Моделът за организиране на Обществото, завещан от Учителя Беинса Дуно
По времето на физическото присъствие на Учителя до 1944 г. (а и след това до ден днешен) във всички по-големи градове, където е имало братски групи, е имало ръководители на тези братски групи. Още тогава пред някои последователи е стоял въпросът необходимо ли е да има такива хора? По този повод Учителя казва: Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате защо трябва да имаме глава?[1] Това означава, че Ръководителят е „излъчен“ от съответната група за разумни решения и действия, за носене на духовна, морална и административна отговорност за цялата група. Означава ли това, че останалите в групата не носят отговорност? От първото по никакъв начин не следва второто. Имало е случаи, в които Учителя събира само ръководителите на братските групи и им изнася беседи.[2] Следователно, твърдения за липсата на необходимост от ръководител на братската група, са лишени от разбиране, както и показват явно непознаване на живота на Братството по времето на Учителя. В тази връзка да си припомним само един факт: след съставянето на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г., Учителя първоначално го раздава само на ръководителите на братските групи в страната и определени братя и сестри от София, искайки от тях специални обещания за работа с този Христов метод. Разбира се, ако има братска група, която не желае и не чувства нужда от излъчването на ръководител, никой не я ограничава в нищо.
[1] Учителя Петър Дънов. Мировата Любов, София, Бяло Братство, 2008 г., с. 376-377, виж още с. 433-435. [2] Виж: Учителя Петър Дънов. Добрите постижения. Беседи пред ръководителите, София, Бяло Братство, 2017.
Мирослав Бачев
Из гл 2 ИСТОРИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, СЪХРАНЕНИЕ
