Основи на братския живот

Моделът за организиране на Обществото, завещан от Учителя Петър Дънов

Учителя говори на Рила

Моделът за организиране на Обществото, завещан от Учителя Петър Дънов

По времето на физическото присъствие на Учителя до 1944 г. (а и след това до ден днешен) във всички по-големи градове, където е имало братски групи, е имало ръководители на тези братски групи. Още тогава пред някои последователи е стоял въпросът необходимо ли е да има такива хора? По този повод Учителя казва: Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате защо трябва да имаме глава?[1] Това означава, че Ръководителят е „излъчен“ от съответната група за разумни решения и действия, за носене на духовна, морална и административна отговорност за цялата група. Означава ли това, че останалите в групата не носят отговорност? От първото по никакъв начин не следва второто. Имало е случаи, в които Учителя събира само ръководителите на братските групи и им изнася беседи.[2] Следователно, твърдения за липсата на необходимост от ръководител на братската група, са лишени от разбиране, както и показват явно непознаване на живота на Братството по времето на Учителя. В тази връзка да си припомним само един факт: след съставянето на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г., Учителя първоначално го раздава само на ръководителите на братските групи в страната и определени братя и сестри от София, искайки от тях специални обещания за работа с този Христов метод. Разбира се, ако има братска група, която не желае и не чувства нужда от излъчването на ръководител, никой не я ограничава в нищо.

[1] Учителя Петър Дънов. Мировата Любов, София, 
Бяло Братство, 2008 г., с. 376-377, виж още с. 433-435.
[2] Виж: Учителя Петър Дънов. Добрите постижения. 
Беседи пред ръководителите, София, Бяло Братство, 2017.

 

Мирослав Бачев

Из гл 2 ИСТОРИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, СЪХРАНЕНИЕ

ЖИВОТО ЕДИНСТВО НА БРАТСТВОТО – ИДЕЯ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ



	
	
				

Братски групи