Витоша

Близо до София се издига високият масив на Витоша. Планината е могъща и стръмна. Върховете и до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него. И този свят стана за нас училище. Учителя казва:

Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което Разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Разумното начало. Следователно обхождайте се добре с всичко това, което То е създало.

Учителя вдъхна в нас обич към Природата, Красотата и Свободата. Той свързва всяко движение в нея с духовния ни път. Така планината стана за нас източник на Знание и Сила. Учителя казва:

Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради Доброто в нас. Тогава дайте ход на Доброто в себе си, изявете го навън. А без това благоволение не бихме могли един ден да останем на планината. Работете върху себе си да придобиете правилна обхода. Да придобиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре с ближните си, с всички растения и животни, с цялата Природа. Ценете всичко, което ви заобикаля. Придобиете ли това, вие ще бъдете човек на новото, човек на Любовта.

Едно от най-хубавите явления, което Учителя ни показа на планината, беше Слънцето. Ние винаги възлизахме на планината преди изгрева на Слънцето в ранни зори. Изгревът стана емблема на духовния ни път. Когато по-късно основахме нашето селище вън от града, край младата борова гора, откъдето се виждаха любимите ни планини и нищо не ни пречеше да посрещаме изгряващото Слънце, нашето селище получи името Изгрев.

Едно от правилата за планината гласи: никога не пий студена вода. Ние свикнахме скоро да пием гореща вода и от това се чувстваме всякога добре. Нашите чайници ни придружават винаги на планината и огньовете лумват, щом спрем на почивка. Горещата вода за нас е предпазно средство от настинка и целебно средство за всички неразположения и болести – телесни и душевни. Всеки пие гореща вода колкото може. Второто правило за планината гласи: щом си изпотен, веднага се преоблечи. Горещите води и стръмните пътеки извършват своето. Това пречиства, обновява и закалява организма.

Ние правим нашите екскурзии при всяко време. Когато Учителя определи ден за екскурзия, нищо не ни спира. Дали вали дъжд, или е люта зима, ние отиваме. Така ние се научихме да не се боим от времето. Станахме приятели на стихиите. Те ни станаха обични. Ние сме прекарвали на планината при всяко време, което плаши хората, и тогава те гледаха подозрително и недоверчиво на нас. Те нямаха още навик да ходят на планината. Ала най-хубавото на планината бяха планинските беседи и разговорите с Учителя. Това са незабравими часове. Повечето дни в планината и зиме, и лете са хубави. Слънцето грее меко, приятно, радостно. Всичко се потопява в светлина, небето се спуща до земята, мир изпълва душите. Тогава в светлата тишина горе започват разговорите. Животът винаги поднася толкова много въпроси за разглеждане и изясняване. Учителя говори тихо:

Има нещо в човека, което не умира и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено в човека, то е светлата душа, която мисли.

Човек чувства нужда от Доброто и Правдата, както от здравия планински въздух. Словото за тях той вдишва дълбоко в себе си и черпи сила от него.

Едно от качествата на Любовта е добрата обхода към всички живи същества. Ако паякът няма добра обхода, това е извинително за него. Но не е извинително за човека, на когото е даден отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговите ближни. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развие това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна обхода, влиза в стълкновение с Волята Божия.

За Любовта Учителя говори най-често. Може би защото хората смесват Любовта с всички нейни отражения и търсейки нея – Великата Реалност, тичат подир отраженията ̀и. Когато Учителя говори за Любовта, Светли същества присъстват. Неговото Слово е като песен.

Какво нещо е Любовта? Силата, която се крие в ума, сърцето и душата! Тя е сладчината. Красотата – това е Любовта. Хармонията – това е Любовта. Силата – това е Любовта. Истинското богатство е слуга на Любовта. Всички неща в света са слуги на Любовта. Обаче Любовта е слуга само на Духа. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.


