Молитвен наряд за 19 август 2017 г., ЛДШ Рила

СУТРЕШЕН НАРЯД

начало 6:30 ч, след изгрева на Слънцето

 

1. Песен: "Изгрява Слънцето"

2. Песен: "Духът Божи"

3. Добрата Молитва

4. Първо послание на апостол Павел към коринтяните - 13 глава

5. Беседа: "ДЕН НА БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ", държана на 7 август 1931 г., 5 ч.

 

 

ДЕН НА БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ

7 август 1931 г., 5 ч.

 

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка (ст. 1).” Значи, ако Бог не е в човека, т.е. ако човек няма Любов в себе си, всички останали неща в живота му не струват – нищо не го ползват.

„Любовта не дири своето си (ст. 5).” Действително, който дири своето, той не е в Любовта; само егоизмът дири своето.

„А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта (ст. 13).” Следователно в Надеждата е физическият свят, във Вярата – Духовният свят, а в Любовта – Божественият свят. Всичко излиза от Любовта, от Божествения свят. Когато хората говорят помежду си за Любовта, това е само отчасти, а което е отчасти, то ще се прекрати. Когато капката вода е оставена сама, тя лесно се оцапва; когато тази капка влезе в цялото, тя се изчиства, бистра става. Същото може да се каже и за Любовта: когато любовта е отчасти, тя се цапа и се прекратява, ето защо човек трябва да се стреми към Божията Любов, която е цялото и която никога не се цапа.

Сега, като се проповядва Новото учение, мнозина намират, че то е трудно за изпълнение – защо? Има причини за това. Каквото яде болният, все му е неприятно – и най-хубавата храна да му дадат, той казва: „Не струва това нещо”; здравият човек обаче всичко харесва. Следователно, докато човек е болен, той нито разбира храната, нито може сам да я избира. Кои са болни хора? Които вършат грехове и престъпления, те са все болни хора. Докато човек греши, той не може да разбере Божията Любов – Любовта носи Живот, а човекът на греха не може да разбере Живота. И болният не може да разбере Живота, както и човекът на греха не го разбира: дават на болния едно ядене – той е недоволен, дават му друго ядене – той пак е недоволен; той намира, че всички хора около него са виновни, че не са сготвили както трябва, други пък са невнимателни към него, не го погледнали както трябва и т.н. – големи са изискванията на болните. С една дума казано, грехът е болезнено състояние, а Любовта – здравословно състояние; когато човек проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на Живота. Правилното проявление на Любовта непременно изисква Чистота.

Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише!” Казвам: по-добре иди на някоя чешма или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише; колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета. На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители; ето защо най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише – колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човека напълно. Всички деления между хората се дължат именно на водата в техните шишета, тези деления пък създават страданията. Такива деления имаше още в първите времена на християнството. Мнозина проповядват за Бога, но в тия учения все липсва нещо – те започват добре, свършват зле. Например някой слуга изпълнява добре волята на господаря си – каквото господарят му каже, той върши всичко както трябва; не се минават две години, слугата обира господаря си и заема неговото място – слугата става господар, а господарят – слуга. Същото става и в Духовния свят: някой проповядва на хората за Бога, но в края на краищата ги обира – туй е духовно обиране. Какво показва това? Когато господарят осиромашава, слугата е безчестен; когато господарят забогатява, слугата е честен.

И тъй, докато човек расте в Любовта и докато мислите, чувствата и постъпките му са чисти, той забогатява и се разширява във всяко направление; почне ли Любовта да намалява, мислите, чувствата и желанията на човека губят своята Чистота, вследствие на това той постепенно осиромашава. Истинско растене има само в Божията Любов, Мъдрост и Истина, следователно човек расте именно в тия три свята. Същият закон се отнася и до физическия свят: дето има топлина, светлина и свобода, само там има растене; вън от тези условия никакво растене не може да има. Обаче не се минава много време, настъпва обратният процес, процесът на остаряването; кога човек остарява? Когато минава през живота на своите деди и прадеди, в който има ред грехове и престъпления – този живот е винаги в разрез с Божията Любов. Иска ли човек да отиде при Бога, при своя единствен Баща, той трябва да се откаже от живота на своите деди и прадеди, да заживее в Любовта. Дойдат дядо му, баща му и казват: „Синко, ти мен трябва да слушаш, аз съм те родил!” Не, бащата трябва да каже на сина си: „Синко, ти трябва да слушаш Бога и да изпълняваш Неговата воля – ти си излязъл от Него, Той е твой Баща.” След това бабата отива при дъщеря си и казва: „Не бой се, дъще, аз ще ти кажа как можеш да станеш щастлива.” Казвам: бабата сама не е щастлива, а дъщеря си ще направи щастлива. Днес всички хора търсят и очакват щастие от нещастните. Кое може да направи човека щастлив? Днес сте богати – утре осиромашавате, днес сте здрави – утре болни. Да очаквате на временното здраве, то е все едно да гоните Михаля из горите.

