Молитвен наряд за 13 август 2017 г., ЛДШ Рила

Група Плевен


Сутрешен наряд

1. Песента „Духай, ветре“
2. Псалом 133
3. Добрата молитва
4. Песента „Любовта е извор“
5. Формулата "Вярата, в която аз живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце"(3 пъти)
6. Беседа „ОБИЧ, РАЗУМНОСТ И ИСТИНОЛЮБИЕ“

Беседа: "Обич, разумност, истинолюбие", държана на 1 август 1931 г.

ОБИЧ, РАЗУМНОСТ, ИСТИНОЛЮБИЕ

1 август 1931 г.

Вчера четохте 26-а глава от Битие. Какво разбрахте от тази глава? (-Божието благословение минава от един човек върху друг.) Така е, дето има условия, благословението минава от човек на човек. Значи всяка река тече през такива места, дето има условия за нея; всяко дърво расте там, дето има условия за него; всеки човек живее там, дето има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъл – законът е такъв. Някои казват, че работите им не вървят добре; щом работите им не вървят добре, това показва, че те не са попаднали в благоприятни за тях условия. Какво трябва да направят тогава? Да изменят условията, в които се намират – щом изменят условията, и работите им ще тръгнат напред. Някой се оплаква, че житото му не израсло – защо? Понеже го посадил на камък – ако той промени условията, житото му ще израсте. Да посадите житото на камък и да очаквате да израсте, то е все едно да се качите на една скала и да кажете: „Няма кой да ми донесе парче хляб, никой не ме обича!” Казвам: слезте от скалата, идете в долината между хората – там ще намерите хляб. – „Как тъй, хората трябва да знаят, че съм се качил на скалата и да ми донесат малко хляб.” Трябва да знаят, но не искат да знаят – какво ще правиш тогава? Нищо друго не остава, освен да слезеш от скалата, да отидеш в долината, да си вземеш хляб колкото искаш. Отде знаеш, може би някои хора знаят, че си на планината, знаят, че имаш нужда от хляб, но нямат възможност да дойдат при теб – може би условията не им позволяват да влязат във връзка с теб.

Съвременните хора, като не се разбират, лесно се докачват. Например, като слушат да говори някой, те казват: „Еди-кои си думи се отнасят точно за мен.” Казвам: ако наистина думите на някой говорител се отнасят до кривата мисъл на един от слушателите, нека той я хвърли, нека я отстрани от себе си; ако пък думите му се отнасят до неговата права мисъл, нека той я задържи в себе си. Някой казва: „Аз направих една лоша постъпка.” Тази постъпка са я правили и прадядо ти, и прабаба ти, и дядо ти, както и баба ти, но и ти я преповтаряш. Повечето хора днес правят точно като прадедите и прабабите си, много хора пък постъпват и като животните, но всички трябва да отвикнат от тия стари навици. Време е вече хората да се откажат от старите навици, придобити от техните прадеди, както и от тия на животните.

Например влизате в един чужд двор и кучето веднага започва да лае срещу вас. И светия да сте, щом влизате в чужд двор, кучето непременно ще лае – с лаенето си то иска да каже: „Как смееш да влизаш в чужд двор без позволение?” Като не разбирате този закон, вие вземате един камък, хвърляте го върху кучето и казвате: „Кой те постави стражар в този дом?” В този случай кучето се озъбва срещу влезлия и му казва: „Ти знаеш ли, че господар има тук?” Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: „Никакъв господар не признавам!” Кучето постъпва по животински, но и вие не постъпвате по-добре. Вие не трябваше да хвърляте камък, но да се запитате защо кучето лае – за да лае кучето, все трябва да има някаква причина. Ако срещу това куче излезе мечка, то веднага ще отстъпи, ще се скрие някъде и ще престане да лае.

Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават през деня. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка. Ако между вчерашния ден и днешния няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма връзка, тогава всичко, което човек върши, е безполезно. Няма ли връзка между отделните факти и явления в Живота, и благословението не може да дойде. Като свързват отделните факти и явления в живота си, по този начин хората ще се научат да мислят право – главната цел в живота им е да се научат да мислят като Бога. От хиляди години насам хората са живели и в манастири, и в пустини, следвали са университети и ред други учебни заведения с единствената цел да се научат да мислят право като Бога. Ако те не могат да постигнат това, всякакви усилия, всякаква наука ще бъде безполезна.

