Места свързани с Братството

Ел Шадай

Бяхме на зимна екскурзия с нашия обичен Учител на Витоша. Няколко дни бяха валели снегове. Едва проникнахме до първата тераса – първите високи поляни. Снегът беше чист и пръхкав, дълбок до колене, че и повече. На планината лежеше гъста, бяла зимна мъгла. Не можеше да видиш даже върха на пръстите на протегнатата си ръка. Тук, в бялото мълчание се бяхме разположили. Огньове не можеше да се накладат. Студът беше здрав, укрепителен, нямаше вятър. Само мъглите се разхождаха тихо, усещаше се слънцето над тях.

Като отпочинахме, Учителя с няколко млади братя се отправи нагоре. Той вървеше напред и разбиваше пъртина. Като излязохме малко над лагера, взехме хоризонтална посока. Описахме широка дъга, спуснахме се в малка долинка, навлязохме в млада гора. Тук като че е имало пътека, която леко се изкачваше. След малко излязохме от горичката. Изведнъж мъглата се свърши, като че бе отрязана с нож! Над нас се откри ясно небе, топлите слънчеви лъчи ни обгърнаха. Учителя се спря. Пред нас се откри поляна, леко наведена на юг, обградена с ниски храсти, а на другия край с живописни скали. Никъде небето не е тъй синьо, както над белите върхове! Във въздуха се носеха ситни снежинки с диамантени отблясъци. Учителя рече: „Ето едно хубаво място!” След малко мъглите пак скриха картината…

 

Какво чудо е бялата покривка на зимата, която безшумно слиза от Пространството! Тя загръща посевите, тревите, храстите, за да могат да устоят на снеговете. Как ги стопля? По какви закони е направена? Малките кристалчета, скачени едно с друго, затварят помежду си въздуха – добра изолация от студа. Така те пазят растенията в зимните бури. Като падат от Пространството, те филтрират въздуха. Те донасят необходимите елементи за почвата. Белият цвят на снежната покривка отразява слънчевата светлина, но поглъща лъчите, които са от полза за живата клетка. Самите кристалчета са центрове на сили – така се създава силово поле, което пази живота и унищожава вредните вируси и бактерии… Едва ли ще изброим всички преимущества на Снежната Покривка. Много от нейните свойства и качества не познаваме още. Но колко разумно и целесъобразно е устроено всичко! Велика Разумност седи зад всички явления в Природата. Тя ръководи и пази живота. За нея човек трябва да си изработи виждане. Тя трябва да се изучава и познава!

 

В известни периоди Великата Разумност взема образа на човек и живее сред човеците, заедно с тях. Това са велики епохи. Тогава ние я наричаме „Учител”.

 

Щастие е човек да бъде ученик, да изучава Законите на Живота, да влезе съзнателно в Царството на Живата Природа.

 

…Ние се върнахме в лагера, но думите на Учителя запомнихме и рано напролет пак намерихме хубавото място. Храстите се бяха разлистили, тревичките се зеленееха с онази плаха, нежна зеленина, каквато само напролет има. Цъфтяха първите цветя. В горичката и в доловете още имаше преспи. Въздухът беше силен и свеж, още с дъх на сняг. В долния край на поляната, до белите брезички открихме изворче. Тук идвахме с Учителя през всички времена на годината. Това стана нашето любимо място. След време Учителя го нарече Ел Шадай. Тук протече голям и хубав живот – много години.

Боян Боев

Ел Шадай означава Истински свидетел. Мястото свързано с много разговори и упражнения от Учителя съществува и се посещава и до днес, макар и да изглежда вече по съвсем различен начин. Скалите са все още там, но от полянката, на която са се играли упражнения и паневритмия няма и помен – дръвчета и храсти са я превзели и е останало само малко пространство с маси и пейки. Мястото се намира в близост до заслон бай Кръстьо по пътеката от кв. Симеоново.

Братски групи