Някой казва: „Аз искам да бъда свободен” – този човек иска да бъде свободен, а налага мнението си на другите. Вълкът казва, че иска да бъде свободен а сграбчва едно агне от стадото, мята го на гърба си и бяга в гората; питам вълка: „На какво основание ти отнемаш свободата на агнето, а искаш свобода за себе си?” Това не е Свобода, в стария живот няма Свобода – който живее по старото учение, той винаги ще бъде роб на себе си и на условията. Такъв човек все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-после умира и го занасят с кола на гробищата – защо човек умира? Защото не вярва в Бога – каквото Бог му каже, той не вярва; каквото дедите и прадедите му кажат, вярва. Казвате: „Когато умрем, нашите ближни ще се молят за нас, ще изкупят греховете ни.” Остане ли други да се молят за вас, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвън, работата ви е свършена – всичко, което се пълни отвън, отвътре се изпразва; остане ли човек да се пълни от това, което излиза от хората, неговата работа е свършена. Каквото човек дава на другите, той пак го взема назад – каквото бащата и майката дават, те пак го вземат назад. Според закона на прераждането бащата дава тяло на своя син, но в друг живот той ще стане син или дъщеря на сегашния си син, който по този начин ще се изплати на баща си; в третото прераждане синът пак ще стане баща и т.н. В Божествения свят обаче не става това, понеже там няма смърт; за Съществата от Божествения свят няма смърт, няма прераждане – Божественият живот е живот на съвършенство.

И след всичко това хората се делят на черни и бели – те казват: „Този е от Черното братство, а онзи – от Бялото братство.” Казвам: който не върви по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той е от Черното братство; който върви по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той е от Бялото братство. Истината дава Свобода на човека, Любовта също така го прави свободен; питам тогава: ако обичате някого, трябва ли да го заробвате; ако обичате някого, трябва ли да го измъчвате? Трябва ли господарят да измъчва своя слуга? Той го праща дърва да реже, лозето му да прекопава, нивата да оре, а наесен се радва на хамбари, пълни с жито; за господаря е добре, но какво ще бъде положението на слугата – слугата пък остава беден и бос, с празни ръце. Същият господар днес одрал кожата на един вол, утре одрал кожата на друг вол и в края на краищата забогатял, станал търговец на кожи и милиони спечелил; на търговеца е добре, но какво е положението на воловете. И този човек говори за онзи свят, за Бога, за Ангелите, но като отиде там, не излиза както е мислил и проповядвал. Онзи свят е в Бога, а Бог е навсякъде, няма защо да търсите Бога в онзи свят. Целият свят – и този, и онзи – е все Божи свят, обаче според степента на развитието си хората различават три свята: физически или видим свят, който виждат около себе си, Духовен свят или свят на чувствата и Умствен свят или Божествен.

И тъй, който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола. Дяволът обича да дере кожата на хората; всеки човек, който има някакво користолюбиво желание в себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на Истината, дяволът казва: „Няма защо да говорите истината, няма защо да се придържате в Божиите закони, вие трябва да бъдете свободни!” Щом чуете тези съвети вън или вътре в себе си, знайте, че те са дяволски и кажете: „Това не е твоя работа, дръж учението за себе си, аз не искам да слушам съвети на даскал дявол.” Който слуша съветите му, ще види какви ще бъдат резултатите на неговия живот. Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък – за такъв дом казва Христос, че той не може да устои на бурите и дъждовете.