Питам кои са основните качества на Божията мисъл. Едно от съществените качества на Божията мисъл е непреривността – между всички Божии мисли има тясна връзка. Нищо не е в състояние да отдели една Божия мисъл от друга, те са неразривно свързани помежду си. В човешката мисъл обаче това качество липсва. Например някой човек има добро мнение за приятеля си; дойде някой при него и каже нещо лошо за приятеля му – той веднага изменя мнението си и вече не мисли както по-рано. Питам приятелското чувство може ли да се изменя. По същество то е неизменно, понеже Бог го е вложил в човека; щом приятелството е Божествено чувство, нищо в света не е в състояние да го измени. Следователно ако приятелството на някои се изменя, то не е от Бога – това всякога трябва да имате предвид. Някой казва: „Аз имах силна вяра, но сега се намали.” Ако твоята вяра е от Бога, нищо не е в състояние да я измени – измени ли се, тя не е от Бога. Изобщо вяра, която се променя, не е от Бога.

Някой казва: „Защо Господ не мисли за мен?” Защото и ти не мислиш за Него. – „Защо Господ не ме обича?” Защото и ти не Го обичаш. Ти си се затворил, а искаш да те обичат. Ако детето затвори устата си, как ще може майката да изяви любовта си към него – тя му донася чаша мляко, парче хляб, но то седи пред нея със затворена уста, не я отваря; щом отвори устата си, и майката ще го обича. Същото нещо правят много от съвременните хора по отношение на Бога – те затварят сърцето си за Него, не Го пускат вътре, а същевременно искат от Бога да ги обича. Как ще ги обича, трябва ли Той да дойде с клещи и така да отваря сърцата на хората? Не, това е насилие, а Любовта не си служи с насилие. Бог казва на хората: „Потърсете Ме в ден скръбен.” Те не Го слушат, не се молят, не Го признават, докато дойде един ден Ангелът на смъртта и ги задигне – казвате: „Еди-кой си човек умрял.” Този човек е бил едно гърне, за което грънчарят казва на слугата си: „Счупи това гърне, то не трябва повече да живее!” Казвате: „Ние не знаем защо трябва да се молим.” Който иска да живее, да не го чупят като грънчарско гърне, той трябва да се моли. – „Аз искам да живея, да уча, да се радвам на Божия свят.” Щом искаш да живееш, ще се молиш на Бога, ще вярваш, ще учиш.

Мнозина искат да знаят какво представлява Бог. Казвам: който иска да знае какво е Бог, той първо трябва да знае нещо за себе си – какво той представлява. – „Обича ли ме Бог?” Първо трябва да знаеш дали ти обичаш Бога – ако знаеш, че ти Го обичаш, ще знаеш, че и Той те обича. – „Справедлив ли е Бог?” Ако ти си справедлив, ще знаеш какво представлява Божията Правда; ако ти не си справедлив, по никой начин не можеш да разбереш Божията Правда. Казано е в Писанието: „Гневът Божи ще се излее върху синовете на непослушанието” – на човешки език този стих означава: „Гневът Божи ще се излее върху всички гърнета, които не вършат Неговата Воля, и ще ги разчупи на хиляди парчета.” Възможно ли е това? Възможно е, разбира се – кой грънчар, като види, че някои от гърнетата му не са направени както трябва, не взема чук да ги направи на хиляди парчета? Щом ги счупи, той казва: „Нови, по-хубави гърнета ще направя!” Кой човек не е чупил шишета или гърнета – щом вземе едно гърне или шише в ръцете си и забележи, че мирише, той веднага го хвърля на земята да се счупи и казва: „Ново ще си купя.”

И тъй, от тези разсъждения изваждам следното заключение: всяка мисъл или всяко чувство, които не ви служат, хвърлете настрана, нека се счупят; всяко лошо желание, което веднъж сте опитали и видели, че е вмирисано, хвърлете настрана; всяка лоша постъпка хвърлете настрана. Защо са ви тези стари, вмирисани шишета и гърнета – нека се счупят, те не са потребни. Без тях ще бъдете по-добре – вие не сте родени с тях, те отпосле са дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щом се освободите от старите, вмирисаните, у вас ще остане само Божественото – тогава Бог ще ви познава и вие ще Го познавате. Познава ли ви Бог, вие ще бъдете радостни, весели и силни; познава ли ви Бог, вие ще имате връзка с Него. Няма по-велико нещо за човека от това, да е свързан с Бога!

