Молитвени наряди Последни новини

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 27 ДЕКЕМВРИ 2020 г.

Начало на наряда 7 ч. за цялата страна.

В София наряда ще се проведе на Мястото на Учителя

при спазване на всички противоепидемични мерки.

 

  1. Песента „В начало бе Словото“
  2. Молитва за плодовете на Духа
  3. Господнята молитва
  4. Песента „Давай, давай“
  5. Песента „Духът Божий“
  6. Прочит от Евангелията:

            Евангелие на Матей, гл. 5, ст. 1-12.

            Евангелие на Марк, гл. 6, ст. 1-13.

            Евангелие на Лука, гл. 10, ст. 25-37.

            Евангелие на Йоан, гл. 10, ст. 1-18.

  1. Беседа „Музикална задача“, държана пред Общия окултен клас на 27 декември 1939 г., 5:00 ч., София.
  2. Песента „О, Учителя благати!“
  3. Молитва „Лозинка“, трета част
  4. Молитва за благословение на българския народ
  5. Формулата „Заповедта на Учителя“
  6. Поздравът на Братството

 

МУЗИКАЛНА ЗАДАЧА

Отче наш

Давай, давай

Духът Божий

Има някои работи, които трябва да се повтарят. Казват: „Повторението е майка на знанието“. Повторението е майка и на невежеството. Та желателно е много работи да не се повтарят. Навсякъде, във всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуват много от живота. Докато човек е млад, има идеал, взема участие в живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свят. Той мисли за другия свят, но е недоволен. Някой път старите са недоволни от младите. Не че са недоволни от слабостта на младите, но понеже те не могат да участват в живота на младите, стават недоволни. Животът на младите е естествен.

Има три пътища, по които човек върви – това са три училища. Физическият път е път на физическото тяло, на клетките, път за желанията на Земята. Те са естествени. Някой път ние се нахвърляме на светския живот. Това трябва да го оставим. Най-първо майката казва на детето си: „Ти няма да дружиш с това дете, с онова дете“. А пък после го праща на училище и му казва: „Ще дружиш с всички деца в училището“.

Вторият път е път на човешкото сърце. Човек трябва да избере този път, за да може да се развива човешкото сърце. Третият път е път на човешкия ум. И той си има пътища. Всеки път си има своите упражнения. И Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Как бихте превели тези думи? Какво място ще дадете на „пътя“? В дадения случай той прoизтича от Мъдростта. Христос казва: „Новият път е път на Божествената мъдрост“. Той казва: „Аз съм Пътят“. Той е Пътят, но за този, който вярва. И вие трябва да тръгнете по него. Във втората част Христос казва: „Аз съм Истината“. Това е зенитът. Началото е пътят; знанието и светлината са пътят.

Сега знанието не е само от един свят. Някои хора са учили само за физическия свят. В човешкото тяло областта при веждите, долната област на челото, е физическият свят; средната част на челото е духовният свят, а горната му част е Божественият свят. Умът в долната област отговаря на физическия свят; умът в средната област отговаря на духовния свят; а умът на горната област отговаря на Божествения свят. Човек има и три вида чувства: чувства на физическия свят, на духовния свят и на Божествения свят.

Когато човек е правилно развит – когато тези три свята са правилно застъпени, той има една пропорция в главата. Има известни отношения между частите на главата. Ако теглиш една линия от ушната дупка хоризонтално, a означава проницателност, b – милосърдие, c – благоговение, d – твърдост. И от тая линия се тегли друга отвесно нагоре, додето дойде до височината на главата. Тая отвесна линия показва как са застъпени способностите в човешката глава. При цялото човечество за един век главата се повдига нагоре с една десета от милиметъра; от друга страна главата се развива в черепа и напред.

Физическият свят има физическа материя и физически сили, които трябва да се изучават. И духовният свят си има духовна материя и духовни сили, които трябва да се изучават. И Божественият свят си има Божествена материя и Божествени сили, които трябва да се изучават. Индусите я наричат акаша, а пък българите имат думата каша. Значи при тях нещо е забъркано и не се знае какво е.