Следователно всяко нещо, което не е основано върху законите на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се разруши – то е временно, преходно. Ако параходът, който сте построили, не почива на законите на техниката, и най-слабите вълни ще го разрушат и той ще потъне в дълбочините на океана. Трябва ли да се качвате на този параход, може ли компанията на този параход да осигури живота на пътниците? Знаете ли колко страшно е човек да изгуби Живота си – изгуби ли Живота си, едновременно с това той се лишава от условия за развитие. Защо бързате да се качите на този параход? – „Искаме да отидем в Америка, да забогатеем, понеже там има много злато.” Почакайте, нека компанията направи един здрав параход; бързате ли, вие можете преждевременно да потънете в дълбочините на океана, там да намерите нещастието си, а не богатство. Такава е съдбата на всеки, който върви по учението на дявола. Обаче, който върви според Божиите закони, той ще чуе в себе си тихия глас, който ще му проговори: „Ела при Мен, благословени, на теб принадлежи Царството Божие.” Следвай този път!

Христос казва: „Идете вие, проклети, в дъното на ада!” – кои са тези проклети? Те са ония, които не са вървели по пътя на трите велики закона. И светии да са, и Ангели да са, щом се отклонят от този път, те ще намерят дъното на ада. Няма по-голямо наказание за човека от това, да опита живота в ада!

И тъй, внимавайте в пътя си – следете, наблюдавайте кой какво говори, за да различавате черния брат от белия. Който говори едно, а върши друго, той е черен брат. Белият брат върши това, което говори – той и отвън, и отвътре е един и същ. Така постъпва и Бог, в Него няма лицеприятие – Любовта всякога е една и съща. Като говори, белият брат винаги има предвид, че се намира пред лицето на Бога, който претегля всяка негова дума според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Постъпва ли човек така, той всякога ще има одобрението на Бога.

Някой казва: „Бог не ме обича”; питам как искате Бог да ви обича, по какъв начин Бог трябва да прояви Любовта си към човека? Когато човек е гладен, Бог ще го нахрани; когато човек е гол, Бог ще го облече; когато човек е болен, Бог ще го излекува и най-после, когато човек няма дом, Бог ще му даде дом – какво повече може да иска човек. Само за четири неща Бог може да мисли, да се интересува от човека: ако е гладен, ще го нахрани; ако е гол, ще го облече; ако е болен, ще го излекува; ако е без дом и дом ще му даде. Има ли човек тия четири неща, не му остава друго, освен да учи. Този човек е щастлив, няма защо Бог да мисли за него – за положението на този човек може само да се радваме, нищо повече. След всичко това трябва ли Бог да дойде специално при този човек и да започне да го хвали, че е добър, че е учен? Не е само той добър и учен, милиони хора има добри и учени, които очакват похвала, одобрение от Господа. Ако всички добри и учени хора се съберат на едно място, тогава Бог ще дойде при тях и ще им каже: „Вие сте много добри и учени хора.” Питам каква нужда има от тази похвала. Ако вие сте много добри и учени и ви похвалят, ставате ли по-добри и по-учени, или ако сте добри и учени, а някой каже, че не сте добри и учени, с това губите ли вашата доброта и ученост? Казвам: при похвалата човек не придобива нещо повече от това, което има; и когато го корят, пак нищо не губи. Обаче човек трябва да констатира фактите както са – без преувеличение или намаление: дадат ли ти един хубав плод, ще кажеш „Този плод е хубав”; дадат ли ти един гнил плод, ще кажеш „Този плод е гнил”. Следователно даваш ли някому една круша например, трябва да я разгледаш от всички страни и тогава да кажеш: „Заповядай една хубава круша!” Изобщо, човек трябва да има определен морал за всички неща, да знае какви са и какво представляват в даден момент.

Сега, като излизате сутрин, вие казвате: „Дано изгрее Слънцето!” Казвам: не е само физическото Слънце, което трябва да изгрее, освен него има още две слънца, които също така трябва да изгреят. Физическото Слънце е слуга на другите две; последните две слънца са по-важни от физическото. Щом изгрее физическото Слънце, след него изгряват и другите слънца – в изгряването на тия слънца е смисълът на Живота. Може ли човек да види изгрева на тия слънца, той ще бъде смирен, ще работи съзнателно върху себе си, ще изправя погрешките си. Такъв човек не се обижда от истината, нито пък другите обижда – той е свободен, но и другите не ограничава; той пази своята чистота, но същевременно пази чистотата и на другите. Ако един човек не пази чистотата на другия, бил той мъж или жена, такъв човек няма никакво верую, никакъв морал; ако изсмучете соковете на един човек, а после го захвърлите като парцал, това не е позволено – не е позволено да си играете с Духа, с душата, с ума и със сърцето на човека! Помнете следното правило на Божественото учение: за много неща можете да накажете човека, но абсолютно не е позволено да си играете с човешкия Дух, с човешката душа, с човешкия ум и с човешкото сърце; с чувствата на човека не може да се играе. Що се отнася до дрехите на човека, можете да го съблечете и да ги вземете, но абсолютно нямате право да разваляте, да покварявате в човека онова, което Бог му е дал. За първото престъпление ще ви съдят човешки закони, а за второто – и човешки, и Божествени. Същият закон се отнася и за самия човек: никой няма право да покварява своето сърце, своя ум, своята душа и своя Дух!