Някой казва: „Като се свържа с Бога, ще Го виждам ли?” Какво значи да виждаш нещо? Човек може да вижда един предмет или едно лице само ако го обича; човек може да вижда нещата само когато съзнанието му е абсолютно будно в света на Любовта, в който живее. Не е ли будно съзнанието му в този свят, той вижда като през мъгла, а това не е виждане, но прозиране. Който може да се ползва от плода на ябълката, той я вижда и разбира; не може ли да се ползва от плода й, той нито я вижда, нито разбира. Щом не се ползва от плодовете на ябълката, колкото и да убеждавате другите, че я виждате, вие и себе си заблуждавате, и другите искате да заблудите – вие употребявате храна, която разваля стомаха ви и казвате, че тази храна не е добра. Трябва ли да дойде някой отвън да ви убеждава, че тази храна е добра – вашият стомах е специалист, той проверява, изпитва храната и се произнася. Всяко друго убеждение, което иде вън от вас, е заблуждение, а всяко заблуждение е старо учение.

Казвам: днес всички хора се нуждаят от прави разбирания, от прави възгледи за нещата. Не е достатъчно човек да мисли, че върши Волята Божия, но той трябва правилно да я изпълнява – ние сме дошли тук да разберем Волята Божия и да я изпълним. Който не е готов за тази работа, той не трябва да дохожда повече на Езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободен, но да идва тук, да се заблуждава, че върши Волята Божия, това не е позволено. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да служите. Няма защо да губите времето си в залъгвания само, че това ще направите или онова ще направите – Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания на хората. Какво правят хората днес? Съберат се около някой учен и започват да го ласкаят, да го величаят, за да изтръгнат нещо от него. Какво представляват тези ласки, това хвалене? Те не са нищо друго освен юлари на главата и самари на гърба му. Не, хвърлете всякакви юлари, всякакви самари настрана – човек трябва да бъде свободен! Че тези юлари били златни или сребърни, това нищо не значи – все юлари са. Свободният човек не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи. Той иска краката и ръцете му да бъдат свободни от окови, умът му – свободен от юлар, сърцето му – свободно от самар, а душата и Духът му – свободни от всякакви гвоздеи – тази е новата философия на Живота.

И след всичко това ще дойдат невежите да разправят, че Бог им говорил чрез някаква пророчица или чрез дядо им и баба им, които са заминали за онзи свят. Какво им говори Бог? – Че трябвало да се раздава жито за заминалите. Казвам: ако вашите заминали за онзи свят искат жито да ядат, положението им не е много добро – който иска да яде жито, да дойде на този свят, житото не може да се раздава от този свят за онзи. Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат да успяват в работите си, трябвало да й палят свещи и кандила. Какво пророчество е това – Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила, това са заблуждения. Не се пророчества така. Някой измисли нещо и хората го считат за пророк. И в старо време е имало пророци, и днес има много пророци, но истинският пророк коренно се отличава от лъжепророка.

Питам, каква е разликата между истинския пророк и лъжепророка? Лъжепророкът е като бозаджията – той върви по улицата и вика: „Боза, боза!”; щом изпиете една чаша, той веднага казва: „Платете сега!” Срещате някоя религиозна, набожна сестра, която разправя, че с Бога говори, по Бога живее, а ходи при тази или онази гледачка да й гадае на восък. Казвам: ако тази сестра вярва в Бога и живее съобразно Неговите закони, трябва ли след като се е нахранила с чиста, здрава храна, каквато Природата дава, да отиде при някой пророк или при някоя пророчица да яде от техните баници? Щом хапне такава баница, стомахът й се разваля. Когато стомахът на човека се разваля от баницата на някой пророк или някоя пророчица, те са лъжепророци. Такъв пророк минава за банкер между хората и кой каквото му поиска, той казва: „Лесна работа, всичко ще наредим.” И наистина, той лесно нарежда работите: взема по четиридесет-петдесет на сто лихва и не мисли – кожата одира на хората. Аз наричам тия лъжепророци търговци на човешки кожи. Минавам покрай дюкяна на един от тия търговци и чета надпис: „Пророчески дюкян“ – казвам: в такъв дюкян не влизам! Ако пророкът става бакалин, той е лъжепророк; търговията не е за пророка.