По някой път вие се намирате в едно противоречие, заболява кракът ви. Вие не разбирате законите на физическата материя. Някой път вие искате да лекувате един човек, но не знаете как. Има си начин за лекуване. Хората ще му турят компреси, ще му направят разтривки с масло, със спирт, ще му наложат тесто с вощина, с трици и пр. Но всичките болести произтичат от това, че човек изгубва физическата топлина на тялото си. Тогава болестите идват. Те произтичат от три причини. Има болести, които произтичат от постъпките на хората във физическия свят; има болести, които произтичат от чувствения свят; има болести, които произтичат от мислите на човека. Всички нервни разстройства, които имат хората, се дължат на това, че мислите им не са в хармония. Аз не искам да ви занимавам с болезнени работи, но понеже сте доста напреднали, вие сте като затворени езера и нямате излаз. Ходи- те, ходите, искате да направите нещо. Тази насъбрана енергия във вас трябва да излезе навън.

Най-първо са проповядвали на хората, че трябва да се пазите от света. Няма какво да се пазите от света. Ако е за пазене, светът трябва да се пази от вас, а не вие от света; а сега казват обратното. Не, светът трябва да се пази от нас! Казват: „Пазете се от дявола“. Не, дяволът трябва да се пази от нас! Щом трябва да се пазиш от дявола, ти си страхлив; а пък щом дяволът трябва да се пази от тебе, той е слаб. Щом ти трябва да се пазиш от него, той е по-силен от тебе; а щом дяволът се пази от тебе, той е по-слаб от теб. Ние сме по-силни от дявола, това го имайте предвид, само че дяволът някъде е по-майстор. Той е майстор в лъжите. Като дойде, образува един долап, както паяка, който хваща някоя муха – но с хитрина, не със сила.

Сега не искам да ви говоря много за дявола, защото ние не трябва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболия има! Забъркал е една каша, та се чуди какво да направи… Той счита, че всички хора са виновни, и ви казва: „Вие сте виновни за цялата каша, която забъркахте“. Дяволът търси да помогне на себе си.Но той не е прав–сам се е забъркал в една каша и сега търси причината отвън.

Да оставим сега дявола, той си върши много добре работата. Аз му харесвам една черта: много е прилежен; няма същество, по-прилежно от него. Ако го изпъдиш от вратата, той влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, той ще влезе през някоя малка дупчица. Сто пъти да го изпъдиш, пак ще дойде, ще каже: „Добър ден, как сте?“. Той е много учтив и е много слаб. Много ще те хвали, а всеки, който много хвали, е много малък. Дяволът ще те запали от четирите страни, че ще гориш. Той има да взема нещо от тебе – и като дойде, ще каже: „Ти си гениален. Като теб същество няма в света. Не съм виждал друг като тебе“. И след като си свърши работата, ще каже: „По-голям серсемин от тебе не съм виждал“.

Дяволът ще те накара някой път да направиш нещо и ще ти каже: „Няма нищо, помъчи се! Направи на хората някоя църква, оттук-оттам вземи, събери от този, от онзи и направи църквата. Че си обрал, няма нищо – ще направиш църква! И ще станат хората по-добри“. А пък щом направиш църквата, той ще вдигне адвокати и съдии да те хванат и да те турят на тясно. След това ще те озлоби и ще каже: „Хората не разбират това, което правиш“. Това са негови прийоми. Дяволът като направи погрешка, счита, че е направил добро; а като напра- ви добро, счита, че е направил погрешка. И когато похвали някого, той после казва: „За тези похвали аз ще му натрия носа“. И за да си изкупи греха, дяволът ще ти натрие носа и ще мисли, че е направил най-голямото добро. Това са негови разбирания. Да не му кажете сега това.

Та казвам: вие трябва да развивате в себе си физическите сили. Човек до стари години има какво да развива в тялото си. И ако вие бихте следвали законите на Природата, човек би живял много естествено. Сега крайният предел е 120 години. Има 12 зодии. Значи във всяка зодия по 10 години, това са 120 години. Но човек не може да направи един кръг. Някои живеят само един месец, някои – една година, други – 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почват да мислят, че са остарели, и казват, че трябва да вървят за другия свят – няма с какво да се занимават повече на физическото поле.