Казвам: човек трябва да бъде искрен в себе си – каквото говори, това да е в сърцето му. Затова е казано в Писанието: „Тези люде се приближават при Мен с устата си и с устните си Ме почитат, а сърцето им отстои от Мен. Но напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.” Следователно Бог не се нуждае от лъжливи учения. Всеки Учител трябва да проповядва Божественото учение; не проповядва ли това учение, той не е от Бога. Учителят трябва да знае, че каквото проповядва, той се намира пред лицето на Бога; щом е тъй, той всякога трябва да говори Истината. Какво правят съвременните ученици? Те гледат външно да окажат най-голямо внимание и почитание към Учителя си, а сърцето им е далеч от него. Поканят ли го между тях, ще му сложат най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а после ще кажат: „Ако ние бяхме Учители, така щеше да бъде и с нас” – това вече е изкушение. Дяволът изкушава учениците, а залъгва Учителя, като му казва: „Виж колко много те обичат учениците ти, те слагат пред теб най-хубави яденета.” Обаче истинският Учител отговаря на неговите залъгвания по следния начин: той изважда от джоба си една круша или ябълка, взема парченце хляб и започва да яде, като не поглежда към ястията, сложени пред него – той не се лъже. – „Ама като теб няма друг Учител в света” – Учителят знае, че тия похвали са дяволски. Ако някой ученик иска да похвали Учителя си, аз ще му кажа как трябва да направи това: нека отиде при някой беден човек и го покани у дома си да го стопли, нахрани и облече; след туй да му каже: „Това е учението на нашия Учител!” Тъй щото похвалата не седи в четене на молитви и славословия. Обаче, ако този ученик срещне някого и за една обидна дума, казана от него, го набие, със своето поведение той кори Учителя си.

С тези примери аз обръщам внимание на отношенията ви към Бога. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията му и към всички хора – тази е философията на Живота; каквото друго и да се каже, то не е истина. Иска ли някой да ви хвали, нека ви хвали чрез своите добри мисли, чувства и постъпки – ако синът иска да хвали баща си, да го хвали по този начин; ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начин.

Казвам: който хвали някого чрез своите добри мисли, чувства и постъпки, това не подразбира, че той няма право да изказва похвалата си и с думи; той има право за това, защото и факти има налице. Добрият ученик казва за Учителя си: „Много добър е моят Учител, той ми посочи Правия път, научи ме да върша Волята Божия.” Следователно само онзи ученик има право да хвали Учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи Учител има право да хвали ученика си, който му е дал ред доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учителят дава на такъв ученик една хубава книга и казва: „Чети тази книга и прилагай!”; като види, че ученикът прогресира в знанието, той му подарява втора книга, после трета и т.н. Учителят се радва на такъв ученик, а ученикът обича Учителя си и работи усърдно за приложение на неговото учение. От Невидимия свят държат сметка за успеха и поведението на учениците; те често запитват Учителя: „Как вървят твоите ученици на Земята?” Ако Учителят отговори: „Мъчат се, трудят се, горе-долу вървят” – такъв отговор не се приема. Езикът на учителя трябва да бъде определен – той трябва да отговори точно, определено, положително. Ако и мен питат за вас като ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие досега не сте чували – нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа Истината, каквато е всъщност. Аз имам всички фотографии на вашите постъпки от първия ден на ученичеството ви до днес; ще представя тия фотографии на Разумните същества от Невидимия свят и ще кажа: „Ето какво са правили моите ученици през времето на своето ученичество.” Ако ме питат за вас, аз не мога да премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: „Ето гледайте и сами съдете, повече нищо не ме питайте.” Ако нищо не ме запитат за вас, няма да вадя тия фотографии, нито пък ще говоря нещо.

