Житен режим

За житния режим

Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия или четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.

Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година, астрономически и астрологически, в действителност започва от този момент: 21–22 март. (Точката на равноденствието е на 21-ви, но в много култури се празнува датата 22-ри вероятно заради особената нумерологична тежест на това число.)

И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни през зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.

Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя с неговата поява е започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка обаче то губи част от полезните си съставки и най-вече жизнената енергия, наречена от индусите „прана“.

В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:

– в 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци – 12,1 гр., въглехидрати – 69,1 гр., мазнини – 1,7 гр. , целулоза – 2,0 гр., калории – 349;

– витамини и минерали в мг %: вит. В1 – 0,48; вит. В2 – 0,14; вит. Е – 3,20; вит. РР – 5,10; натрий – 7,8; калий – 502; калций – 43,7; магнезий – 173,0; желязо – 3,3; фосфор – 406,0.

Известно е още, че пшеничните зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение – това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.

Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, или люспата, е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид витамин Е, магнезий, фосфор, тиамин (витамин В1), цинк. При меленето на житото люспата и зародишът се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.

Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак само тя не може да обясни изключителното значение, което Учителя придава на житото. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим, може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно: „Засега по-здравословна храна от житото няма“.

Из статия на д-р Светла Балтова, публикувана във в. „Братски живот“, бр. 63

Search
Generic filters
Exact matches only
Filter by Custom Post Type

Братски групи

X