Та казвам: трябва да имате винаги с какво да се занимавате. На първо място, турете силите на тялото си в естествено положение. На второ място, не губете силите на сърцето си, не губете усета си. Най-малката печалба, която придобиете, да ви радва. После, не губете вашите хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъл, радвайте се на нея. Като почувстваш малко повече сила или имаш приятно чувство, или някоя хубава мисъл, да се радваш; да се радваш на своите мисли, чувства и постъпки. Защото като влезете в другия свят, мислите, чувствата и постъпките ви вървят с вас. Вие в другия свят ще видите, че физическият свят ще се затвори за вас, ще имате само картини на физическия свят. Реалният свят ще се затвори, но ще имате картини за физическия свят.

Сега някой път вие се смущавате, като че нямате какво да правите на Земята. Например един актьор може да изпълнява много работи, при него може да се мълви за много работи. Но един слушател, който отива на театър, ще вземе билет, ще седне и ще гледа как актьорът си играе ролята. Или дават опера. Операта е светът, това е нещо подобно – тя е за света. „Свят“ аз наричам хората… И всичко това е за възпитанието им. В операта или в драмата искат да представят живота, но го представят, какъвто не е в действителност. Ала публиката като гледа представлението, то ѝ действа възпитателно.

Религиозните хора, които не разбират широкия план, който има Бог, мислят, че всичко, което се върши в света, е грешно. Грехът го има навсякъде: и в света, и у духовните хора, и между ангелите – това е нещо индивидуално. Всеки може да направи една погрешка. И трябва да се радвате, че можете да направите една погрешка: това показва, че сте сво- бодни. Като пееш, ти можеш да направиш погрешка – можеш да вземеш един тон с половин тон грешно. Като се качваш, може да го вземеш погрешно; и като слизаш – също. Но това не значи нищо. Една погрешка не е погрешка – тя е само един контраст. Всяка погрешка е само един стимул, за да разбираш работите по-добре.

Та казвам: между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитание и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, трябва да уважава в тях това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте и неговия ум. В новата култура трябва да се зачитат хората. И не се месете много да изправяте хората – това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко неща има да се изправят – вие наблюдавали ли сте? Да допуснем, че сте един касиер в някоя банка. През вас са минали днес 100–200 души. Колко пъти можете да изгубите своето равновесие… Или сте в пощата и продавате марки; или сте бакалин и раздавате захар: колко пъти можете да изгубите равновесието си! Или може да си адвокат, учител, майка… Като майка колко пъти само ще изгубиш своето равновесие! Детето ни най-малко не влиза в твоето положение – то изисква, настоява. Десет пъти може да плаче – и ще те вдигне; никак не гледа, че ти може да си уморена.

Религиозните и духовните хора са по-чувствителни и в тях страданията са по-интензивни. Та чувствителността трябва да върви съразмерно: човек не трябва да развива много своята чувствителност. Щом се е развила много чувствителността, той трябва да знае как да пази своето сърце Много страдания идат от прекомерната чувствителност. Например някой не те е погледнал добре – и ти казваш, че той е станал студен.

Но да се върнем към въпроса: топъл и студен. Хладината е приятна, но и студът си има своята служба. Ала много болести се дължат на студа. Може да направите един опит. Да кажем, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тяло – и след това се свивате. Тогава ви турят топли компреси, разтриват ви – и като ви сложат топли компреси, на вас ви е приятно. Каква е философията на тая приятност? Когато имате едно възпаление отвън, там е топло. Но ако вътре е студено? В пространството между молекулите на тялото вътре съществува студ. И следователно когато се туря топлината, за да проникне в туй пространство, това е нужно, за да се възстанови тая топлина, която тялото има. И щом се запълни това пространство с топлина, на вас компресът вече ви е приятен. Щом се стопят всички ледове и се превърнат на вода, казвате: „Не искам вече компрес, стига!“. Ако повишавате още топлината, ще стане обратно. Та по някой път чувствата на човека могат да се заледят. Тогава усещате една голяма неприятност – и трябва да турите топлина.

Когато говорим за Любовта, трябва да знаем, че чрез закона на Любовта и чрез закона на Обичта ние влагаме нормална топлина, която тялото изисква. Ти трябва да обичаш, защото иначе ще изгубиш своята топлина. А пък щом изгубиш топлината на духовното си тяло, ти не можеш да имаш добро разположение на сърцето. И умът си има своята топлина. До- като умът има тази светлина, която трябва да притежава, той ще има и нормална топлина. Щом светлината се намали, ще се намали и топлината му. Всяка мисъл, която е права, носи светлина; всяко чувство, което е право, носи вътрешна топли- на. Тази топлина я наричат „мир“, „радост“ и какво ли не, но аз казвам, че това е топлина.