Казано е: „Делата им ходят след тях” – действително делата ни ходят след нас, те хвърлят отпечатък върху цялото естество на човека. Има ли нещо лошо в това? И моите, и вашите дела ходят след нас – значи и мен ще фотографират, и вас ще фотографират, няма нищо скрито-покрито в света. И мен фотографират, но и аз правя фотографии.

Сега аз желая всички хора да дойдат в единение, да придобият Божествена свобода. Който живее в тази Свобода, той няма страх от нищо – че някой щял да фотографира делата му, той не се смущава – защо? Защото делата му са чисти. Щом делата на хората са чисти, те всякога ще бъдат радостни и весели; нямат ли тази Чистота в себе си, те ще бъдат изложени на ред мъчнотии и страдания. Аз желая хората да бъдат доволни, радостни и щастливи.

И тъй, три пътища има, по които човек може да достигне истинското щастие: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината; освен тях други пътища няма. Вървите ли по тези пътища, дето и да отидете, в Рая или в ада, на този или на онзи свят, Истината е навсякъде една и съща. И адът, и Раят са основани върху Истината; и този, и онзи свят са основани върху Истината; и дяволът обича Истината, както и Ангелът.

Един голям дявол учил едно малко дяволче как да лъже хората. Веднъж дяволчето си послужило с този урок и спрямо своя учител. Дяволът му казал: „Слушай, лъжата, на която те учих, ще прилагаш към всички хора, но не и към мен – на мен всякога ще говориш Истината, аз не обичам да ме лъжат.” Значи този голям дявол, който преподава уроци по лъжата, съзнава, че Истината е необходима в Живота. Тъй щото каже ли някой, че на него трябва да говорят Истината, а на други могат да говорят лъжа, той не мисли добро – вие сами трябва да съзнавате, че и отвътре, и отвън трябва да говорите Истината. Аз пък казвам: вие ще говорите Истината и на мен, и на всички хора. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, следователно вие ще проповядвате това учение и на мен, и на всички, а не само на едного. Както проявявате Любов към хората, така трябва да я проявите и към мравките. Разбира се, Любовта към човека се изявява по един начин, а към мравята – по друг начин. Какво иска мравята или мушицата от човека? Да бъдете внимателни да не я стъпчете и да й дадете няколко трошици – нищо повече.

Сега всички трябва да бъдете истинолюбиви, да бъдете запалени свещи, защото сте проповедници на Божественото учение; това учение не се ражда сега, то е съществувало от началото на Битието. Ако някой иска да знае защо е създаден светът, той трябва да знае, че светът е създаден, за да се прояви Божията Любов, Мъдрост и Истина. Обаче отидете ли между хората в света, няма да разправяте защо е създаден светът, а ще бъдете носители на Божията Любов, Мъдрост и Истина – от това, което проповядвате, хората трябва сами да намерят причините за създаването на света, само тогава проповедта ви е дала плод. Трябва ли англичанинът да се хвали, че е англичанин – като се прояви той, всички трябва да познаят, че е англичанин; трябва ли ученикът да се хвали, че е ученик на Всемирното Бяло Братство – от делата му трябва да познаят какъв е. Един англичанин се напил малко и казал на един чужденец: „Знаеш ли, аз съм англичанин – законът на Англия е закон на Природата!” Какво трябва да каже ученикът? Той трябва да каже: „Законът на Бога е закон на света, законите на Любовта, Мъдростта и Истината са закони на света, закони на целия космос! Аз съм поданик на една държава, чиито закони са общи за целия свят, но не и обратно.” Мнозина казват: „Законите на хората са закони на Бога” – това е абсолютно криво заключение. Божиите закони във всички свои форми и изявления са закони за целия свят, за всички държави, общества и семейства, както и за всички разумни същества – тъй седи великата Истина, към която всички трябва да се стремят. Който разбира така нещата и ги прилага, той е в Правия път на Живота.