И тъй, Божието благословение минава и върху нас, както мислите се предават от човек на човек. Едни мисли вървят по закона на Любовта, други – по закона на Мъдростта, а трети – по закона на Истината. Обаче по какъвто път и да вървят мислите, резултатите им са едни и същи и за учени и прости, и за праведни и грешни. Водата еднакво измива и праведния, и грешния; разликата седи само в следното: от грешния водата става много нечиста, много мътна, а от праведния е по-чиста, по-бистра – това зависи от степента на Чистотата. Когато водата, с която се мие някой човек, е съвсем чиста, този човек е светия. Както водата се опетнява от грешните хора, така и някои мисли са в състояние да опетнят човека. Някой човек е неразположен духом, недоволен – защо? Някоя лоша мисъл е влязла в ума му и го мъчи. Какво трябва да направи този човек? Да хвърли вмирисаното гърне на земята и да го счупи – лошата мисъл е нечисто гърне, което непременно трябва да се счупи. Това гърне е останало от дядо ви, от баба ви, но днес вече не ви трябва. Казвате: „Какво ще правим в бъдеще?” Ще работите, за да направите нови гърнета, които да напълните с нови, чисти мисли.

И тъй, като дохождаме на Езерата, ние имаме предвид да изпълним Волята Божия. Щом изпълняваме Волята Божия, и Природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим Волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя; ако не вършим Волята Му и не вървим в Неговия път, и Той не се интересува от нас – законът е такъв. Не правите ли и вие същото с вашите слуги – когато имате един добър слуга, вие се интересувате от него и увеличавате заплатата му; ако слугата ви не е добър и не изпълнява вашата воля, вие не сте доволни от него, не се интересувате от неговото положение. Мислите, чувствата и постъпките на мнозина са неправилни, а въпреки това те искат Небето да се интересува от тях – Небето се интересува за хората дотолкова, доколкото и те се интересуват за него. Съвременните хора знаят това, но все-таки са склонни да мислят, че и като грешат, Бог пак им прощава. Тази мисъл е права, но при няколко условия, а именно: Бог прощава греховете на хората, ако те имат Любов в себе си, ако са разумни и ако обичат Истината. Следователно ако човек обича Бога, ако е разумен и ако е истинолюбив, какъвто грях и да направи, ще му се прости. Който няма тези три качества в себе си, никакъв грях не може да му се прости. Стихът „и ще залича греховете им” се отнася именно за този случай – Бог ще заличи греховете на хората, ако имат Любов, ако са разумни и ако са истинолюбиви.

Казвам: няма по-красиво нещо от това, човек да има Любов в себе си, да е разумен и да обича Истината – каквото каже такъв човек, всичко става. Който няма тези качества в себе си, той нищо не може да направи – рече ли да пророкува нещо, той ще излъже, неговото пророчество никога не се сбъдва. И това не е лошо, но то всякога трябва да се има предвид, за да не изпада човек в заблуждение. Защото и когато лъже човек, той все пак върши някаква работа. А на човек, който е работил, трябва да се плати нещо за труда – дали повече, или по-малко ще му се плати, зависи от характера на работата и ползата от нея. Изобщо, трудът на човека никога не може да се плати. Колкото и да му се даде, все ще бъде недостатъчно. Как и колко може да се плати за услугата, която някой ти е направил? Три условия се изискват от човека, за да бъде той в състояние да се отплати на всеки, който му е услужил с нещо или му е направил някакво добро – те са следните: той трябва да обича човека, който му услужва; той трябва да бъде разумен и най-после, той трябва да бъде истинолюбив. Тъй щото, ако искате да се повдигнете, да имате постижения, приложете Любовта, Разумността и Истината в живота си – приложите ли тия неща, каквото кажете, ще стане.

Казвате: „Какво може да каже човек, което да се изпълни?” Например той може да каже на мъглата и облаците да се вдигнат нагоре, за да се изясни времето – каже ли това, времето ще се изясни. Той може да събори всички върхове около нас, да предизвика земетресение. Питам обаче при това положение, в което сега се намираме, какъв смисъл има да се събарят върховете, да става земетресение? Ако тук има праведни хора и срещу тях дойде голяма армия от войници да ги убива, тогава има смисъл да се предизвика земетресение, да се събарят планински върхове – по този начин поне ще се помогне на праведните хора, ще им се отвори път да се спасят. Някои казват: „Значи този човек, който може да предизвика земетресение в Природата, той е много силен.” С един пример ще обясня каква е силата на този човек: представете си, че някой учен направи една бомба, която съдържа голямо количество взривно вещество; тази бомба има една малка запалка, която ученият може само да щракне и бомбата да се възпламени и да избухне. Този човек е силен наистина, защото е могъл да направи бомбата и знае как да я запали, обаче и едно малко, слабо дете може да запали бомбата и тя да избухне. Значи и детето може да направи чудото, което ученият прави. Разликата между силата на учения и на детето седи в следното: когато бомбата избухне, детето ще пострада, а ученият няма да пострада – защо? Защото детето е неразумно, а ученият е разумен, знае как да я запали. По същия начин много от съвременните хора, щом се намерят пред такива бомби, като малките деца ги запалват и те избухват. За тази цел Невидимият свят съзнателно е поставил хората далеч от тия бомби, за да не избухват. На много места в Рила има такива бомби, затова, като върви човек и дойде до някоя от тях, той трябва да бъде внимателен, да не докосва запалките им, за да не избухват. Места, на които има такива бомби, са много опасни и те трябва да се избягват.