Аз вземам думата топлина, понеже тя е понятна. Ето как- во значат понятните думи. Ако вие влезете в един театър и кажете: „Любов“, ще рекат, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожар“, тогава всички разбират какво значи тази дума. Думата пожар е мощна сила. Та ние нямаме за любовта дума, силна като думата пожар. Като ви кажат „любов“, вие отговаряте: „Празна работа е любовта, тя е играчка“. Но ако кажеш някому „страдания, мъчение“, онзи почва да трепери. Като кажат „мъчение“, ти разбираш тая дума.

Страданието е само сянка на Любовта, само сянка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тяло Всяко едно страдание възстановява вътрешната топлина. Без страдание хората щяха да изстинат, щяха да замръзнат, щяха да се вкочанят. Вие искате да не страдате… За да не страдаш, трябва да излезеш от физическия свят. А пък да отидете на онзи свят още не сте готови. Там няма да ви приемат в училището, и за слуги няма да ви приемат. Всъщност могат да ви приемат за слуги…

Във Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива в другия свят. Тя не знаела да чете. На една маса седели 24 старци, облечени в бели дрехи. На масата имало книги и те пишели. Тя попитала: „Какво правите тук?“. Тя искала да знае те какво правят. Старците ѝ казали: „Бабо, знаеш ли да четеш?“ „Не зная.“ „Тогава тук вода ще носиш“. Значи вода ще носи – т.е. от А, Б ще почне. „Няма да се месиш в тази работа, която ние правим, но ще учиш А, Б.“

Физическият, духовният и умственият свят са свързани. В новата култура ще има едно равновесие. Сега духовният човек трябва да стане по-сериозен. Сериозността не зависи от неговите мускули, но духовният свят трябва да привлича ума му, той трябва да вижда красотата на духовния свят. И физическият свят си има своя красота, и Божественият свят си има своя красота.

Тези три свята съставляват една целокупност. Ако ти нямаш красота на физическото тяло, ще липсва нещо на духовното ти тяло. Ако нямаш красота на духовното си тяло, ще липсва нещо на умственото ти тяло. Здравето трябва да бъде в тялото, в чувствата и в мисълта. И тогава казваме: светли мисли, топли чувства и силни постъпки. Тези неща ще са ви потребни.

Искате да живеете – какво значи това? С колкото повече хора, с колкото повече души на хората влезете във връзка и се запознаете, толкова по-добре. Ако не влезете във връзка с човешките умове, не можете да имате добро разположение. Ако не влезете във връзка с човешките сърца, също не можете да имате добро разположение. Също така е, ако не влезете във връзка с човешките тела. Ще забележите, че щом се доближавате до известни хора, вие ги обичате, понеже от техните тела излиза топлина и тези хора са ви приятни. А пък някои хора са много бедни: отиват да помагат на другите хора, а пък те самите са бедни.

Човек, който иска да помага на Бога и на другите, трябва да бъде богат и по тяло, и по сърце, и по ум. А пък който не е богат, той трябва да работи, за да забогатее. Писанието казва: „Събирайте си съкровища“.

Чрез физическото си тяло ще влезем в съобщение с хората на Земята: ние трябва да влезем в съобщение с тях. А пък с духовното си тяло ще влезем във връзка с душите им – значи чрез нашето сърце. Ако нашето сърце не е развито, няма да можем да влезем в общение с душите на хората; а пък ако умът ни не е в съответното състояние, няма да можем да влезем във връзка с духовете на хората. Под духове разбирам най-високото положение – чистите напреднали души, съвършените души. Под дух аз разбирам една душа, която е за- вършила своето развитие, а пък под душа разбирам душата, която служи на човечеството. Под дух разбирам душа, която чертае бъдещето на хората. Духът е този, който чертае бъдещето, а пък душата е, която реализира това, което духът чертае. Пък умът и сърцето са онези, които прилагат това, което е вече начертано.