В една от миналите беседи говорих за мястото на Бога, а днес – за изявлението на Бога. Бог се изявява чрез Любовта, Мъдростта и Истината, следователно днес е денят на Божието изявление. Този е пътят, по който всеки може да се добере до Новия живот, до Възкресението и да стане гражданин на Царството Божие. Вън от този път човек е изложен на фалит, в този път обаче може да очаквате всякакви постижения – Духът, който ръководи всички души, няма да ги остави да пропаднат. Желая на всички Свобода, която дава условия за постигане на копнежите на душата.

Някой казва: „Дали Учителя ни вижда, когато грешим?” Казвам: за грешките, за престъпленията на хората аз затварям очите си; дойде ли до техните добри дела, там отварям очите си на четири. Аз познавам хората по обратен път – не по техните грешки и престъпления, а по тяхното Добро; методът, с който си служа за познаване на хората, е положителен, а не негативен. Когато хората грешат, и това е наука, но тя трябва да се остави настрана – за човека е важно има ли Любов в себе си, каква е тази Любов и колко тежи. Когато ми говорят нещо за някой човек, аз го поставям на везни, претеглям колко е неговата Любов и го познавам вече; по този начин съм дошъл до много точни резултати. Тъй щото искате ли да вървите по този Път, изучавайте хората чрез положителния метод – само така вие ще запазите чистотата на вашия ум и на вашето сърце; този път води към Истината. По същия начин и Бог ни изучава, значи Бог ни изучава по пътя на Доброто – щом ни види, Той знае вече какви сме. Любовта, Мъдростта и Истината определят мястото на човека.

И тъй, според мен хората трябва да се определят по Любовта, Мъдростта и Истината, които имат в себе си – всичко друго вън от тях оставям настрана, те сами ще се справят с него. Така и вие трябва да определяте хората, ако искате да бъдете свободни, смели и да имате съдействието на всички Напреднали същества. Постъпвате ли така, ще имате Божието благословение, Божието одобрение. Какво по-хубаво от това, да ни погледне Бог, да ни се усмихне, да изкаже своето одобрение, че вървим в Неговия път! Мнозина искат да им се посочи специфичен път, по който да вървят; не, специфични пътища няма, пътят е един за всички. Ако е въпрос за специфичност, за това може да се говори само в приложението; има наука или школа за специфични методи за приложение на Любовта, има специфични методи за приложение на Мъдростта и най-после има специфични методи за приложение на Истината. Обаче тези методи не могат да се кажат тук, те се прилагат във вътрешната лаборатория на човека, за която цел той трябва да се впрегне на работа. Както аз работя, така и вие ще работите.

Когато някой иска специфични методи, това подразбира, че той иска да знае начина, по който едно дърво може бързо да изникне, да израсте и да даде плод; и това може да се постигне, но не тук, на скалата. За тази цел вие трябва да влезете в лабораторията на Природата, оттам да изучите методите, с които тя работи. Вие не вярвате в разумността на Природата, в плодовете, в реките, в животните, в растенията, в хората, които Разумната Природа създава, а търсите начини за бързи постижения; вие не вярвате в чудесата, които Разумната Природа върши, а сами искате да правите чудеса. Когато някой търси бърз начин за развитие, той иска да постигне някакво чудо; казвам: само онзи може да направи някакво чудо, който има абсолютна, непоколебима Вяра в Бога, във възможностите на Разумната Природа. Щом вярвате в Бога, ще вярвате и в себе си, понеже Бог живее в душата на всеки човек; тъй щото, ако човек вярва в Бога, той ще вярва в себе си. Под думата себе си аз не разбирам човека на ограниченията, на слабостите. Искате ли да постигнете нещо, кажете: „Господи, Ти, който си направил и създал цялата вселена, дай ми възможност да проявя Твоята сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя!”

Следователно кажете ли думата Аз, в нея ще видите Божието присъствие – дойде ли човек до това съзнание, той се е обърнал към Бога; който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърнал към Бога. Ония хора пък, които не разбират още значението на думата Аз, при всяко нейно произнасяне мислят, че те са творци, те са създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата Аз и трябва правилно да се произнася. Думата Аз в български език е така свещена, както е свещена в индусите думата Аум, обаче и те не могат правилно да я произнасят – само техните адепти могат правилно да я произнасят, но те не съобщават този начин на непосветените. Думите ом, ам, аум, ум имат едно и също значение; коя от тези думи е най-права точно не се знае, възможно е всички да са прави, а възможно е и всички да не са прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите Истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата Аз. Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата Свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума – тя трябва да се произнася в нейната широта и смисъл. Казвате някому: „Аз ви обичам” – вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умът ви не свети, а устата ви не говори Истината. Щом думите нямат това съдържание, те излизат от цигулка, която скърца; имат ли това съдържание, те са чистите кристални тонове на цигулката. Чисти трябва да бъдат тоновете на цигулката, правилно трябва да се движи лъкът по нея, Свобода трябва да има ръката, която държи цигулката!

