1895 – 1900 Завръщане в България и основаване на Веригата

Началото на 1895 г. Петър Дънов тръгва за България с кораба “Etruria“ по маршрута Ню Йорк−Ливърпул (Англия). Пристига в Ливърпул на 23 януари 1895 г. и през ранната пролет на същата година П. Дънов се прибира в България.

large

Корабът “Etruria“

 

Установява се във Варна и заедно с д-р Георги Р. Миркович си наемат стаи за живеене при една и съща хазяйка - госпожа Христовица.

sn_C II 296

Д-р Георги Р. Миркович (1828 - 1905)

 

Начало на просветителска и обществена дейност в България

5 ноември, 1895 г. изнася първата публична сказка в най-голямата градска зала във Варна - зала „Съединение“, организирана от  Учителското дружество в града, на тема: „Науката и възпитанието в отношение на двата велики закона на развитието“. 

  

gallery_1_10_30438

  

1896 г. П. Дънов отпечатва в печатницата на Кънчо Николов във Варна първата си книга,  озаглавена  „Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”.

I_14041_Lusi

Петър Дънов е бил един от „агитаторите” на  основаното на 12 май независимо тракийско емигрантско дружество „Странджа”, което защитава „християнските и немюсюлмански народи в Турция,  особено това в Македония и Одринския Вилает”. На 29 декември същата година той взема участие в организирания от дружеството „Митинг” във  Варна, като член на Бюрото на Митинга. Председател на Митинга е капитан Петко Киряков (Петко Войвода (1844 - 1900)). Митингът завъръшва с резолюция.

 

1896. Варна. Митинг

 

4 декември, 1896 г. С Петко Киряков, Кръстю Мирски (1852-1920) Петър Дънов е един от учредителите на читалище „П.Р.Славейков“ във Варна. Приемат Устава и печата на Читалището на 29 декември с.г.

5 януари, 1897 г. Петър Дънов е избран за библиотекар-домакин на читалището. 

До края на  годината изнася в града три сказки на философски теми, организирани от читалище „П.Р.Славейков“, и още две през 1898 г.

 

Призоваване на първите ученици и основаване на „Веригата”

7 март, 1897 г.  След мистично преживяване във Варна, Петър Дънов приема задължението си на духовен Учител. Доверява го много по-късно само на Савка Керемидчиева (1901-1945) на 20 март 1923 г. (7 март ст.ст.), в дома на Петко Гумнеров (ок.1865-1922) на  ул. „Опълченска 66“ в София.

1897 г., Петър  Дънов заедно с д-р Георги Миркович, Анастасия д-р Желязкова, Васил Р. Козлов и други духовни съидейници от спиритическия кръжок във Варна, слагат началото на „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, по-късно назовано „Веригата”. 

Август, 1898 г. във Варна се осъществява първата лична среща на Петър Дънов с Пеню Киров (1868-1918), живеещ в Бургас. Слага се началото на тяхната продължителна кореспонденция.  В края на 1898 г. П. Дънов изпраща за отпечатване в Бургас  в печатницата на братя Велчеви обръщение, озаглавено „Призвание към народа ми Български“. Впоследствие той се отказва от отпечатването му и поръчва на Пеню Киров да се  погрижи „да се разхвърли набора на текста“ в печатницата.

13 февруари , 1899 г. Петър  Дънов приема „една заповед от Господа“ с „Десетте Свидетелства Господни”, както и „Божието обещание“,  които изпраща до Пеню Киров в писмото си от 24 февруари с.г. Предлага на него и на Тодор Стоянов (Стоименов) (1872-1952): „след като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама“.  На 28 февруари Пеню Киров и Тодор Стоименов му връщат преписани приетите „Свидетелства“. Всяко едно от тях е съпроводено с личните им подписи. 

Лятото на 1899 г. Петър Дънов напуска читалище „П.Р.Славейков”. Прекарва месеците юли, август и септември при родния си брат Атанас К. Попов в с. Гюле Кьой (дн. с. Засмяново). През есента на 1899 година заминава при баща си отец Константин А. Дъновски в Нови пазар, където остава до  ранната пролет на 1901 г.

8-10 април (Великден), 1900 г. във Варна се срещат Петър Дънов, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Петър  Дънов идва от Нови пазар, а другите двама от Бургас. За Тодор Стоименов това е първа среща с Петър Дънов. Тогава д-р Миркович не присъства, въпреки че е поканен на събирането. 

 

PENIO KIROV I TODOR STOIMENOV -OT ARHIVA NA D-R IV.  JEKOV

Пеню Киров и Тодор Стоименов

 

25 юни - 8 юли, 1900 г., Варна Петър Дънов записва „Седемте разговора с Духа Господен“. За това важно събитие той съобщава в писмото си до П.Киров от 10 юли.