Съществената мисъл, върху която човек трябва да работи, е да намери начин за чистене на съзнанието си. За тази цел той трябва да държи връзка с Бога, да бъде в единство с Неговите мисли, чувства и постъпки. Щом веднъж човек живее и се движи в Бога, той трябва да бъде във връзка с Него, за да не прекъсва мисълта си – каквото да му се говори отвън, той трябва да има нещо постоянно в себе си. Само по този начин човек може да се подмлади – първото условие за подмладяване е да имате връзка с Бога. Ако не късахте тази връзка, досега всички бихте станали светии – който има непреривна Любов към Бога, само той може да стане светия. Аз разглеждам Любовта от ново гледище: Любовта е сила, която дава еднакви блага и еднакви условия за развитие на всички хора – тя дава Свобода, простор на човека да се прояви във всички посоки на Живота.

Казвате: „Може ли всичко да се обича?” Само разумното се обича. Човек е разумно същество, следователно той заслужава да бъде обичан – когато обичате човека, вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, той може да бъде обичан; който не е излязъл от Бога, той не заслужава да бъде обичан. И обратно – всички, които са излезли от Бога, трябва да Го обичат. В това отношение Любовта трябва да съществува като вътрешен закон в човека – чрез Любовта човек държи връзка с Бога и с всички живи същества. Тъй щото Любовта е благо преди всичко за самия човек, а после и за обкръжаващите. Реалното в Любовта е връзката между мислите, чувствата и постъпките – както на отделния човек, така и на всички хора. Тази Любов е достъпна за всички – тя е Любов от първа степен. Какво по-голямо благо за човека от това, да има връзка между ума, сърцето и волята си?

Казвам: дръжте в ума си мисълта Любов към Бога – с тази мисъл ще разрешавате всички въпроси, тя е ключ в Живота на човека. Без нея вие ще се натъкнете на друг принцип в Живота, за който не трябва много да се говори. Този принцип съществува и в самата Природа; натъкне ли се човек на него, той става кисел, сърдит и вечно недоволен. Дойдете ли до този принцип, не се старайте да го укротите, отстранете се от него и не го бутайте! Щом човек се докосне до този груб принцип, и той става груб, сърдит и казва: „Не ме пипайте, много съм сърдит” – и като погледнете този човек, виждате, че цял е настръхнал. Сърдитото не е самият човек, но онзи груб принцип, с който той е влязъл в съприкосновение.

Сега всички се интересувате от въпроса какво ще стане с вас. Аз ще ви кажа какво ще стане с вас: ако имате връзка между мислите, чувствата и постъпките си, всички ще станете царе. Питам, ако всички станете царе, кои ще бъдат поданици? При това, като царе за всички няма да има място на Земята, вследствие на което ще се разпръснете – едни ще отидат на Луната, други – по различните звезди и отдалеч само ще се поздравявате. Тази е външната, физическата страна на въпроса. Обаче под думата цар в нейния вътрешен смисъл аз разбирам свободен човек. Абсолютно свободен може да бъде само съвършеният. Свободният човек казва: „Аз съм цар, нищо не ме безпокои.” Защо? – „Защото съм свободен в мислите, чувствата и постъпките си.” Свободата подразбира още и хармония – щом човек е свободен в мислите, чувствата и постъпките си, той е в хармония със себе си, с Природата и с Бога, и тогава той казва: „Днес съм цар!” Утре изгубва тази връзка, казва: „Днес съм детрониран”; възстанови връзката си – пак става цар. Същото става и с вас – ту ви качват на царския престол, ту ви свалят. Свобода, хармония и съвършенство са качествата на истинския цар. Не е цар този, който външно само заема това положение – ние виждаме, че царете в света не са свободни, те са зависими от много неща.