Казвате: „Когато ни се изнася Истината строго, все едно, че ни се карат.” Да се кара някой, това не е наука – то е стар метод, който нищо не допринася. По какво познавате кога някой човек се кара? Какво нещо е караницата аз не зная, в това отношение съм голям невежа; аз бих желал да ми държите една лекция за караницата, за да разбера какво значи двама души да се скарат – тя е особена наука. Чувам, че двама души се разговарят някак особено оживено: единият седи пред палатката, а другият – зад палатката; чувам само „бър-бър-бър” – какво е това? Казват, че двама души се скарали нещо; според мен това са двама адвокати, които защитават две страни на едно дело. Най-напред започва единият – говори, убеждава другите, след което спира; после започва вторият – говори, разсъждава, и той иска да убеди слушателите си. Адвокатите виждам – единият е пред палатката, а другият – зад палатката, обаче къде е съдията не виждам, изглежда, че адвокатите се упражняват, пледират; когато съдията не дойде, казват, че делото се отлага. Един ден слушах как пледираха две адвокатки, това беше във Варна: едната беше гъркиня, а другата – българка; едната от тях беше пред палатката, а другата – зад палатката. Гъркинята беше много красноречива, говори час и половина без умора, но българката беше слаба в красноречието; обаче съдията и в този случай не дойде. Една работа или едно дело е завършено само тогава, когато при разглеждането му участват четирма души: двама адвокати, съдия и подсъдим – само по този начин може да се изнесе Истината; ако едно от тези лица отсъства, делото непременно ще се отложи.

И тъй, искате ли да разглеждате едно дело, непременно трябва да имате налице четири фактора: прокурор, който произнася обвинителната реч – той е дяволът; Христос, който се явява като адвокат, за да защитава делото; третият фактор е човекът, когото съдят, т.е. обвиняемият; четвъртият фактор е Бог, който се произнася за края на делото – Той дава окончателната резолюция. Без тези четири фактора всякаква присъда е невалидна. И когато одумват някого, пак трябва да се спазва същото нещо: от едната страна на обвиняемия ще бъде Христос, от другата страна – дяволът, а обвиняемият ще бъде зрител и слушател. Един ден, когато човечеството прогресира, ще има такова съдилище – този съд ще разреши всички трудни въпроси в Живота.

Казвам: зад Истината всякога седят тези четири фактора, следователно искате ли да обвините кого и да е в нещо, извикайте Бога като върховен съдия, Христа – като защитник на обвиняемия, дявола – като обвинител-прокурор, а лицето, което съдите – като обвиняем. Дяволът започва: „Вие считате този човек за светия, но аз имам съвсем други данни, други факти” – изрежда тия факти един след друг. Подсъдимият слуша, но няма право да се защитава – Христос ще го защитава; ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен; ако речта на Христа не е напълно в полза на обвиняемия, той бива осъден, като му се налага едно или друго наказание. Та ще знаете: искате ли да не ви съдят, трябва да живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява.

Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на Великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята.

 

7 август 1931 г., 5 ч.

 

6. Песен: "Бог е Любов"

7. Песен: "Кажи ми ти истината"

8. Молитва на Благодарността

9. Формула на Братството

 

ВЕЧЕРЕН НАРЯД

1. Песен: "Аум"

2. Песен: "Аин Фаси"

3. Молитва на Братството

4. Песен: "Вдъхновение"

5. Песен: "Венир Бенир"

6. Молитва на избраните

7. Песен: "Благославяй"

8. Песен: "Писмото"

9. Господнята молитва

10. Формула на Братството

 

 

Общество Бяло Братство организира НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

тема: Науката, образованието и възпитанието в творчеството на Учителя Петър Дънов

25.07.2017г.
Бригада в Братския център в София - подготовка за посрещане на гостите

На 16.07.2017 г. (неделя) от 11ч. и на 18.07.2017 г. (вторник) от 9 ч.

16.07.2017г.