Голям салон на Бяло Братство

Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе 6 м на 8 м.

Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м.

Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м -36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.50 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ.

Поляна за Паневритмия

Красива полянка, заобиколена от китна борова гора в края на Борисовата градина, гр.София. Ранно пролетно утро. Паневритмията почва. Това са плавни ритмични музикални упражнения и движения, дадени от Учителя. В тези движения са вложени идеите на новото време и новата епоха. Паневритмията се основава на съответствието между тон,цвят,форма,число, движение и идея. Кои са тези, които в това ранно утро правят тези плавни и красиви движения..?! Това са учениците на Всемирното Бяло Братство. Един свещен подтик сгрява техните сърца и души, една възвишена идея ги вдъхновява. Това е идеята за една нова култура, която да бъде в съгласие с вечните Природни и Божествени закони.

Тук, на Изгрева, Учителя основа школа, в която се изучават принципите и законите на разумния живот, Природата и методите за тяхното приложение в живота на отделния човек и живота на обществото.

Тук, на Изгрева, Учителя събра около себе си хора от различни слоеве на народа, които искат да се учат и работят за една нова култура и едно ново човечество, което носи обнова, обединение и братство между всички народи. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да работят и живеят един за друг на основата на един нов порядък в света, който ще се ръководи от Любовта. За това ново време са необходими нови чисти дрехи и нова премяна. Новата култура ще даде условия за разцъфтяване на всички дарби и заложби, които крие човешката душа и които чакат своето развитие. Чрез новите идеи, човешките души ще излезнат от суеверието и заблудата на тъмната нощ и ще се озоват на една Слънчева поляна, осеяна с цветя, радост,свобода и любов. Всички ще се прегърнат и ще си простят един на друг и ще познаят, че са членове на едно голямо семейство, че великото Единство свързва всички същества в едно цяло. Всеки ще излезе от личния живот на егото, на частта и ще влезе в живота на цялото, в живота на служенето на другите, на цялото човечество, на Бога. Това е новата култура...на радостта, на свободата, на мира, на равенството и любовта, всеки да се радва на Слънцето,на звездите,на растенията,на животните,на всяко живо същество. Пробуждането на това космично съзнание у всяка душа, това е възкресението на човешката душа и влизането в царството Божие, в царството на Любовта.

Чрез изучаването и приложението на Паневритмията в обществото всяка душа ще се подготви и физически и духовно за това ново време, за новия живот...и мисията на Бялото Братство, което сега присъства между българите и славянството ще донесе тъй необходимата Свобода,Равенство и Братсво между всички народи на Земята...

Боян Боев (1883 – 1963)

Боян Боев е един от най-приближените до Учителя ученици. Роден е в Бургас. Завършва Софийски университет със специалност „Естествени науки” и след това учителства известно време в различни градове на страната.По професия е учител и владее френски, немски и руски език .Като добър стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори. През 1937 г. Боян Боев издава книгата „Мисията на богомилството“ във връзка с мисията на славянството днес. През 1942 г. издава още едно свое изследване - „Учителя за дишането“. През 1943 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието - „Учителя за образованието“. Неуморим и всеотдаен, Боян Боев е една от централните фигури на Изгрева. Той извършва огромна работа за съхраняване и разпространяване на Словото на Учителя. Личен секретар на Учителя.

Елена Андреева (1899 – 1990)

Родена е в Битоля, Македония.Завършила е Първа девическа гимназия в София и философия в Софийски университет. Елена Андреева се среща с Учителя през 1920 г., а от 1921г. е стенограф заедно с Паша и Савка. През 1928 г. се мести на Изгрева, където живее заедно с другите две стенографки Савка Керемидчиева и Паша Теодорова в дървена барака, наречена „Парахода”, където се записва и редактира Словото на Учителя. Тук в Школата на Изгрева се води общ братски организиран живот - беседи, лекции, гимнастики, Паневритмия, екскурзии до Витоша и Рила, общо хранене, общо пеене. От 1931г.-1935 г. Елена работи като учителка в с.Макоцево, Софийско. Уволнена е по обвинение за разпространение на противорелигиозни идеи и след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права. Завръща се на Изгрева и продължава работата си със Словото като стенограф и ученик. През периода 1944г.-1954г. дешифрира необработените лекции и беседи дотогава и окомплектова неиздаденото Слово и го предава за съхранение. През 1961г. напуска Изгрева, а през 1990 г.си заминава от физическия свят. Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции.