Когато се говори за пречистване на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването – да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена; всяко чувство, което не се изменя при най-големите пертурбации, то е Божествено. Мисли и чувства, които се изменят при условията на Живота и зависят от тях, те не са Божествени. Щом се домогнете до тази философия на Живота, вие трябва да я предадете и на другите хора – как ще я предадете? Истината, Любовта се предават чрез контакт, а не по механически начин; човек не може да предаде нещо на другите, ако той не го носи в себе си. Да мисли човек, че без да има нещо в себе си, може да го предаде на другите, това е равносилно да запали огън без някаква запалка – огън чрез огън се запалва. Откъде идат запалките? От Бога – запалката на огъня е Любовта, която иде от Бога. Понеже Любовта, Мъдростта и Истината идват от Бога, ние можем да ги възприемаме от Него и да ги предаваме на другите хора. В такъв случай всички можем да бъдем носители, проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина – да бъдем проводници, това значи да имаме връзка с Бога.

Казвам: който иска да бъде проводник на Бога, той трябва да Го намери и да се свърже с Него. Като намерите Бога, какво ще Му кажете? Всички трябва да знаете това, няма защо да ви се казва. Какво правите, когато сте гладен и намерите един самун хляб? Вземате хляба с двете си ръце, прегръщате го близо до себе си, натискате го и започвате да си чупите парченца от него, да ядете; след това се усещате доволен, разположен. Щом разчупвам хляба, той се е разцъфтял в ръцете ми; щом го ям, той вече е узрял; щом се нахраня, той вече е влязъл в мен, станал е едно с мен. След това аз и хлябът се разхождаме, разговаряме, разглеждаме Божиите имения – през целия ден и двамата сме весели и доволни. Тъй щото, когато разчупвате хляба, той не умира, но влиза у вас да живеете заедно с него. Докато човек не стисне хляба между ръцете си, докато не го разчупи и сдъвче между зъбите си, той не може да го познае; с други думи казано, докато човек не обикне хляба, докато не познава елементите, които го съставят, и докато не влезе в съприкосновение с условията на неговия живот, той няма да знае какво нещо е хлябът.

Време е вече хората да освободят съзнанието си от всички наслоявания на миналото – на тези наслоявания се дължат всички болести, всички неразположения на хората. Някой седи, мълчи, но в това време той мисли за някоя своя болест; друг мисли за къщата си, че не е уредена; трети мисли, че няма нови дрехи, обувки. Не казвам, че тези неща са лоши, но те отдалечават човека от Правия път, по който той трябва да върви.

И тъй, от всички се изисква единство в мислите, в чувствата и в постъпките. Всичко, което чухте тук, можете да забравите, обаче помнете едно: всеки трябва да има единство в мисълта, единство в чувствата и единство в постъпките си. Ако дойдете идната година на Езерата и запазите това единство в себе си, вие ще придобиете големи блага и богатства от Природата. Нямате ли единство в себе си, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото.

1 август 1931 г.


7. Песента "Благославяй"
8. Формулата "Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, духът не угасайте" (3 пъти)
9. Песента "Ранен час"
10. Господнята молитва
11. Формулата на Братството


Вечерен наряд

1.Песента „Той иде“
2.Песента „Писмото“
3. Формулата "Да се съединят Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота в моята душа, да дойде Духът и аз да изпълня волята Божия на земята" (3 пъти)
4. Молитва на Духа свят
5. Песента „Тайната вечеря“
6. Формулата "Любовта е път за познаване на Бога. Любовта е плод на Духа. За да познаем Любовта, трябва Свобода, Сила, Светлина и Доброта"
7. Песента „Запали се огънят“
8. Псалом 91 (песен)
9. Нека си припомним думите, написани в Библията на Учителя: "След всички изпити само Добродетелта продължава и Истината вечно остава. А Господ навреме всичко ще уреди. Той е твърдина моя. Благословен Господ Бог мой и Отец! (10 ноември 1941 г.)
10. Песента „Мехейн“
11. Формулата на ученика ("Ученикът трябва да има...", 1 път)



Общество Бяло Братство организира НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

тема: Науката, образованието и възпитанието в творчеството на Учителя Петър Дънов

25.07.2017г.
Бригада в Братския център в София - подготовка за посрещане на гостите

На 16.07.2017 г. (неделя) от 11ч. и на 18.07.2017 г. (вторник) от 9 ч.

16.07.2017г.