникът отправял първия нож към дясното й ухо, втория — към лявото, третия — над главата, четвъртия — до врата, от едната и от другата страна, петия и шестия — от двете страни на краката и т.н. Така забивал той 12 ножа, но толкова сполучливо, че нито един от тях не докосвал живото тяло. Опитен бил той, но не по-малка заслуга имала и жената. Един след друг ножовете се забивали около нея, без да трепне мускул на лицето или на тялото й. И двамата се отличавали с голямо самообладание. Не можете ли и вие да направите така с неблагодарността? Поставете я на една дъска и забивайте от всичките й страни ножове, без да я докоснете, без да я нараните. Това е изкуство — да ликвидираш с нещо, без да го огорчиш, обидиш или нараниш.

Един виден гръцки скулптор и един виден художник решили да изработят нещо ценно, което да изнесат пред света. Скулпторът изработил един грозд толкова естествено, че излъгал птиците. Като приближавали до него, те се опитвали да го клъвнат, но веднага се отдръпвали назад — човката им удряла в камък. Художникът пък нарисувал една красива мома, покрита с тънко було. Като дошъл скулпторът, той пожелал да види красивата мома и се приближил до картината с намерение да вдигне булото. Като насочил ръката си към булото, останал излъган – то било рисувано. Той се задоволил да гледа красивата мома през булото. Какво са постигнали двамата майстори с изкуството си? Първият излъгал птиците, а вторият — човека. В грозда на скулптора липсва съдържание. Птиците кацали и се връщали излъгани, но и скулпторът останал излъган от картината на своя приятел. Той мислел, че зад булото ще види красивата мома. Голям майстор ще бъде онзи, който може да извади зад булото неблагодарността и вместо нея да постави благодарността.

Днес всички хора казват, че трябва да се обичат. Всички говорят за любовта, но картините им са подобни на грозда, който скулпторът е направил, също и на булото на художника. Ще кацат птиците върху грозда и ще се връщат, без да си вкусят от него. Ще дохождат хората до булото, зад което се крие красивата мома, но и нея няма да видят. Любовта иде само от едно място, а не от много места. Докато иде от много места, хората ще говорят за нея, но в края на краищата всички ще умрат. Сега като те залюби един човек, ти трябва да умреш; ако ти го залюбиш, той трябва да умре. Ако залюбиш кокошка, тя умира; залюбиш ли ябълка или круша, и те умират; залюбиш парите, и те умират. Каквото залюби човек, то непременно трябва да умре. Когато смъртта влиза в любовта, това показва, че животът не се разбира както трябва.

В древността един от Учителите на любовта изпратил двама от своите ученици в света да се учат и да проповядват. Те пели и проповядвали на хората. С песента си единият ученик развеселявал хората, вторият не само ги веселял, но отварял сърцата им и ги разполагал към даване, към добри отношения с ближните си. От песента му болните оздравявали, скръбните забравяли скръбта си. Сега и вие пеете много песни: пеете, че можете да любите и да обичате, да станете слуги на Бога. Желая ви както пеете, така да се проявявате. Какъв смисъл има служенето, ако не сте доволни от живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисъл на служенето. Ако момъкът не служи на своята възлюбена и ако момата не служи на своя възлюбен, любовта не може да се прояви между тях. Любов без служене не е истинска любов. Първото качество на любовта е даването. Не можете да наречете любов това, което нищо не дава от себе си. Не можете да наречете обич това, което не оценява проявите на душата.

Любовта и обичта са вечни принципи в Битието. Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества, за да растат и да се развиват, да се радват и веселят. Всички очакват този живот, но той не може да се прояви без любов и без благодарност. Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Обрал те е някой – благодари, че те е обрал; казал е някой лоши думи за тебе — благодари; заболял си нещо — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. Че времето е дъждовно или ветровито — благодари; че имаш или нямаш нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо. Някой те е нарекъл животно — пак благодари. Има нещо лошо в думата „животно“. Лошото се крие в неговата неблагодарност. Животните изглеждат кротки, примирени с положението си, но всъщност те са крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближиш при някое животно, когато яде. То веднага ще даде израз, че е недоволно от тебе – не иска да го смущаваш. Животните спазват това правило едни към други, внимават да не се безпокоят, когато ядат. Ако при вола се приближи друг вол, първият веднага ще отправи рогата си към него и ще му каже: „Не виждаш ли, че ям? Защо ме безпокоиш?“. И до днес още животните не са разбрали живота, който носят в себе си, но и хората още напълно не са го разбрали.