Като говорим за музика, трябва да знаем, че има различни методи. Вие, старите сестри, пеете ли? Казвате: „Младите да пеят.“ Има някое време, в което хората не могат да пеят, на- пример когато ядат или когато спят. Когато обвинили едного, че е голям пияница, друг казал: „Грешка имате, аз го зная, че е трезвен човек. Когато спи, той никак не пие“. Сега това са основни неща, които трябва да вземете предвид. Те са нужни за сегашното ви възпитание.

Трябва да работите. Има и други неща, които постепенно ще ви се разкрият. На всеки едного от вас, според степента на развитието му, ако е готов, ще му се разкрива. Това са вътрешни духовни придобивки, които са специално само за вас. Всяка ваша придобивка ще я държите – не ходете да се хвали- те с нея, понеже могат да ви я откраднат. Ти си видял нещо в духовния свят и ходиш да разправяш, а онзи казва: „Ти каквото си видял, такива работи няма“. Не ги разправяйте! Ти мислиш, че целият свят знае тези работи.

Песента Фир-Фюр-Фен е песен за ума, Махар Бену е песен за сърцето, а пък Давай, давай е за тялото. И строежът им е особен, има особен строеж на песните. Във Фир-Фюр-Фен имате прима, после има кварта; после нагоре отива секунда, а след това пак има секунда и терца. Какво означава в музиката една терца? Терцата дава една мекота на тона. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мъжка линия, тя е мощна. Когато някой е болен, дава се кварта. После имате квинти. Квинтите и терците си приличат. Терцата дава секста, а секундата дава септима, ако се издигне.

Философията на музиката е много трудна работа. Защото за да пееш, трябва не само да събудиш твоя музикален център тук, на челото, но трябва да събудиш и ред чувства, които са свързани с музиката. Ако чувствата ти не вземат участие, ти не можеш да пееш. И ако събудиш тия чувства отгоре и пееш правилно, веднага ще почувстваш една малка топлина под лъжичката, едно разположение – и ставаш весел. Фир-Фюр-Фен започва с ре. Но ако можехте да пеете с по-висок глас, ако можехте да приемате две и половина октави, аз бих ви препоръчал да почвате тая песен със сол. Тук тя почва с ре. Ако някой е басист, може да пее от долно сол; друг може да пее от средно сол, а някои от вас може да я изпеят от горно сол. (Изпя се тази песен, като се почна от средно „сол“; втори път се изпя, като се почна от долно „сол“; след това се изпя, както е нотирана, от „ре“.) Ре е движение.

Когато ставате сутринта, правете си едно музикално упражнение. Пригответе си за сутринта един музикален репертоар, ваш. Вземете си една дума и по нея си съчинете една мелодия. Тези песни са модели, по които трябва да си композирате песни. Всяка песен си има своето време. Понеже всички не можете да бъдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички можете да пеете. И грехота е, ако не пеете. На всеки човек Бог е дал глас – и като не пее, грехота е. Органът на гласа, ларинксът, е най-хубавият инструмент, който човек има. А пък цигулката знаете ли колко е своенравна? Някой път скрибуца, че и тон не може да издава. (Учителя свири на цигулката и пее: „Сила, усет, мисъл“ – и всички с него изпяха тия думи с разнообразни извивки.)

Вие не можете да бъдете големи артисти на сцената, но ще се учите да пеете. И като изпеете нещо, втория път по-хубаво ще пеете. В думата сила ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, с които си натоварен. А означава товар: че имаш товар, но Божествен – една идея, която е Божествена, та на тебе ти е приятно да носиш тези несгоди на живота.

Или може да изпеете: „Път, истина, живот“. (Учителя изпя няколко пъти тези думи.) Запомнихте ли мелодията? Тя може да се нотира.

Добрата молитва
13. лекция, 27 декември 1939 г., София, Изгрев

За дарения

Може да подкрепите финансово строежа на Международният Братски център чрез дарения към сметката на Общество Бяло Братство или чрез Paypal:

По сметка:
ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
IBAN: BG43UNCR96601060704509
BIC: UNCRBGSF – за новия Братски център

Paypal линк за директни дарения през интернет: http://tiny.cc/lz9rsz – за новия Братски център

Благодарим!

Братски групи