Златната игла

Един беден човек, който имал семейство, но нямало как да го издържа и трудно свързвал двата края, решил да отиде в далечна страна, където да си намери работа при богат господар. Така и сторил. Пътувал дълго и накрая дошъл в едно обширно царство, което благоденствало, и хората били доволни и щастливи. Той се хванал на работа, а понеже бил много изпълнителен и умен, бързо овладял занаята и задълженията си. Минали няколко години и беднякът скоро се замогнал, натрупал състояние и решил, че вече е време да се връща вкъщи. Той помолил господаря си да му даде това, което му дължи за времето на неговото слугуване.

На следващата сутрин той се явил, за да получи заплатата си. Господарят отворил вратата на своята стая и изнесъл една малка скромна кутийка, която отворил пред него. Вътре в нея имало поставена златна игла. Господарят го погледнал изпитателно и мълчаливо му подал златната игла. Човекът бил умен и схватлив, той имал силна вяра в господаря си. Взел иглата и я забол внимателно на ръкава на дрехата си. След това се сбогувал и тръгнал към вкъщи, като размишлявал върху постъпката на своя господар.

Вървял дълго време. Уморен от дългия път, пътникът трябвало да мине през гъста и тъмна вековна гора. Когато навлязъл в нея, изведнъж на пътя му излезли въоръжени разбойници, които изскочили със страшни викове. Накарали го да спре и започнали да го претърсват за пари и скъпоценности. Но понеже не открили нищо в него, те го взели със себе си в своето скривалище на потайна горска поляна. Там го завързали за едно старо дърво и започнали да се съветват какво да направят с него. Главатарят им казал:

– Понеже сега ние имаме работа, ще го оставим за довечера и когато се върнем, ще се разправим с него.

Така и направили: оставили един разбойник да го пази, а останалите отишли по своя занаят – да обират хората. Минал денят и късно вечерта разбойниците се върнали в своето леговище. Те водили със себе си много коне, които били натоварени със стока, храна, пари и скъпоценности, които били откраднати от преминаващ през гората търговски керван . Разбойниците, весели и доволни от плячката, скоро се нахранили и напили с вино. Те започнали да си разказват случката от деня, от кого и какво са откраднали. Погледнали към вързания пленник и му казали:

– Ако имаше пари и богатство в себе си, щеше веднага да свършиш като слугите от този керван и да те убием. Но понеже си последен бедняк, утре ще решим как да се разправим с теб и ще те довършим.

Разбойниците се натъркаляли край огъня уморени от преживяното и заспали дълбоко. Човекът се уверил, че всички са мъртво пияни и заспали, внимателно извадил иглата от ръкава си и започнал малко по-малко да разплита нишките на въжето, с което бил завързан за дървото. След като бавно и търпеливо късал конец по конец, за няколко часа той успял да се освободи, отишъл бързо до разбойниците и докато били заспали ги завързал със същото въже. Запушил им устите, натоварил ги на гърба на конете с богатството и тръгнал към най-близкия град. От разказите на пияните разбойници край огъня, той знаел от къде и от кого е откраднатото богатство.

След един ден път, човекът пристигнал в града и намерил собственикът на кервана, който бил богат местен търговец. Той оставил на съдията вързаните разбойници, предал на собственика скъпоценния товар и се приготвил да продължи пътя си. Но търговецът го спрял, поканил го вкъщи да си отдъхне, дал му нови дрехи, нагостил го изобилно и му казал:

– Понеже си добър и честен човек, аз ще разделя богатството си с теб. Винаги съм искал да имам брат и за мен ти вече си побратим. Вземи половината от това, което си ми донесъл и си отиди жив и здрав вкъщи, при жена си и децата си.

Човекът горещо благодарил на своя нов побратим, прегърнали се за довиждане и тръгнал за дома си, начело на керван от натоварени коне със злато, платове и скъпоценни камъни, редки плодове и подправки. Пристигнал вкъщи, където щастливо го посрещнали жена му и децата му. Той раздал голяма част от спечеленото богатство на бедните и нуждаещи се, които нямали храна и подслон, а за себе си оставил толкова, колкото да преживява със семейството си. До края на живота си човекът разказвал дългата и поучителна история за златната игла, която спасила живота му и била неговата заплата от умния му и предвидлив господар.

***

Какво символизира златната игла? – Просветеният ум на човека е златната игла, която може да го избави от бедите и противоречията на живота – разбойниците, които искат да го оберат. Ако съдбата е решила да ти даде малко или да ти вземе нещо, това може да спаси живота ти. Не скърби, ако са взели богатството ти. Радвай се, ако си го получил. И когато ти вземат нещо, и когато ти дават, еднакво е за добро. Вековната гора, сухото дърво и разбойниците – това е злото в света. То завързва човека с дебело въже и го поставя в ограничителните условия на живота. Ако не успееш да се освободиш изведнъж, не се обезсърчавай, но придобий с търпение, вяра и работа свободата си. Всеки час и всеки ден късай по една от нишките на злото, което те е вързало. Твоят ум – твоята златна игла, ще ти помогне със своята светлина и със своя остър връх. Един ден, когато се намериш свободен, ще вържеш злото със същото въже, т.е. ти ще станеш неуязвим за неговите методи.

Работи за идването на този ден!

Работи за идването на деня на своята свобода!

Работи за свободата на тези, които са край теб!