Често хората се спъват сами. Всеки иска да знае какво мислят другите за него. Ако е религиозен, той иска да знае какво мнение имат близките му, дали обича Христа и каква е любовта му. Ако е светски човек, той иска да знае мислят ли го познатите му за учен, за голям човек. Искате ли да знаете каква е любовта ви, вижте какво ще кажат животните за вас. Дойде едно куче около вас, върти си опашката. То е гладно, иска да му дадете малко хляб. Ако го погледнете и нищо не му дадете, то има вече известно мнение за любовта ви; казва: „Този човек няма сърце, не влиза в положението ми“. Обаче дадете ли му хляб, то разбира, че имате любов. Колкото повече хляб му давате, толкова по-голяма е любовта ви. Младите моми и момци си пишат писма, в които изливат любовта си. Каква любов е тази, която е написана с черно мастило? Истинската любов трябва да се пише с лъчите на светлината, а не с черно мастило. В бъдеще така ще се пишат любовните писма. Като отворите едно любовно писмо, трябва да се облечете с лъчи от светлината, да светнете. При това ако в писмото се говори за ябълки и круши, ще ги получите в действителност. За каквото се пише в писмото, ще го имате пред себе си. Не е въпрос да имате цели кошници с ябълки и круши. Една ябълка да имате, но да отговаря на действителността.

Хората се интересуват още могат ли да видят Бога и Христа. От тях зависи. Като извадят неблагодарността вън от себе си и внесат благодарността в сърцето си, те ще видят и Бога, и Христа. Как? В проявите на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно отвори широко сърцето си, за да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души. Като знаете това, гледайте с благоговение на душата си като на жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар, и на сърцето си — като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърцето и за душата, които ви са дадени.

Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представят проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете Си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: „Благодаря, че е дошло време за умиране“. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере любовта и обичта.

Когато момъкът и момата се влюбят, те трябва да дадат нещо от себе си, да се откажат от нещо, да се научат да служат един на друг. Ако човек мисли само за себе си, той забравя, че трябва да служи на другите. Ако Бог служи на всички същества, и човек трябва да следва Неговия пример. Христос казва: „Отец Ми работи, и Аз ще работя“. Хората искат да станат господари, без да са служили на другите. Това е невъзможно. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат. Ако най-големият Господар, Който е създал света, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създал? Затова всеки човек вътрешно трябва да пожелае да стане слуга, да служи на любовта. Работата е служене, въпреки това мнозина не са доволни от работата си. Те казват: „Тази работа не ни подхожда, не е за нас“. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали защо мете, той отговарял: „Уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си“. Той е искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Същевременно Сократ доказал, че човек може да бъде благодарен и от лошата жена, затова се оженил за Ксантипа, известна по своя лош характер. Както и да постъпвала с него, той всякога благодарял. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарял: „Благодаря, че разтърсваш главата ми, за да мисля по-добре“. Като го потупвала по гърба, той казвал: „Благодаря ти, че изтърсваш праха от дрехите ми“. Чрез Ксантипа той си изработил една велика философия за живота и си казал: „Благодарение на Ксантипа аз станах философ“.

Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Няма по-велико нещо в живота от това, да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Мислите ли, че този, който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях.

Съвременните хора говорят за любовта, обичат се, но въпреки това постоянно се карат. Защо? Защото те не обичат Бога в човека, а себе си. Някой обикне един човек и веднага влиза в него. Щом влезе в него, той обича първо себе си в своя възлюбен – и започва да го хвали и да се възхищава от него. Всъщност той обича себе си. Като излезе от него, той вижда вече погрешките му и се чуди как го е обичал. Докато възлюбените влизат един в друг, те се обичат, но после започват да се налагат кой на кого да служи. Ако единият отстъпи и приеме да стане слуга, те живеят донякъде добре, споразумяват се; обаче ако никой не отстъпва, те излизат навън и започва война помежду им. Ето защо когато срещнеш един човек, възлюби Бога в него, а не човека, и кажи: „Господи, готов съм да Ти служа, защото Ти внесе живота в мене. Благодаря Ти за всичко, което си направил заради мене“. Тогава ще чуеш тихия глас на Господа: „Влез в Царството на любовта и бъди блажен“. Това значи Бог да се весели в човека, а човек да се радва и да има вътрешен мир.

