Учениците

Камъкът и огънят – Борис Николов (1900-1991)

Гласът му беше тих, дълбок, проникновен, като че древен мъдрец – разказвач откриваше пред нас чуден свят, въплътил в образи велика космична тайна. Прозвучаха песни на древен език. Брат Борис заговори за този свещен език, за музиката на Учителя, за Вечната красота. Още тогава, а и по-късно, при разговорите с него ми е правило впечатление способността му да насища думите с дух и да просветлява, да вдъхновява. Впечатлявали са ме неговите обширни познания, мъдростта му. По онова време, студентка в София, му задавах много въпроси Отговорите му бяха задълбочени, удивително ясни и кратки. Запитах го веднъж, защо силни личности, проявили дух и воля, завършват живота си със самоубийство. Тогава той каза:: „Има два пътя в света и човек избира между тях – път на свръхчовеците и път на Синовете Божии. Животът на хората, избрали пътя на свръхчовеците завършва със саморазрушение, а на хората, избрали пътя на Синовете Божии – с Възкресение“.


Домът, в който брат Борис живееше, изразяваше някои от неговите качества – скромен, без никаква показност и лукс, без специални удобства. Самият той имаше аскетична нагласа и не позволяваше излишък и комфорт да размекват волята му. В мебелировката обаче личеше строгост, изящество и изискан вкус. В дома му имаше колекция от най-чудните камъни, които някога съм виждала – редки,с невероятно разнообразие от багри, светлосенки, форми. Да видиш красотата в материя така твърда и груба, беше необикновено откритие. Борис Николов имаше специално отношение към камъка – усещаше го, разбираше го, познаваше го и знаеше имената на множеството му видове, знаеше и местата в планините, където могат да се открият редки и ценни камъни. През по- голямата част от живота си той е бил отличен майстор на мозайки – занаят, който е изучил добре от брат Бертоли, италиански майстор, работил по онова време в София. Въпреки че завършва в Софийския университет естествени науки към Физико-математическия факултет, Борис Николов никога не е работил по тази специалност. През целия си живот изучава тайните на Природата и Битието, но с методите на окултната наука. След защитата на дипломната си работа Борис е поканен от своя професор за асистент, но при условие, че се откаже от идеите си. Тогава Борис мълчаливо се разделя с научното поприще.
През младежките си години брат Борис проявява интерес към идеите на анархизма, но се издига над тях след срещата си с Учителя. В характера му имаше някаква категорична безкомпромисност, когато трябва да определи позицията си към прояви на суета, лукавство и глупост, независимо дали идват от установени социални порядки, високопоставени личности или от хората около него. Това предизвиква понякога критични реакции в околните, но той се отличаваше с изключителна устойчивост и независимост на характера. Тази безкомпромисност в идеите и принципите го превръща в един от стълбовете на Братството след заминаването на Учителя.
Брат Борис не търсеше излишеството и лукса в човешкия свят, но ценеше щедростта и разкоша в Природата. Около къщата му имаше голяма градина. Всичко в нея бе подчинено не на практичността, а на красотата. Там бяха насадени и отгледани редки дървесни видове, някои – нежни и изящни, други – силни и стройни. В градината му имаше и много цветя, но най-чудното там беше чистото и деликатното човешко присъствие, което по никакъв начин не пречеше на естествената природна душа да се проявява във всяко растение.
Освен към камъка, брат Борис имаше специално отношение и към една друга природна сила – огънят. Той владееше рядкото изкуство – да разпалва огън при всякакви условия, независимо дали е в гората, в планината, при вятър, дъжд или сняг. Към разпалването на огън той пристъпваше като към свят ритуал, изпълнен с дълбок смисъл. На екскурзии в планината брат Борис запалва и поддържа огъня за братята и сестрите в мъгла, вятър и дъжд. А по- късно, след като Учителя напуска физическия свят, Борис Николов, като ръководител на Братството, изпраща своите вдъхновяващи празнични послания до всички братски групи в страната, завършвайки с думите: „За всичко благодарете, непрестанно се молете, Духът не угасяйте!“ и „Словото на Живота пазим.“ Да разпалва духа както в себе си, така и в другите, дори при трудни условия – това той умееше. И да запази Словото успя, защото разбираше устойчивостта на камъка.
Камъкът и огънят – тези природни сили брат Борис съчетава и изявява по свой собствен, неповторим начин. Ако се вгледаме във фактите от неговия живот, ще открием навсякъде това чудно съчетание на саморазпалващ се дух и строга самодисциплина; на поетическа широта и непоколебимо дело, точно изработващо всеки детайл; но колкото по-дълбоко навлизаме във всичко, оставено от брат Борис – спомени, житейски факти, разкази, размишления, послания, писма, сентенции, толкова по-ясно се очертават с пределна чистота чертите на ученика – служител Божий. (Следва)

Соня Митева

Предстоящи събития

Издателство Бяло братство

За дарения

Може да подкрепите финансово  Общество Бяло Братство:

Общество Бяло Братство
IBAN: BG43UNCR96601060704509
BIC: UNCRBGSF

ePay | EasyPay
ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
Клиентски номер (КИН)2025967768
E-mail: [email protected]

Издателство “Бяло Братство”
IBAN: BG43UNCR70001524795840
BIC: UNCRBGSF

Изграждане на братски център в гр. София
IBAN: BG12BUIN95611100361794
BIC: BUINBGSF

Благодарим!

PayPal