Най-същественото е Любовта. Първото нещо, човек трябва да търси най-ценното в света. Другите неща идат от само себе си. Какво ще стане, ако липсва Слънцето? Ще стане тъмнина и такъв студ, че никой няма да издържи. Когато Слънцето иде, условията се подобряват. Законът е: когато Любовта влезе в човешката душа, тя подобрява всички неща.


Щастието е възможно само при Великата Любов. При Любовта Безграничният е, Който действа в теб. Ето защо Любовта е познаване на Безграничния. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила – това е пътят на Любовта. Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. Всички хора, които любят, са проводници на Безграничния. Човек, който има Любов, не се бои нито от смърт, нито от тъмнина, нито от болест, нито от сиромашия, нито от нищо.


Най-важното е Любовта към Безграничния!


Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в света.


Това, което човек трябва да внесе в себе си, то е Любовта към Безграничния.


В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогва само онзи, който има ключ за отварянето му. Ключът за Небето е Любовта.


Познаването на Любовта е Живот вечен.


Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли на Земята, за да станат слуги. На какво трябва да се учи човек? Да служи. В това седи Истината. Това слугуване е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази Любов, която дава. Бъдещата култура е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с Любовта на Безграничния.


Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта. А пък Любовта – това е образът, с който познаваме Безграничния. Човек е човекът, който има образа на Любовта. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик в човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество.


Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта.


Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. А Любовта иде сега на Земята. Любовта е Силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този строй ще се стопи. Тогава ще почувстваш, че всички хора са близки с теб. Това е най-новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло.

Това е Словото при Ел-Шадай – Вечния, Безграничния.

Горе на планината има скала, която Учителя нарече Ел-Шадай.

Тук сме прекарвали много дни с Него. Възлизането по тесните нанагорни пътеки е един малък подвиг, който ние често правехме. Зад скалата има малка поляна, изложена на юг. Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни.

Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост. Много тягостни състояния, болки и грижи изоставаха по тези стръмнини и горе, на светлите поляни, пристигаха свободни и радостни хора.

В човешката душа дремят странни спомени – далечни, много далечни, за някаква чудна страна на Блаженство, Мир и Светлина. Словото на Учителя имаше магическа сила да събужда тези спомени. Сякаш То идеше от тая чудна страна. То говори на роден, познат език на душата, почти забравен. То пробуждаше и развързваше силите ни, освобождаваше волята ни, зовеше ни на работа. Така постепенно ние станахме ученици и работници за делото Божие на Земята.

Ходенето на планината за нас никога не е било спорт. По-скоро то беше поклонение. По скоро то бе свещенодействие. Тук Учителя ни научи да се молим в ранни зори и да пеем нашите химни. Песните и музиката придружаваха всяка стъпка на Учителя. Много от песните, които Той ни даде, са създадени на планината. Много от нашите ритмични движения и гимнастически упражнения са създадени пак тук. Ние обичаме да се греем на Слънцето в сутринните часове и греем гърба си през часове, предписани от науката за планината. Правим нашите гимнастически и евритмични упражнения, придружени с музика. В тях има ритъм, хармония, музика и красота.

източник: "Учителя", Издателство Бяло Братство, СОфия, 2005

 

Ел-Шадай и до днес е емблематично място за последователите на Учителя Петър Дънов, намира се малко над станцията на драгалевския лифт "Бай Кръстьо". По настоящем пътя от Симеоновските езера над кв. Симеоново до Ел-Шадай е маркиран от Национален парк "Витоша" с мисли от Учителя и се нарича "Любимата пътека на Петър Дънов". 

Житен режим 2017

Начало 15 февруари 2017 г., край 24 февруари 2017 г.

100 години "Великата майка"

На 8.02.2017 г. се навършват 100 г. от цикъла беседи на Учителя пред сестри

Ден на отворени врати в училище "Изгрев"

Попитайте за всичко, което Ви интересува относно училището на Слънчевата педагогика.

Концерт на Светослав Костов

Заповядайте на 2 февруари - Концертна зала на община Шумен.

Ново видео