Словото на Учителя Петър Дънов

БИОГРАФИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО

На 11 юли (Петровден) 1864 година около 12 ч. по обед в село Хадърча (сега Николаевка, на 30 километра северозападно от град Варна) се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария.

През 1872 година постъпва в Основно българско училище в село Хадърча, което е закрито по време на Руско-турската освободителна война, 1877-78 година.

След освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна.

На 25 юли* (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1886 година завършва Американско научно-богословско училище в град Свищов.

Две години учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.

През август 1888 година заминава за Съединените Американски Щати.

На 15 октомври 1890 година завършва подготвителен семинар по теология към факултета в град Медисън, щата Ню Джърси.

През 1891-93 година е редовен студент в Богословския факултет на Бостънския университет. Дипломира се на 7 юни 1893 година.

На 3 февруари 1894 година завършва едногодишен курс по медицина.

По време на седем годишния си престой в САЩ участва в годишни срещи на Велики Посветени и подготвя българската си мисия. Посещава розенкройцерите, за които по-късно обявява, че са клон на Всемирното Бяло Братство, представлявано в миналото от движението на богомилите в България.

През 1895 година (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България и до 1899 година прекарва в уединение и дълбока вътрешна работа. Живее предимно при рождената си сестра Мария във Варна.

През 1896 година във Варна издава книгата "Наука и възпитание", където на научен език разкрива Пътя на човека в Световната Драма и разкрива основите на Новата Култура, която настъпва през идващия век.

На 7 март* 1897 година (на тридесет и три годишна възраст) в село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху него. Личността на Петър Дънов се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.

През 1897 година във Варна издава брошурата " Хио-Ели-Мели- Месаил", която е Словото на Третия завет към помазаника Божи.

През 1898 година произнася пред благотворителното дружество "Майка" във Варна беседата "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", което е апел към социално-духовно самоутвърждение.

От 1898 година започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров от град Бургас, д-р Георги Миркович от град Сливен и Мария Казакова от град Велико Търново.

На 13 февруари* 1899 година във Варна записва Десетте свидетелства Господни, а на 24 февруари - Божието обещание. На 28 февруари* 1899 година в Бургас подписва заедно с учениците си Пеньо Киров и Тодор Стоименов отговорите на Десетте свидетелства.

През 1899-1900 година живее при свещеник Константин Дъновски в град Нови Пазар.

На 7 април* 1900 година свиква във Варна първи събор на Бялото Братство, който нарича среща на Веригата. Присъстват Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.

От 1900 до 1942 година провежда през месец август ежегодни събори на Бялото Братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.

От 25 юни до 9 юли* 1900 година записва в Нови Пазар Седемте разговора с Духа Господен.

На 1 октомври* 1900 година записва разговор с Духа Господен, озаглавен "Трите неща".

От 1901 до 1912 година пътува из селищата на България, изнася публични сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ.

От 1904 година пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66. Започва да произнася публично своето Слово под форма на беседи.

През 1912 година в село Арбанаси, край Велико Търново, работи върху Библията и съставя "Завета на цветните лъчи на светлината", който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912.

На 9 март* 1914 година организира молитвено събрание за посрещане на Духовната Нова Година и обявява началото на Новата епоха на Водолея.

На 16 март* 1914 година произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа "Ето Човекът", с която слага начало на сериите "Сила и живот". В тях излага основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство.

На 15 февруари (четвъртък) 1917 година открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 година.

През 1917-18 година, по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна. Живее в хотел "Лондон" и води преписка със свои ученици.

На 24 февруари 1922 година открива в София Школата на Всемирното Бяло Братство, в която създава два класа от ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията му "Трите живота", а Специалният (Младежки) окултен клас - с лекцията "Двата пътя". Лекциите му пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години (до декември 1944 година).

На 21 август 1922 година на събора на Бялото Братство във Велико Търново дава песента "Фир-фюр-фен - Благославяй", с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 година с "Новото битие".

От 1923 година изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. "Оборище" 14.

През 1927 година създава край София селището (ашрам) Изгрев (днес квартал "Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на Школата на физическо ниво. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово.

На 19 август 1927 година, на събора на Бялото Братство на Изгрева, изнася цикъл от съборни беседи, в които тържествено обявява Пътя на ученика.

През 1929 година открива Школата на планината Рила, където е била най-древната окултна школа на земята.

На 21 септември 1930 година открива ново течение на Словото - неделни утринни слова, които продължават до април 1944 година.

През 1934 дава Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".

На 4 май 1936 година активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли 1936 година излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и на 12 август напълно възстановява здравето си.

На 22 март 1939 година записва посланието към учениците "Вечният завет на Духа".

В началото на 1944 година, по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево, на 24 километра югозападно от София. Установява се в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Темелков. Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година.

На 20 декември 1944 година изнася своето Последно Слово пред Общия окултен клас.

На 27 декември 1944 година напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.