Основи на братския живот

Учредителният акт на Братството

Учредителният акт на Братството

Има ли регистрация едно юридическо лице, има и учредителен акт, чрез който то е регистрирано. По същество това е основният вътрешноустройствен правен акт, който е задължителен за всички представители на съответното юридическо лице.

За необходимостта от регистрация на юридическо лице на Братството вече споменахме в предходните раздели. Тук ще се опитаме да размислим върху сега действащото нормативно основание за регистрацията на Братството, наречено от закона „устав“. Първо, какво означава „устав“? Това е правно понятие, възприето в българското законодателство; уставът е основанието за поддържането на ръководен орган на юридическото лице, който е представителен и законно избран от неговите членове, от една страна, а от друга, чрез устава се установяват отношенията между съответното юридическо лице и държавата, както и между него и други юридически лица.

Сега действащият устав на Общество Бяло Братство е съставен от екип от девет души при съблюдаване на принципа от минимум формална структура, която да функционира с оглед нормално протичащите административни функции на Обществото в отношенията му към:

1) държавните институции;

2) физическите и юридическите лица (организации, сдружения, фондации и др.);

3) задължително следващия от горното задължителен минимум административни функции в самото Общество.

С този минимум формална структура се запазва завещаното от Учителя Петър Дънов изискване за свободно обединение на неговите последователи. Съществуват най-малко три критерия, по които може да се определят имащите право на глас при взимане на решения на Общото събрание на Общество Бяло Братство:

1) имат административно-формални задължения, организират дейност (на братска общност, на УС, на други звена), работят с институции, поддържат документация и др.;

2) имат морални задължения и носят морална отговорност;

3) носят административна отговорност и имуществена отговорност.

На тези критерии отговарят Ръководителите на Братските общности, Председателят и членовете на Братския съвет, както и Председателят на Контролно-ревизионната комисия.

Какви са по-точно функциите на устава извън уреждането на отношението на Братството към държавата и юридическите лица? Могат да се определят три тенденции на отношение на последователите на Учителя към устава на Обществото, а именно:

1) отхвърляне и отричане като ненужен;

2) разбирането му като необходимост с оглед на също така необходимата регистрация на Обществото и произтичащото от това минимум формална структура на Обществото;

3) разбирането му като основен фактор, който играе роля на механизъм за уреждане на вътрешните отношения между последователите на Обществото.

Съгласно същността на регистрацията на Общество Бяло Братство като юридическо лице[1] уставът е необходим за уреждане както на отношенията между Обществото и държавата, от една страна, така и за уреждане на административните отношения в самата формална структура на Обществото. В този смисъл е напълно нормално едно Общо събрание на Обществото да протича с оглед на административните му задължения като регистрирано вероизповедание, което е напълно различно от вътрешните взаимоотношения между следващите Божественото учение. Първото е резултат от регистрацията на Обществото. Административните отношения нямат никакво отношение към естествените и духовните взаимоотношения между последователите на Учителя. Щом е налице регистрация, необходимо е да съществува учредителен акт, в случая – устав, а щом съществува устав, е необходимо една част от взаимоотношенията между последователите на Обществото, касаеща онова, което произтича от самата му регистрация, да преминат през изискванията на този устав. Става дума за различни функции и различни действия. И в този смисъл няма противоречие, когато отношенията между съмишлениците в Обществото преминават веднъж като неотносими към устава и регистрацията на Обществото, и друг път, когато те са относими към устава и регистрацията на Обществото. Последното се отнася към задълженията на Обществото като регистрирано юридическо лице, а първото е реалното съдържание на свободните взаимоотношения между хората, които по лично убеждение са се присъединили към това Общество. Уставът определя административни, а не братски взаимоотношения. Последните са резултат от живото общуване между душите.

[1] По смисъла на Закона за вероизповеданията всяка религиозна институция е юридическо лице – виж: Закон за вероизповеданията, Допълнителни разпоредби, § 1, т. 3.

 

Мирослав Бачев

Из гл 3 ЗАКОНИ, УЧРЕДЯВАНЕ, РЕГИСТРАЦИЯ

ЖИВОТО ЕДИНСТВО НА БРАТСТВОТО – ИДЕЯ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ

Братски групи