Борис Николов (1900 – 1991)

Роден е в гр.Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Вместо за монах в Атон, Борис Николов е поверен от майка си за ученик в Школата на Изгрева. Завършва висше образование в Софийски университет, специалност „Естествени науки“.Владее добре стенография. Чиракува като резбар,лютиер на музикални инструменти и майстор на мозайки- занаят,който е изучил добре от Алфиери Бертоли, италиански майстор, работил и живял на Изгрева. Записва заедно със стенографките Словото на Учителя. След заминаването на Учителя на 27.12.1944 г., Борис Николов е избран за Председател на Братския съвет по заръка на Учителя. Работи за организиране и допечатване и съхранение на Словото. През 1957г. Борис Николов и други братя след скалъпен съдебен процес са вкарани в затвора за 12 години, но по- късно са амнистирани и освободени. По характер е тих, скромен, мистичен, колекционер на редки камъни. През целия си живот изучава тайните на Природата и Битието, но с методите на окултната наука. Също владе рядкото изкуство да разпалва огън при всякакви условия, независимо дали е в гората, в планината, при вятър, дъжд или сняг.

На Изгрева участва в стоежа на дървените къщи, салона, чешмите, пейките, масите и мозайките. В периода 01-10.1944г. в с.Мърчаево записва заедно Б.Боев последното Слово на Учителя, издадено като „Изворът на доброто“. През 1947 г. Борис Николов, заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Мария Тодорова издават книгата „Учителя“. Петимата братя Георги Радев, Никола Нанков, Димитрий Стоянов, Николай Дойнов и Борис Николов са първите постоянни заселници и уредници на Изгрева. До края на живота си Борис Николов остава Председател на Бялото Братство в България и работи за него, следвайки съветите и поученията на Учителя.

Д-р Иван Жеков (1874 – 1970)

От 1929 г. по покана на Учителя д-р Иван Жеков Стойчев заема службата като иконом и се занимава с имотите на Братството. По професия е бил ветеринарен лекар. Д-р Жеков е добър фотограф и отразява много ценни случаи от живота на Учителя и на Братсвото на снимки. Бил е и производител на зърнените храни „Нави“. След заминаването на Учителя работи за хармонията в Братството и прокарва идеите на Учителя за мир и разбирателство. Заминава си на 24 февруари 1970 г. на 96-годишна възраст.

Паша Теодорова (1888 – 1972)

Родена в Болград, Украйна. Израства и получава образованието си в София. Завършила е химия и работи като учителка в една Софийска гимназия. През 1915 г. започва да посещава беседите на Учителя, които той изнася на ул. Опълченска 66. От 1916 г. е поканена лично от Учителя за стенограф на беседите му- дешифриране, редакция и печат. През периода 1916г.-1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на Изгрева, след като Учителя започва редовните си беседи в новия салон. От 1928 г. заедно с другите две стенографки, живее в малка дървена барака, наричана „Парахода”. Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата. По характер Паша е скромна, с умерена обхода,с ценни качества като интелект и логика. Идеално владее граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригира всички беседи, преди да излезнат в печат и след проверка от Учителя. До края на живота си Паша Теодорова е посветена на съзнателна работа в услуга и в името на Учението на Учителя Петър Дънов и Братството. Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции.

Савка Керемидчиева (1901 – 1945)

Родена е в Цариброд. Майка й Тереза е германка, от Берлин. Баща й Георги е преселник от Македония, железничар. Когато е на 4 години, Учителя гостува в дома им след лекция по френология в Цариброд. По късно семейството й се премества в София. Израства покрай Учителя и проявява интерес към френология и хиромантия. Учи филология и педагогика в Софийски университет. От 1921 г. заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова стенографира лекциите на Учителя. Живее с другите две стенографки на Изгрева в дървена барака, наречена „Парахода”. Освен името Аверуни дадено и от Учителя, през 1922 г. на събора в Търново, тя е наречена и с друго име, израз на преминато посвещение - Амриха, означаващо „Любовта на душата” или още „духовният ученик”. По-късно, след ново посвещение, Учителя я нарича Илрах - „принадлежаща на Бога”. През 1938г.издава книжката „Свещени думи на Учителя към ученика”. През 1942 г. Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. Заминава си на 5 май 1945 г. Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции.

Тодор Стоименов (1872-1952)

Роден е в Пазарджик. През 1891г. заминава за Бургас, където работи като чиновник в Бургаски окръжен съд. През 1900 г.на Великден във Варна по покана на Учителя заедно с Пеньо Киров от Бургас и д-р Миркович от Сливен участва в среща, която е известна като 1ви събор на Веригата. От тогава Тодор Стоименов следва пътя, показан му от Учителя. След 1914 г. се премества да живее в София. От създаването на Изгрева през 1926г. до края на живота си той живее там, изпълнявайки ролята на касиер на Братството и активно участва в общобратския живот на Изгрева.