На 12 юли 1920 г. Учителя е в Айтос, където тогава се провежда събор на Братството, и на този ден дава съгласието си за реализиране на една идея, дадена от ръководителя на айтоското братство – брат Георги Куртев – да се направи братска градина в Айтос, която да се превърне в духовен център.

По това време сестра Василка Иванова от Айтос живее в София, на ул. “Опълченска” 66. Тя получава наследство – нива от 25 декара на 3 километра западно от града, и подарява нивата на Братството. Там през лятото на 1922 г. там започва строежът на сградата, запазена и до днес – салон, две стаи и мазе, в което е обзаведена кухня с огнище.

През есента са насадени лозе и овощна градина, а на следващата година – борове. Десет години по-късно са пристроени стая и кухня за семейството пазачи. През 1967 г. е извършен ремонт на покрива на сградата, на стълбището, а салончето до стълбището е превърнато в стая.

През 1972 г. е направен водопроводът, прокарано е електричеството и е съградена чешмата. В 1984 г. е разширен братският салон в западна посока, а под пристройката е направена стая за гости.

По-късно е построен нов салон с югоизточно изложение, а над него – спално помещение. В Братската градина се поддържат традициите на Бялото Братство – колективен живот и труд, безкористно служене, толерантност и братска любов.

Организират се обеди и вечери, които помагат за по-пълно взаимно опознаване; концерти, курсове по Паневритмия, общи събрания. Ежегодно се провеждат братски събори за Петровден (12 юли) и Богородица (28 август), на които присъстват братя и сестри от цялата страна и от чужбина.

След наряда и Паневритмията се изпълнява от всеки с всеки свещеният поздрав: “Няма Любов като Божията Любов – Само Божията Любов е Любов”.