Музика и текст: Петър Дънов Учителя
Песен за събота
БОГ Е ЛЮБОВ
Бог е Любов,
Бог е Любов,
Бог е Любов, Любов, Любов.
Вечна, Безгранична,
пълна със живот,
живот на Благия Божи Дух,
Дух на Благостта,
Дух на Святостта,
Дух на пълен мир и радост за всяка душа,
за всяка душа.
Ний ще ходим в тоя път на светлината,
на светлината, (3)
в която царува Божията Любов,
Божията Любов. (3)
10–17.XII.1922
Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 година. (Общ окултен клас, II година, 11 лекция), а втората – „Ний ще ходим…“ – на 17 декември 1922 година (в следващата лекция на същия клас). Това упражнение е картинно, образно. Започва се съвсем тихо. Силата на песента е в преживяването. Човешката душа възприема отгоре вечната симфония, която иде от цялата вселена като славословие на Безграничния. Това е изразено в първата част – „Бог е Любов…“. Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре. Това е изразено във втората част – „Ний ще ходим… „.
