На събора в София през 1926 г. бяхме сковали от дъсчици за Учителя една катедра и подиум, като на него бе поставен стол. Учителя седеше на него пред катедрата, а отгоре, над главата му, бяха сковани дъсчици и между тях – опънато бяло платно, за да е като навес и да го предпазва от горещото слънце. След събора Учителя нареди да се използва този дъсчен материал, като се направи с него метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологичната клетка при обсерваторията към Университета, дойдоха и направиха по техен образец и нашата. В клетката имаше метеорологични инструменти, както при всяка такава станция, които Учителя беше дал: пишещ термометър, записващ минималните и максималните температури; барометър, също пишещ, който се върти с барабан, по-малък барометър, хидрометър.
Тези метеорологични инструменти Учителя даде на Георги Радев – Жорж, който всеки ден подробно му докладваше. Той му даде и един военен бинокъл, доста силен, с него трябваше да прави ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи скица и всеки ден наблюдаваше слънчевите петна – как се явяват и разширяват по слънчевия диск, после ги отбелязваше на скицата и я занасяше на Учителя. Учителя я разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж каза, че слънчевите петна, които виждаме, са изходна врата за същества, живеещи на Слънцето – през нея слънчевите жители излизат и влизат. Друг път поясни, че слънчевите петна представляват отвори, през които слънчевите жители излизат от Слънцето и навлизат в Космоса. Това е една невероятна слънчева енергия, която излиза от Слънцето като голям прожекторен сноп и има своя посока и предназначение, което ние не знаем.
Понякога Учителя ни открехваше завесата към това знание – получавахме толкова, колкото можем да носим. Вероятно Жорж знаеше много повече за Слънцето и за слънчевите петна, защото той докладваше и беше чул и други неща от Учителя за тях.
Направен беше и слънчев часовник: върху бакърена плоча беше поставен един триъгълник и сянката му определяше часа. Това беше слънчев часовник, поставен до самата клетка.
Сега пред мен на масата стои една скица на Слънцето с отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна. Отбелязано кога се появяват, колко са големи и в каква посока се движат. Учителя им придаваше голямо значение, а едва сега учените говорят за тях и за магнитните бури. Но те не знаят истината. Учителя редовно следеше живота на Слънцето. Веднъж един журналист го запита: „Г-н Дънов, Вие кой сте?“. А Учителя му отговори: „Аз идвам от Слънцето и нося светлина от Слънцето за душите, които жадуват за нея“.
Спомен на брат Борис Николов
