Основи на братския живот Последни новини ПРЕПОРЪЧАНО

Методът „четирите съвета“, Учителят Петър Дънов

Методът „четирите съвета“, Учителят Петър Дънов

В своето слово Учителя предлага множество методи, някои от които имат повече универсален характер (музика, Паневритмия, колективно четене на беседите) за пътя на ученика в Школата, докато други са по-конкретни – насочени са към разрешаване на  определени текущи задачи.

В съборното слово от 1921 г. Учителя препоръчва един метод за организиране на братската работа: Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници – Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата. Така ще разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, а започнете да работите. Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет – да се започне с материалното, а не с духовното… Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас – физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и просветителните… Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички – ако някоя от сестрите няма работа, ще ѝ създадете!“[1] „И тъй, ще имате четири съвета: Съвет на физическия труд, Съвет за духовния живот, Съвет за просветата, Съвет на примирителите.“[2]

В беседата, озаглавена Четирите съвета, в началото Учителя определя две групи – съответно една за сестри и една за братя, наречени Съветници на божествените молитви. Т.е. това са две групи, в едната от които влизат само братя, а в другата – само сестри.[3] Възможното тълкуване, че тези две групи прерастват впоследствие в Духовния съвет е неоснователно, защото би било безсмислено Учителя да дава този метод точно преди да говори за четирите съвета – те са дадени в една и съща беседа. Непосредствено след даването на този метод от две духовни групи (съвети), Учителя говори за още четири съвета.[4] Буквално след половин страница Учителя говори за още един съвет: Ще имаме съвет, който да внася хармония и ще работим през цялата година за тази Божествеана хармония…[5] Това е Съвет от сто души, които Учителя избира[6] – тази група (съвет) е онази, която въдворява хармонията.[7] Тя е различна от Примирителния съвет.

Следователно в една и съща беседа Учителя в действителност говори за седем съвета:

  • Съветници на божествените молитви само от сестри
  • Съветници на божествените молитви само от братя
  • Съвет на физическия труд от сто души, братя и сестри
  • Съвет на духовния живот от сто души, братя и сестри
  • Съвет на просветата от сто души, братя и сестри
  • Съвет на примирителите от сто души, братя и сестри
  • Съвет на хармонията от сто души, братя и сестри, избрани от Учителя.

Четирите съвета са метод за работа, а не модел за структура на духовно общество. Този метод е прилаган и се прилага, явно или неявно, в различни групи, на Рила, в работата на комисиите на Братството, в отделни малки работни групи и т.н. С други думи, той се прилага по един естествен (органически) начин. По същността си методът четирите съвета е разпределение на текущата работа, от една страна, и метод за трансформиране на енергията чрез работа, от друга страна. В тази връзка Учителя продължава разясненията: Поставете в действие всички занаяти, които владеете. Някой е педагог – нека събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас пък да се съберат по двама-трима души и да превеждат книги – ето една културна работа. Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларинети и пр. И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие – да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем.[8]

С други думи, методът четирите съвета е метод за правилно разпределение на братската работа, на изява на творческите способности, на вдъхновение и радост от работата за Бога. От друга страна, този метод е един от множеството за колективна работа, но съвсем не и единственият, оставен от Учителя. Ако четирите съвета бяха единствената форма, единствения модел за организиране на Братството, каква нужда би имало Учителя да посочва определени хора за Ръководители на братските групи в страната (и то да ги посочва пожизнено) и тази традиция да съществува и до днес? В модела на четирите съвета никъде не се споменава, че трябва Братската група да има Ръководител, тъй като този метод е нещо съвсем различно от структурата на Братството, отделните клетки на което са братските групи в страната. Следователно моделът на организиране, известен като четирите съвета е една от формите за организиране на братската работа, която е неотносима към изискването, което сам Учителя поставя: братската група да има ръководител[9], както и е неотносима към структурата на ръководните органи на Братството.

Днес този метод може да бъде прилаган и се прилага, с тази разлика, че е без „записванията“, както е описан в съборното слово. Четирите съвета са съществували като форма за разпределение на работата в Братството и след заминаването на Учителя, съществува и днес за онези, които наистина работят за делото Божие със съзнание и отговорност. В това отношение той не е някаква новост по отношение на братския живот днес, защото се е прилагал и се прилага.

Разбира се, словото на Учителя е по-широко от всички наши илюзии и несъвършенства. В Младежкия окултен клас Учителя предлага различен метод: Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувството на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо: изберете един комитет, в който, според сегашните традиции, да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: „Председателят не е на мястото си, друг трябваше да бъде на негово място.“ За подпредседателя някои ще кажат: „И на този човек липсва нещо.“ За касиера пък ще кажат, че не е честен човек.[10] Както е видно от горната мисъл, човешкото съмнение винаги ще намери дефект, в каквото и да е. Разбира се, продължението на тази мисъл: създаването на такъв комитет за една година, за един месец, за една седмица и за един ден само показва широтата на възможностите, които Учителя предлага. Следователно Учителя е препоръчвал множество и различни методи по отношение на разпределението на братската работа, но той никога не е абсолютизирал нито един от тях.

По времето, когато Учителя дава методът четирите съвета, вече е имало Ръководители на братски групи, много от които той лично е посочил за пожизнени. По същото време през определен период от време Учителя държи беседи само пред ръководителите на братските групи и неколцина братя от София. Естественият въпрос тук е: защо го е правил? Защо събира само ръководителите и държи беседи пред тях? Защо по време на тези всеобщи братски събори Учителя държи тези, отделни от общите, беседи? За ръководителя на братска група се говори в беседата Правилният развой на човешките енергии, която е непосредствено следваща двете беседи, в които е даден методът на четирите съвета. Нещо повече – по отношение на този метод е дадена задача за една година, и то с много конкретни и интересни наставления.[11] Освен това, по същия повод Учителя недвусмислено твърди: Аз искам да използвам условията, искам да използвам влиянието, съчетанието, което сега имаме. Сегашната обстановка не може да я имате друг път, тя не се образува по човешки. Нека всеки от вас да се възползва от Природата. Използвайте нейната свежест, красота, чист въздух.[12]

[1]Виж: Учителя Петър Дънов. Добрите постижения. Беседи пред ръководителите, 
София, Бяло Братство, 2017.с. 343.
[2] Пак там, с. 344.
[3] Мировата Любов, цит. съч., с. 342.
[4] Пак там, с. 344.
[5] Пак там, с. 345.
[6] Пак там, с. 361.
[7] Пак там, с. 375.
[8] Пак там, с. 354.
[9] Пак там, с. 376-377.
[10] Учителя Петър Дънов. Разумният живот (МОК, г. 3), 
София, Бяло Братство, с. 462.
[11] Пак там, с. 374.
[12] Пак там, с. 376.

 

Мирослав Бачев

Из гл 2 ИСТОРИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, СЪХРАНЕНИЕ

ЖИВОТО ЕДИНСТВО НА БРАТСТВОТО – ИДЕЯ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ

Search
Generic filters
Exact matches only
Filter by Custom Post Type

Братски групи