Юли 1900 г. - април 1901 г. включително, по кореспондентски път, Петър Дънов е бил на длъжност „Отговорник“  в софийското списание „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров (1874-1923).

1900 г. Петър Дънов отпечатва в печатница „Велчев“ в Бургас брошурата  „Хио-ели-мели-месаил. Глас Божий”. На корицата й се чете още: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш“ и псевдонима на автора  Еманоил.  По-долу на корицата, като бял стих, е отпечатан първообразът на бъдещата песен „Любовта е извор“. Второто издание на „Хио-ели-мели-месаил“ е отпечатано в Стара Загора през 1912 година.

IB_01

18-25 юли, 1900, Варна Първата среща на Петър Дънов с неговите първи трима ученици – Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Вълков Миркович във Варна. Тази среща трябва да се приеме за Първи събор на Бялото братство.

27 ноември, 1900 г.  В писмо от Нови пазар до П. Киров, Петър Дънов изпраща текст на Молитва, записана в единствено число, с наставлението: „Така се молете”. Тази молитва по-късно е озаглавена „Добрата молитва“. От времето на войните и до днес „Добрата молитва“ се чете в множествено число.

 

Dobrata molitva original -

 

По-нататък в писмото си Петър Дънов поръчва на Пеню Киров: „Пази тая молитва като зеницата на окото си, щото е продиктувана от Духа Святаго.“.

В периода 1901–1912 г. Петър Дънов обикаля България, изнася публични сказки и прави антропометрични изследвания на българина.

 

gallery_1_13_187366

  

1903 г. В  писмо до Пеню Киров от 9 април 1903 г. намираме и първия документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат безмесния, вегетариански начин на хранене: „Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове  и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.” 

1903 г. Събор във Варна

1904 г. Събор в Бургас

1906–1909 г. Събори във Варна

Съборите до 1919 година са именувани „Годишна среща на Веригата”. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата на Петър Дънов, на събора през 1914 г. възниква обръщението „Учителю“, което оттогава остава. Духовният Учител бива разпознат зад личността на „г-н Дънов“.   

1910–1915г.  1919–1925г. Годишни срещи на Веригата във Велико Търново

1911 г. На Събора във Велико Търново Учителя разяснява значението на символите на графичен черно-бял Пентаграм. В последния ден на Събора, всички присъстващи получават негово печатно копие.

01_pentagram BW

Пентаграмът, даден през 1911 г., В. Търново

 

Pentagram

През 1922 г., В. Търново е поставен нов, цветен Пентаграм, нарисуван от чешкия художник Франц Шламбора по лични указания на Учителя.

  

Често изучавайте тази картина и разсъждавайте върху символите в нея. Петте стъпки в нея символизират един път, по който трудно се върви, защото е път не на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество.

Учителя

  

Юни 1912 г.Петър Дънов е в Арбанаси, където в уединение за два месеца съставя книгата "Завета на цветни-те лъчи на Светлината" поизбрани библейски стихове. Книгата „Завета на цветните лъчи на Светлината“ излиза от печат през есента на 1912 г. www.zaveta.bg

 

 

От 1906 г. Петър Дънов трайно се установява в София на улица „Опълченска“ 66 в дома на семейство Петко и Евангелина Гумнерови.

 

05_a_SNIMKA UCITELIA 1907

Учителя (първият от дясно) със семейство Гумнерови и приятели. Петко Гумнеров на първия ред - втория отдясно, а Евангелина - първата вляво (изправена). 

 

03_opalcenska 66- PROZORECA06014

 

04_Дом-Опълченска

Къщата на ул. "Опълченска" 66

 

На 22 (9 март стар стил) 1914 г. на празнична беседа Петър Дънов възвестява началото на Новата епоха: Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.

На 29 март 1914 г. Петър Дънов изнася първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човекът“, с която слага началото на цикъла Сила и Живот. В него излага основните принципи на Новото учение на Бялото Братство. 

През 1917–1918 г. по време на Първата световна война правителството на В. Радославов интернира Петър Дънов във Варна под предлог, че разколебава духа на войниците. През целият период, докато е интерниран във Варна за около 10 месеца, Петър Дънов продължава своята активна писмовна връзка с последователите си. Освен личните писма, много от които са адресирани до воюващите на фронта, Учителя многократно изпраща послания „До всички приятели“ в страната с напътствия и благопожелания. Така поддържа високия им дух в трудните военни времена. Първият му кратък „Поздрав“ от Варна носи дата 21 август 1917 година.

1919–1925 г. Десет статиии в списание Всемирна летопис, издадени 1927 г. в книгата „Силите на живата природа". През 1933 г. следващото издание е озаглавено „В Царството на живата природа“.

