Житен режим

Школата на житното зърно

Житен режим

Често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“. Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“. Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – то се стреми към една посока, към Слънцето, извора на живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога“. На тебе не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас; и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети. Животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е и с житното зърно – известно налягане е потребно. След това ще дойде процесът на растенето, на знанието. А когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след това трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след това Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме, това значи изникване; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва – това съответства на плевнята и житницата: плявата прибират в плевнята, а зърната в житницата.

Първо ние трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ“. Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото, ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще ви даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?

Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство – и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и могат да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е добродетелта, законът – това е знанието, условията – това е силата, зародишът – това е богатството.

29 март 1914 г.

 

Житното зърно е емблемата на Христа.

Житното зърно, това е именно Христос. Значи днес, когато житното зърно е толкова много в употребление, целият свят се храни от Христос. Житните зърна са неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. В облеклата на житните зрънца я има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде пo-чист, по-светъл.

15 август 1914 г.

 

Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. Как ще се докаже това? Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави житното зърно при тези условия, от него ще излезе какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това.

12 октомври 1930 г.

 

Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Онова семе, паднало в добрата почва, се е умножило. Когато Бог сътворил човека, дал му заповед да расте и да се умножава.

19 януари 1914 г.

 

Сега аз искам да ви наведа на мисълта да обръщате внимание на малките неща в живота си. Ние пренебрегваме малките неща – житото, ръжта, въздуха, слънцето, абстрахираме се от тях, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща, те съставляват основата на моя живот“. Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си – такъв трябва да бъде новият морал. Не поставите ли този морал за основа в живота си, от вас нищо няма да стане. Вие ще се раждате и ще умирате, а тия малки братчета ще ви разлагат, ще изсмукват соковете ви и ще ви учат на самопожертване. Вие ще минавате от един житен клас на друг и сами ще учите този закон, докато най-после се освободите от тази стара философия. Докато узрее вашата глава, вие ще минавате последователно от живота на растенията в тоя на животните, докато най-после минете в живота на човека. Тогава ще проверите теорията за преселението на душите и ще видите, че тази теория е вярна. Само така ще разберете, че животът на житното зърно е тъй свещен, както и вашият. Всеки човек, който не почита житното зърно, не може да почита душата.

Житното зърно е излязло от Бога, така както ти си излязъл от Него.

1 февруари 1925 г.

 

Какво значи да ви говори житното зърно? Когато житното зърно говори, най-първо ти ще му дадеш мастило да пише. Някой казва, че житното зърно не може да пише. Всички вие имате едно перо – езика, и мастило – слюнката. Житното зърно, като влезе през устата ти, най-първо ще говори на стомаха, след това ще влезе в кръвта и ще говори на сърцето, после ще говори на ума и тогава ти ще вземеш перото, ще туриш ръката си на книгата: тръс-тръс-тръс – и ще напишеш някакъв превод. Житното зърно е писало отвътре на един физически език. После е писало на сърцето на механически език. След това е писало на ума пак на физически език. Най-после вие вадите заключение, че житното зърно е написало едно отлично писмо.

24 юни 1925 г.

 

Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат като цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме. Ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодили. Ако го преорем и посеем жито, това и ще расте – добри мисли; иначе бодили – лоши мисли – ще виреят. Има постоянно двама сеячи: или добрият дух, който, както добрия земеделец, иска преорана почва, или злият дух, който сее навсякъде тръни и бодили.

22 ноември 1913 г.

 

Вярата и надеждата вървят заедно както крилата на птицата. Любовта е главата на птицата. Защо ми трябват вяра и надежда? За летене. Без тях никой не може да лети. Докато си в умствения свят, те са ти нужни за крила. Щом слезеш на Земята, те се превръщат в крака. Надеждата и вярата са необходими както за този, така и за онзи свят. Много богатства има на Земята, които Бог дава щедро, но за тяхното използване са нужни условия. Например дадено ви е житното зърно, но вие навреме трябва да го посеете. Като се посее в земята, то възприема жизнените сокове от нея и израства, но това става напролет. Пропуснеш ли това време, губиш всички благоприятни условия. Житното зърно представлява човешкият ум, който трябва да се развива навреме, за да придобие знание и разбиране. Това значи навреме да извадите екстракта на житото и навреме да го използвате.

16 ноември 1916 г.

 

Когато искат да запазят нещо ценно, съвременните хора го заравят – парите в земята, а житото в хамбари. При това положение нито парите се използват както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки. Посято на нивата, то страда, но същевременно се и увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Когато господарят отвори хамбара, той нахвърля житото вътре и си излиза, оставя зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Милионите житни зрънца в този хамбар само се натискат едно друго. Обаче житните зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, тъй както са наредени книгите в библиотеките. Всеки би предпочел да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.

Доброто е вътре в човека, отвън то не може да се прояви. Силата на посятото жито няма да дойде отвън, но отвътре. Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие вътре в него.

1 септември 1933 г.

 

Питате: „Какво да правим?“. Ще орете земята и ще молите Бога да ви даде повече жито, отколкото по-рано сте имали, за да може да давате. В изобилието е спасението. Когато хората кажат, че искат да бъдат културни, аз казвам, че всички трябва да се върнат към земята, да орат и да сеят. Сега сме се събрали всички в градовете, разпределили сме се на занаяти и едни работят, а други очакват наготово – затова са тези злини. Аз нямам нищо против тоя ред на нещата, той е много естествен, но така, както го използваме, ние бедстваме и се душим в него.

21 декември 1919 г.

 

Това, което природата дава, е ефектив. Има ли жито и плодове, има култура. Без тях няма култура. Културата се обуславя от Космичната обич, която ни се изпраща отгоре.

24 август 1919 г.

 

Под житно зърно аз разбирам съзнанието на човека. Когато умът, сърцето и душата на човека са отворени, хлябът всякога иде.

Седим ние с един брат и разговаряме за житното зърно. След това казах да пратим някого да донесе хляб. В това време друг от нашите братя слиза от Черни връх и носи един голям хляб за нас; след малко идва една сестра и носи още един хляб. Ето какво значи да благословиш житното зърно! Казвам: Господ и от Витоша мисли за нас. Той се прояви и чрез брата, и чрез сестрата. Бог е и в мене, и във всички хора – чрез всички се проявява. При това положение аз смело вървя напред, защото Бог е зад мене. Това е моето разбиране. Аз вървя напред с бастуна си и си казвам: виждам Господа навсякъде. Той е приготвил хляба и в София, и на Витоша. Имайте вяра! Бог е във вас и ви помага. Той е във всичко добро.

24 ноември 1943 г.

Search
Generic filters
Exact matches only
Filter by Custom Post Type

Братски групи

X