Учителя за...

Учителя за Христос

Ще кажеш, че само едного можеш да обичаш. Ти знаеш, че Бог има само един Син, Когото обича. Въпреки това ти се молиш на Бога, искаш и тебе да обича, да отговаря на молитвите ти. Ако не ти отговаря, обиждаш се. Как можеш да искаш да те обича Бог и да отговаря на твоята молитва! Ако си последователен, щом казваш, че обичаш едного, не изисквай от Бога и тебе да обича – Той има вече един, Когото обича. Хората искат да ме убедят, че Бог мисли за всички и обича всички. Казвате, че Той обича и грешниците. Ако мислиш, че в Единородния Син на Бога се включват всички живи същества, имаш право да казваш, че Бог обича всички същества. В Христос живеят и грешниците, и праведниците: няма човешка душа, която да не живее в Христос.

Хората се недоволни, понеже поставят Христос вън от Бога, а себе си – вън от Христос. Така вие сами се осъждате на страдания. Казваш за Бога: „Той има един Син, с Когото се занимава. Аз не съм Негов син“. Значи Синът е вън от Бога. Това е крива идея, заради която страдате и се мъчите. Питаш: „Как мога да обичам този човек?“. Как може тебе да обича Господ? Ако не можеш да обичаш човека, как можеш да изискваш Бог да те обича? Ако не обичаш ближния си, как може да те обича Бог? Ако обичаш човека, и Бог ще те обича; ако не го обичаш, и Бог няма да те обича. В който момент кажеш, че не можеш да обичаш, и Бог не може да те обича. Всяко страдание показва, че не си изпълнил закона на великата Божия Любов. Бог обича всички. Ако не признаеш това, ще страдаш; щом го признаеш, ще се радваш. Радостта е признак, че Бог обича всички, а скръбта е признак, че ти не обичаш всички. Казваш: „Господа обичам, ангелите – също, но как ще обичам хората?“. Ще мислиш право и ще обичаш всички. Чрез своите възгледи човек сам си причинява страдания.

Не мисли, че някой човек ти носи нещастие: не, всеки човек носи щастие и благо както за себе си, така и за окръжаващите. Това твърди Новото учение. Защо страдат хората? Защото не оценяват човешката душа. Христос дойде на Земята да повдигне човешката душа, да я освободи и да покаже, че в нея са вложени несметни богатства. Казват, че Христос дойде да спаси погиналите. Аз пък казвам, че Христос дойде да спаси човешките души, да извади скритите богатства от тях и да покаже истинската им стойност. Когато греши, човек не оценява душата си; тогава той слиза в Ада, в света на мъчението. Като съзнаваш това, не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, а го търси в себе си.

Под себе си разбирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. Съзнай, че в тебе са вложени несметни богатства, които трябва да цениш. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Като съзнаваш това, ти всякога ще Му благодариш.

Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христос – Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. „Какво да правим, за да дадем място на Христос в себе си?“ Не цапайте душата си, не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата.

„Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.“ Това е истинското учение – да познаем несметното богатство, вложено в нашите души. Това е Христос, това е проявеният Бог. „Как да обичам?“ Да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил, да позная моята красива душа, излязла от Бога. Той е вложил в нея големи възможности. Това е смисълът на моя живот, това е смисълът на човешкия живот.

КРАСОТАТА НА ДУШАТА, 6 февруари 1938 г., София, Изгрев

***

Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете.

СИЛНАТА ОТРОВА, 22 април 1912 г.

***

Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. Небето и Земята са в нашия ум и сърце. Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. И затова Бог шест периода е строил света, за да създаде тази голяма земя – жената. Колко много е бъбрила тя, колко много огън е хвърляла, докато се укроти! Човек трябва да се роди, а раждането става само в един Божествен организиран свят.

Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина. Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня. И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в действителност е светът. Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота.

ПОРАДИ РАДОСТТА, 08.10.1916 Неделя, София

***

Да харчим пари, да изгубим живота си – знаем, но да спечелим живота – не знаем. Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.

Всички църковници казват: „Христос е врата“. Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива? „Ама – ще кажете – то е в преносен смисъл.“ Хубаво, направете превод на тази врата, какво е Христос, в какъв смисъл Той е врата? Ще кажете: „Христос ни спаси“. Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява? „Ама възкръсна.“ Как е възръснал? „Чрез Божествения живот.“ Значи Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излезем от този затвор, как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън – в оня свят при Отца на светлината. Той иде да посети нашите умове, нашите сърца, и светът ще Го види с ония три удара: срещу ножа, в ръката и в крака. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тия лъжливи учения? Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават човешкото щастие, човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт, анархия и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е учението на живота? То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос.

Христос спасява умните и добрите. Никога Той не спасява лошите и глупави хора. Спасява умните и добрите, които послушат и изпълнят Неговото учение. На първо място Христос ни учи как трябва да работим за себе си. Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Пътят – това е метод, истината – това е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата, кои са добри и кои – лоши, животът – това е изкуство, с което вече знаете как да направите плата и да се облечете с него. Направете с вас един малък опит. Болен сте, нервен сте, неразположен сте, децата ви не са добри. Оставете децата на мира, не се безпокойте за тях, помислете малко за себе си. Защо сте нервен, защо сте неразположен – за това има дълбоки причини. Ако ми кажете: „Жаден съм“, ще ви река: „Напийте се“, „Гладен съм“ – „Нахранете се“. – „Ама как ще пия, няма чаша.“ – „Коленичи при този планински извор, ето елементът, който може да уталожи твоята жажда.“ – „Не искам да коленича.“ – „Ще коленичиш, иначе ще стоиш жаден.“ – „Ама моите панталони, които сега съм купил, ще се окалят.“ – „Ако искаш да опазиш твоите нови панталони, ще останеш жаден. По-хубаво е да коленичиш, да се окалиш, за да усетиш благата на водата.“ – „Гладен съм.“ – „Ела с мене“; завеждам го в една стая – „Ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш.“ – „Ама ще ме видят хората. Срамота е.“ – „Щом те е срам, ще останеш гладен. Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен. Дяволът ни се заканва, защото сме слаби. Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните – как? – да нахраните вашия ум, вашето сърце. Да придобиете живот вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух. То е метод на хранене, според дълбокото Христово учение. И тази сутрин аз бих турил туй заглавие на моята беседа: „Как да се научим да се храним“. Вие сте се научили само да дъвчите и много хубаво владеете това изкуство. Сега започнете от там нататък: турете блюдото и нахранете вашето сърце, нахранете вашия ум, нахранете и вашия дух. И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни, че сте усвоили Христовото учение и че ще придобиете вечен живот, понеже знаете как да се съедините с Бога.

И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос, и Христос ще ви отговори.

НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА, 21 септември 1914 г. в София.

Search
Generic filters
Exact matches only
Filter by Custom Post Type

Последни новини

Братски групи