24 февруари 1922 г., София, Учителя открива Школа на Бялото Братство с два класа: общ и специален. Лекционният курс продължава 22 години – до декември 1944 г.

 

06_salona

 

1922 г. той слага началото на духовната Школа на Бялото Братство, в която теоретичните знания са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите. Лекционният курс продължава 22 години, до самата кончина на Учителя. От тази година Учителя започва редовно да извежда учениците си в планината - на Витоша и на Мусала.

 

IMG_8233

 

През 1921 г. Учителя Петър Дънов за първи път извежда свои ученици на най-високата точка на Софийско поле и я кръщава със слънчевото име Изгрев. 

В началото на пролетта на 22 март 1922 г. на просторната поляна е разпъната една бяла палатка, две години по-късно най-ентусиазираните заселници на бъдещия квартал съграждат първата малка барачка. 

През лятото на 1926 г. Съборът на Бялото Братство за първи път е на Изгрева. Присъстват 1460 души.

1926 г. върху закупения парцел „Бàучер” е построена приемна стая за Учителя. През следващите години много ученици и последователи си купуват земи и правят дървени къщички, заобиколени от цветни и зеленчукови градини. За кратко време това място става физически и духовен център на Бялото Братство в България.

 

Вижте повече - Създаване на селището Изгрева

 

img118

Едни от първите заселници на Изгрева
 

През юли 1927 г. на Изгрева е завършен салона по проект на инженер Руси Николов, където Учителя изнася лекции и беседи до края на земния си път през 1944 г.

 

AA014

 

img148

 Пред салона на Изгрева с ученици

 

В продължение на 20 години той създава един уникален за българската история модел на нова култура и общуване. Животът на Изгрева наподобява този на ранните християнски общности. 

 

 

1929 г. Поставя се началото на ежегодната „лятна духовна школа“ на Рила, в местността Седемте рилски езера, в която учениците са стимулирани да осъществяват по-тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения. 

 

220-Edit 

 

През лятото на 1929 г. Учителя за първи път извежда последователите си на бивак в циркуса на Седемте рилски езера.

 

07_rila_lager

 

На 21 август 1929 г. изнася беседата "Абсолютната чистота", която поставя началото на цикъла беседи четен на Седемте Рилски езера.

От 1930 г. започват ежегодните лагери на Братството в Рила планина като едно продължение на Школата сред Царството на живата разумна природа.

1932 г. - 1933 г. на поляната на Изгрева край София се ражда Паневритмията – свещеният кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента. Смисълът на упражненията в Паневритмията е да хармонизират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. 

Виж повече за историята на паневритмията.

 

pan_01 

 

1944 г. На 12 януари, след бомбардировката над София от 10 януари, заедно с група братя и сестри от София, Учителя отива да живее временно в с. Мърчаево, Софийско. Прекарва там в къщата на Темелко Темелков до 18 октомври 1944 г. Посещават го много гости от страната. Животът в Мърчаево протича в срещи, разговори и екскурзии на Витоша. Голяма част от разговорите са записани от Боян Боев и издадени под заглавие „Изворът на доброто“ (Варна, 1992). Беседите от този период са отпечатани в т.1 на сборника „Завета на Любовта“.

През зимата на 1944 г. Учителя завършва земния си път. Последните му думи са „Една малка работа се завърши добре“. 

Рано сутринта на 27 декември духът му напуска този свят.

Мястото, където е погребан в днешно време е единствената частица, останала от Стария Изгрев. Това свещено пространство – символ на чистота и душевна хармония – е една от най-големите светини на България. Градината на Учителя е обявена за паметник на културата.

Виж историята на Мястото на Учителя.

 

gradinkata

 

Филмът "Едно хубаво място за почивка", разказва за последните дни на Учителя Петър Дънов и историята на градинката в софийският квартал Изгрев, където е положено физическото му тяло. Мястото, което и до днес всички познават като "Мястото на Учителя" или "Градината на Учителя" е единствената частица, останала от Стария Изгрев.

Общество Бяло Братство организира НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

тема: Науката, образованието и възпитанието в творчеството на Учителя Петър Дънов

03.11.2017г.
РАБОТА В ГРАДИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

от тази седмица 12 юни

30.06.2017г.
Детски форум 2017 г.

Ежегоден форум за работа с деца по методите на Учителя Петър Дънов

24.06.2017г.
Покана за братски събор на Сините камъни в местността Карандила

17 и 18 юни 2017 г. в местността Карандила

17.06.2017г.
Нужда от помощници на Градината на Учителя

Пишете ни ако имате вдъхновение да се включите в градинарската работа

10.06.2017г.