Исторически сведения за кв. Изгрев
През 1921 г. Учителя Петър Дънов за първи път извежда няколко свои ученици на най-високото място в околностите на гр. София - местността „Баучер“ и я кръщава със слънчевото име „Изгрев“. В последствие това наименование официално се приема като квартал “Изгрев“.
На 22 март 1922 г. на просторната поляна е разпъната една бяла палатка, две години по-късно най-ентусиазираните заселници ученици на бъдещия квартал съграждат първата малка барачка. Така през годините се застрояват много такива постройки /дървени и масивни/.
През 1922 г. Учителя полага началото на духовна окултна Школа на Бялото Братство, в която теоретичните знания и безспорни истини, поднесени под формата на беседи са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на физическото тяло, ума и емоциите. Лекционният курс продължава 22 години до самата кончина на Учителя.
През лятото на 1926 г. се провежда Събор на Бялото Братство на Изгрева, на който присъстват около 1500 души, подслонени в палатков лагер. Върху закупен парцел от местността „Бàучер” е построена Приемна стая за Учителя. През следващите години много ученици и последователи си купуват земи в този район и построяват дървени къщички и масивни постройки, заобиколени от цветни и зеленчукови градини. За кратко време това място става физически и духовен център на Бялото Братство в България.
През 1927 г. на Изгрева е построен Салон за беседи, където Учителя изнася над 4000 лекции и беседи до края на земния си път през 1944 г. По данни на д-р Иван Жеков от 20 юни 1927 г. на Изгрева има заселени и регистирани 37 души, които живеят в 39 къщи, бараки и палатки. В продължение на 20 години Учителя създава един уникален за българската история модел на нова култура и общуване. Животът на Изгрева наподобява този на ранните Християнски общности.
1932 г. - 1933 г. на поляната на Изгрева край гр. София се ражда Паневритмията, Всеобщ космичен ритъм, Свещеният кръгов танц, чийто движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните ни граници и в момента вече се играе на петте континента на Земята. Смисълът на упражненията в Паневритмията е да хармонизират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм, както и да се постигне единение на човека в цялостта на Природата.
През 1944 г. на 12 януари, след бомбардировката над гр. София от 10 януари, заедно с група братя и сестри Учителя отива да живее временно в с. Мърчаево, Софийско в къщата на брат Темелко Темелков до 18 октомври 1944 г. В ранната утрин на ден 27-и от месец декември 1944 г. Духът на Учителя Петър Дънов напуска физическия свят. Последните му думи са: „Една малка работа се завърши добре“.
Мястото, където е погребан в днешно време е единствената частица, останала от стария Изгрев. Това свещено пространство – символ на Чистота и душевна Хармония е една от най-големите светини на България. Градинката на Учителя е обявена за паметник на културата през 1998 г.
“На Изгрева, близо до Салона, имаше овощна градина, където Учителя обичаше да си почива. На това място сложихме стол, по-късно посадихме и една лозичка. Веднъж брат Боян Боев попитал Учителя защо не другаде, а точно в тази градина обича да седи. Той му отговорил:
„Ето едно хубаво място за почивка"...