Молитвен наряд за 11 август 2017 г., ЛДШ Рила

Братска група Благоевград

Сутрешен наряд

1. Песента „Фир-фюр-фен”
2. Молитва за разрешаване въпросите на Душата
3. Песента „Давай, давай”
4. Формулата: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй!” – 3 пъти
5. Беседата „Нашето място”

Беседа: "Нашето място", държана на 30 юли 1931 г., 5 ч.

НАШЕТО МЯСТО

държана на 30 юли 1931 г., 5 ч.

Сега някои от вас казват, че днес е студено, вятър има и считат, че времето е лошо. Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество. Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам, когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода; какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва; всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото; ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент: в първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре; един ден обаче между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят. От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприязнено разположени един към друг.

Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо. Ще кажете, че електричеството е причина за това, обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш както трябва и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите – че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи; стягането в случая е дадено за самообладание. Страданията, мъчнотиите, които Невидимият свят или Разумната Природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание. Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.

Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално и ако Любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в Природата се дължи на ред причини – тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с Природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на Земята да господарува над Природата, но Природата трябва да бъде училище за него. Следователно Природата отговаря на човека – какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение на него; външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и Природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога, значи да разбирате целокупния Живот. Например, от ваше гледище, мнозина казват: „В бъдеще ние ще станем по-добри.” Ако човек днес не е добър, той и в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош.” Това е криво заключение; ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър – иначе ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство – неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си; после снемат товара му и той става сиромах. Това разбогатяване и осиромашаване представлява механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме; ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия Живот, а същественото никой никому не може да отнеме.

И тай, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще; ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще. Така трябва да се мисли; не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това дали той го съзнава, или не. Дето и да е обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране; това противоречие може да иде по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране.

Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия Живот: първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм; вторият фактор е обществото и най-после голямо влияние оказва върху човека и самата Природа. Например, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?” Като отговор на това запитване ще поставя следното положение: ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас – този цирей да продължава да бере, все да взема, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взема от тях. Следователно когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона – той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взема. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли – с молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.

Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза.” Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават; студът е от тия неща именно – той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува; когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата – ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте; не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. Например, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена, обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, крайниците на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ. Изпратите ли малко повече кръв към крайниците на тялото си, те ще се стоплят. По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.

Сега мнозина казват, че тези неща не са толкова важни. Питам, от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си; второто важно нещо е, като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма; трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? Това, на което Бог ни е поставил. После – да вземем участие в работата, която Бог върши, и най-после – да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои – маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не вземат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия; който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да вземаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това седи Новото учение, в това се заключава новата философия на Живота. Кажеш ли, че тази работа не е за теб, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха, не ми се ходи на молитва, и без молитва може един ден.” Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи – няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.

Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините, как ви се ходи толкова път по тия високи места на Витоша, на Рила; я по-добре си почивайте, глупава работа е тази!” Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот – става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему – ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си – веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво – той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!” Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас – той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!” Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете.

Обаче днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител по колкото мляко иска; този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго – тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!” Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!” Казвате: „Студено е” – не, кафеджийска работа е тази. Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на Живота.

Сега, като разглеждам някои научни въпроси или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в Природата са съвсем други от тези, които хората разбират. Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин, те са далеч от Истината. Те тълкуват много от проявите на Природата по своеобразен начин, докато целта на Природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. Например много от дисхармоничните прояви на Природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на Природата да не са нейни?” Ще обясня това със следния пример: представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти нови хубави дрешки; докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка; то започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето й и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки?”

Често и в Природата се срещат прояви, които нам се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за Живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно – ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява, краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват, обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не седи само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи; ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.

Сега, напишете и вие нещо върху темата причини за остаряването. Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят – всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам погрешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях, обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат – сиромахът знае само да проси, старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи – че това не станало както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал както трябва и т.н.; този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взема участие в работата, която му е определена, и най-после не се ползва от благата, които тази работа може да му достави.

Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра.” Казвам: ако аз изпитвам вас, и мен изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища – влизат учениците в клас, след тях влиза учителят, не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, за да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен. Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи”; и учителят си казва: „И мен по-малко не измъчиха.”

И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж – трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим?” Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж, обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин. Който пита без да прилага методите, той ще мяза на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша – вари ли се или направо се яде. Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха какво се прави с това нещо, трябва ли да се вари или се яде в този суров вид. – „Не се вари, направо се яде.” – „Как се яде?” Прави са хората да питат – те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде. За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде.

Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали какво ще се прави с тия методи, трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат. Истинската наука седи в разтоварване на човешкото съзнание – човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който иде от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от Природата. Например тръгваме от София за Рила седем-осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне; след малко към нас се присъединяват още неколцина – ставаме всичко двадесет души; те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне – те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от трена, намериха се в чудо – ще тръгват, но коне няма, при това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми.” Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си. Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства колкото иска, обаче който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай – всичката му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.

Сега повече няма да говоря, за да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите.” Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си – вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите!” Казвате: „Не може ли друг път да платим?” – „Не, още сега ще си платите.” Това, което ви разправям за стария кафеджия, е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи – добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод; този метод е много труден – има един по-лесен метод, който трябва в първо време да се приложи.

Казвам: всеки има право да иска, обаче дойде ли до известно място, всякакво искане престава. Например искаш да ти дадат една книга, дават ти книгата – с това вече искането престава, тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен; вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска – като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо предметът на искането постоянно се сменя.

И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си да му платите каквото сте длъжни. Някои пък се озъртат кога ще дойде до тях да иска и те да си платят дълга – всички сте нащрек като войници, готови за бой.

Сега вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена – да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот, да се освободите от излишъците, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят и най-после, да се освободите от излишъците или от неестествените, нехармонични прояви в Природата.

30 юли 1931 г., 5 ч.


6. Песента „Махар Бену Аба“
7. Молитва на ученика
8. Песента „Отче наш”
9. Формулата: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи!” – 3 пъти


Вечерен наряд

1. Песента „Аин фаси”
2. Кратка молитва
3. Песента „Венир Бенир”
4. Формулата: „Господи, чистота в ума си, чистота в сърцето си прося. Господи, светлина в ума, светлина в сърцето си прося. Дай сила на Духа ми, за да ти служа с Дух и Истина!”
5. Молитвата „Изворът на доброто”
6. Песента „При всичките условия“
7. Формулата: „Аз, добрият човек, заедно с всички добри хора в света с мен, плюс Бог в мен, който е над нас, всичко мога да постигна.”
8. Песента „Вътрешният глас на Бога” -
9. Формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката Душа” – 3 пъти