Сегашните хора се влюбват и разлюбват. Защо става това? Защото всеки човек влиза във възлюбения си сам, без Господа. Затова казвам: като обикнеш някого, влез в него с Господа заедно, не влизай сам. Като те обикне някой, и той трябва да влезе в тебе с Господа заедно. Който влиза в човека сам, без Господа, той не носи любовта. Влезеш ли в някой дом без любов, ти носиш нещастие за този дом. Светът, който сега се създава, е свят на любовта. Влезеш ли в този свят, любовта трябва да бъде твой спътник; каквото помислиш, каквото почувстваш, всичко трябва да бъде продиктувано от любовта. Както и да постъпваш, всичко трябва да е написано с ръката на любовта. Това може да ви се вижда чудно — това нищо не значи. Чудните неща са приятни. Ако някой ти изпее една песен и ти не пожелаеш да я чуеш втори път, това показва, че тя не е пята с любов. Изпеят ли ти я с любов, ти ще пожелаеш да я чуеш и втори, и трети път. Ако една песен не расте като дървото и не зрее като плода, тя не е истинска, т.е. не носи любовта. Ако една мисъл не расте и не зрее, тя не е права мисъл. Правата мисъл е капитал, на който човек всякога може да разчита. Каже ли някой, че е остарял и нищо не може да постигне, той не мисли право. Правата мисъл подразбира вечен живот.

Човек живее вечно, като съблича старата си дреха и облича нова. Казано е в Писанието: „И прибра се Авраам при отците си“. Не е казано, че Авраам е остарял и се е прибрал при старите хора. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи в онзи свят не се говори за старост – там има мъдреци, а не стари хора. Този стих може да се преведе в следния смисъл: ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към любовта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Всеки човек е на фронта, началникът му заповядва и той трябва да изпълнява. „Докога ще продължава това подчинение?“ Докато човек дойде до онази вътрешна дисциплина в себе си, докато придобие пълно самообладание, та да стане господар на себе си.

Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Външно те го разбират, но вътрешно още не са го разбрали. Външно светът е добре нареден. Външният ред и порядък е добър: навсякъде има къщи, фабрики, работилници, железници, параходи, аероплани; превозни средства има навсякъде. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък, за да се оправи и вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешния ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. И тогава колкото хляб сложите на трапезата, няма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тях – няма да казвате, че някой ви е дал само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме.

Един светия тръгнал за небето, за да се срещне с Господа, да Му даде отчет за делата си. На пътя си срещнал един богат човек, който го запитал къде отива. „При Господа.“ „Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искам да се освободя от него. Ако не ме освободи, ще сляза в дъното на ада и ще се погубя.“ По-нататък светията видял един гол човек, заровен в пясъка. „Какво правиш тук?“ — запитал го той. „Какво правя?! Лежа и оплаквам положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си свят човек, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи от сиромашията и от тази голота.“ Светията отишъл при Господа, свършил работата си и на връщане пак минал по същия път. Първо видял сиромаха, а после богатия. Той казал на сиромаха: „Бог те съветва да благодариш за сиромашията и за голотата, в които се намираш. Само чрез благодарността ще се освободиш от сиромашията“. „Това е невъзможно!“ — отговорил сиромахът. „Щом не можеш да благодариш за сиромашията, тя никога няма да те напусне.“ После светията минал покрай богатия и му казал: „За да се освободиш от богатството, Бог те съветва да роптаеш, да проявиш недоволство, че си богат.“ Това е невъзможно!“ — отговорил богатият. „Щом е невъзможно, ще носиш богатството си и ще пъшкаш под неговия тормоз.“

И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богат; който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е любовта. Дето отсъстват доброто, разумността и справедливостта, там никаква любов не съществува –там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете“. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядък. Не само че е дошло, но повечето са закъснели, трябва да усилят темпа на своя ход.

Мнозина запитват в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът за това. Всеки трябва да се запита благодарил ли е за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще се разберат. Тяхното верую е право, те вярват в един и същ Бог. Ако хората постоянно благодарят, много неща ще им се дадат и много тайни ще им се открият, обаче държат ли само една неблагодарност в сърцето си, те сами се спъват. Бъдете благодарни за всичко, за да ви се даде онова, от което душата ви се нуждае. Дали космите от главата ви падат, или не падат, пак благодарете. Всеки косъм е закон. Като се свързвате с тези закони, трябва да ги прилагате. Ако не ги прилагате, нищо не се постига. Някой вземе косъм от своя любим, радва му се, държи го за спомен. Като се разочарова от него, хвърля косъма. За да не дойде до разочарование, той трябва да приложи закона, който е свързан с косъма. Вложи доброто, разумността и справедливостта в душата си, за да приложиш Божиите закони. Божиите косми са законите на Битието, те са лъчите на Слънцето, за които постоянно трябва да благодариш. Всеки лъч трябва да се използва разумно.

Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват и развиват ума. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват сърцето и го правят мощно. Има особени лъчи на Божията Любов, които хранят душата. Понеже днес е петък — денят на любовта, желая ви лъчите на Божията Любов да хранят ума, сърцето и душата ви не само един ден, но за вечни времена. Желая ви постоянно да благодарите на тези лъчи.

Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете Му с истина, за да имате живот, светлина и свобода в себе си.

Беседа от Учителя, държана на 28 август 1942 г., 5 ч.с., София, Изгрев