Скъпи приятели,
123 години след „Призвание към народа Ми – български синове на семейството славянско“ българският народ все още е застанал на брулен от свирепи ветрове кръстопът и търси Истината – своята, тази на другите, мъничката, голямата, простичката, сложната, тази на сърцето, онази на ума, написаната, изговорената, Истината, която ще го възвиси или поне ще го изведе далеч от ветровете. „Водете народа Ми в пътя на Истината“ – казва в „Призванието“ Елохил, Ангел на Завета Господен. Към кого се обръща той?
Азбучна истина е, че духовната нагласа на четящия задава параметрите за разчитане на написаното. Последователите на Учителя би трябвало да разчитат този текст чрез критическата сила на Божието слово. Но не чрез религиозното и ритуалното, а чрез вярата и полета на духа – структура и ритъм на нашето мислене: ние трябва да разчитаме човешкото чрез Божественото и обективното и видимото – чрез стаеното и небесното, за да се върнем към онова знаене за Бога, което ще ни помогне да разберем смисъла на това ключово послание.
„Призванието“ е Откровение, защото е медиатор между Божията воля и ония, към които е отправено Божието послание. Поставен е знак за равенство между образа и неговият символ (знаем от Учителя, че езикът на Духовния свят са символите) и внимателното вглеждане констатира, че думите са овеществени в напълно постижими смисли и значения, а читателят проумява това послание в зависимост от сакралната си връзка с Невидимия свят. Търсейки вътрешния смисъл във всяка дума, ние стигаме до значението на общото послание, понеже „Призванието“ е дадено в чисти съответствия.
Нека отново прочетем това Откровение, в което са дадени всички размисли, напътствия и духовни послания, които един Баща дава на децата Си! Нека особено усилено мислим върху следните думи: „Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите: водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите им и не оскърбявайте бедните! Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите! Мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро! Ето, вторий път ида откак сте станали Мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, и сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов“.
Нашата задача, или по-скоро нашият дълг е да внесем достатъчно светлина така, че българският народ да види и осмисли това послание, да намери Истината – единствената, която ще го изведе до неговото спасение, ще отвори крилете на духа му, ще придаде висш смисъл на личната и националната съдба, ще направи възможен часа на бъдещето, а чрез историята на вековната работа на Духа, на жертвите и на светците ще сакрализира историята на българите и ще върне на Живота своята причина. По този начин краят стига началото, българският дом става път, а пътят – изпитание, озарение, Слово и равна принадлежност към материята и Духа. Подтиквайки четящите да възприемат и достигнат до същината на Истината, ние, като окултна школа, бихме подготвили извисяването до нея. Така бихме възвърнали първоначалната си идентичност да видим и предадем посланията на Словото не като поредната напразна надежда, поетическа алегория или догма, а като факт, който е също толкова дословен, колкото и самата Истина.
И нека народът ни носи в сърцето си образа на своя Ангел!
Линк към аудио запис на Призванието: https://www.youtube.com/watch?v=JnrIVvGwgoE
Линк към сайт с Призванието и материали за него: https://prizvanie.bg/
