Молитвен наряд за 21 август 2017 г., ЛДШ Рила

СУТРЕШЕН НАРЯД

начало 6:30 ч, след изгрева на Слънцето

 

1. Песента „Благославяй“
2. Молитвата „Пътят на живота“
3. 91 псалом
4. Прочит от Евангелието: Йоан, 10. глава.
5. Беседа: "СОКОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА"

 

СОКОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА

държана на 9 август 1931 г., 5 ч.

 

Сега ще прочета 10-а глава от Евангелието от Йоана.

„Истина, истина ви казвам, който не влязва през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник (ст. 1). А който влязва през вратата, пастир е на овцете (ст. 2).” Тези стихове и на времето си са били неразбрани, и сега са неразбрани. Изобщо, всяко нещо е разбрано за човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Например светът е разбран за нас дотолкова, доколкото ние имаме отношение към него и доколкото той има отношение към нас.

Сега ще ви дам няколко важни правила за живота. Първо правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на Любовта, тя иде от Бога и обратно – всяка мисъл, която не носи за човешката душа соковете на Любовта, тя не иде от Бога. Следователно всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова, смърт; оттам – всеки човек, който не възприема Божиите мисли, непременно ще дойде до смъртта, дето няма никакъв прогрес.

Второ правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа Светлината на Мъдростта, тя иде от Бога; всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, тя не е от Бога – тази мисъл носи тъмнина и смърт.

Трето правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа Свободата на Истината, тя иде от Бога; всяка мисъл, която не носи тази свобода, тя не е от Бога – тази мисъл носи робство, ограничение; дето е робството, там е смъртта.

Казвам: знаете ли тези правила, вие ще опитвате своите мисли, чувства и постъпки отде идат и какво носят; след това ще проверявате какви са мислите, чувствата и постъпките на другите хора, с които сте в общение. Ако вашите мисли, чувства и постъпки, както и тия на ближните ви, не отговарят на трите правила, вие се намирате пред смъртта – затова е казано в Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява.” Дойде ли някой да ви говори в името на Любовта, проверете дали мислите му носят соковете на Любовта – ако носят, приемете ги; ако не носят, туряйте ги настрана, не се мъчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко – каквото и да правите с него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкус, но не да го превърнете в сладко; човек с тънък вкус непременно ще долови горчивината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освен да го изхвърлите – колкото и да струва, не жалете парите, такова масло не е за ядене. Ако някой ви обича, но чувствата му са горчиво масло за вас, трябва ли да приемете любовта му? Турете настрана тази любов, защото тя ще ви причини някакво разстройство; питам, ако се разболеете от горчивите чувства на тази любов, какво сте придобили?

Някой казва: „Аз обичам еди-кого си”; да обичаш чо-века, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но да обичаш човека, чиито мисли и чувства носят ограничение, робство, не разбирам. Злото, омразата, лъжата, престъплението по никой начин не могат да се обичат – невъзможно е човек да обича отрицателните прояви – защо? Защото те са качества, които носят смърт – смъртта не може да се обича от никого и при никакви условия. Колкото хората да се различават, има обаче общи положения за всички без разлика; както в математиката има общи положения за всички времена и народи, така и в разбиранията на хората има еднакви положения за всички времена, народи и хора. Например човек не може да смята, както иска – има установени правила, действия, по които той трябва да се ръководи. Можете ли да кажете, че четири плюс пет е равно на петдесет и шест? Вие можете да кажете, че е така, можете и да напишете тия числа, обаче дойде ли да приложите тази ваша аритметика в търговията, от последствията й ще видите права ли е тя или крива.

Следователно както в живота, така и в науката има ред правила и закони, от които човек не може и не трябва да се отклонява. Например може ли човек да пререже някъде кръвоносните си съдове и да каже, че кръвта няма да изтече – колкото и да доказва това, кръвта ще тече на общо основание; може ли човек да пореже пръста си някъде и да не усети болка – болката показва, че в организма на човека е нарушен някакъв закон. Никой няма право по какъвто и да е начин да нарушава законите, върху които е построен неговият организъм; организмът е съставен от безброй малки живи душички, които следят работата на своя господар. Ако той направи някаква грешка, от която да пострада целият организъм, те казват: „Не е умен нашият господар”; не минава много време и цялото съдружие от живи клетки постепенно започва да се разпада.

„Който не влязва през вратата в кошарата на овцете, той е крадец и разбойник.” Всяка мисъл, която не носи в себе си Светлината на Мъдростта, тя е крадец и разбойник; всяко чувство, което не носи в себе си соковете на Любовта, то е крадец и разбойник; всяка постъпка, която не носи в себе си Свободата на Истината, тя е крадец и разбойник – в това отношение законът е безпощаден.

Сега някой казва: „Аз искам да служа на Бога, за да живея добре” – такава философия не съществува. Човек трябва да знае защо иска да служи на Бога; при това, каже ли веднъж, че иска да служи, той трябва без отлагане да пристъпи към реализиране на своето желание. Казвате на един гладен човек: „Почакай няколко дена, аз ще ти донеса пресен топъл хляб да си хапнеш” – докато се наканите да занесете хляб на този човек, той може да умре; затова именно българите казват: „Трай, коньо, за зелена трева!” Каже ли човек нещо, той трябва да го направи – в това седи Божественото. Бог казва на Слънцето да изгрее и то изгрява точно на определеното за него време. Всички желания и обещания, които не се изпълняват на определеното за тях време, те са крадци и разбойници.

Казвате: „Като умрем, ще отидем на онзи свят и тогава ще познаем Истината” – това е заблуждение. Искате ли да намерите и познаете Истината, търсете я, докато сте още на Земята. Да мислите, че след като отидете на онзи свят, ще намерите Истината, то е все едно окованият в окови затворник да мисли, че по този начин ще намери свободата или все едно е затворникът да мисли, че в затвора може да стане светия – ако това е вярно, тогава всички крадци и разбойници са все светии. Човек може да стане светия само ако изпълнява Волята Божия; не изпълнява ли Волята Божия, той е крадец и разбойник. Дето ходи, светията на всички свети, както фарът в морето свети на всички кораби, които пристигат и заминават от пристанището; крадецът, разбойникът свети само на своя кораб – дойдат ли други кораби, той веднага загасва своята свещ и те остават в тъмнина. И забележете, когато крадецът отива да обере касата на някой богат човек, той запалва свещ само за себе си; обере ли касата, духва свещта, взема парите и излиза навън. Защо изгасва свещта? Защото не върши Волята Божия. Който върши Волята Божия, той запалва свещта си да свети на всички; мисъл, която загасва Светлината на човека, тя е крадец и разбойник.

Тъй щото искате ли да вървите в пътя на Истината, трябва да дадете място на Божия Дух у вас – Той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре у вас, Духът следи, наблюдава всичко, каквото вършите; речете ли да съдите някого в Негово име, Той наблюдава и се произнася за постъпката ви. Мнозина мислят, че никой не вижда какво правят – не, будно е Божието око, Бог следи всичко и се произнася чрез хората. Ако не вземете под внимание думите Му, един ден този ваш Баща ще ви хване за ухото и ще каже: „Какво правите на Земята, затова ли ви изпратих – вие дойдохте да се учите, а вършите големи своеволия и насилия.” Казвате: „Има ли право Бог да се отнася с нас така?” Ако мислите, че Бог няма право да се отнася с вас така, вие трябва да живеете съобразно Божиите закони; не живеете ли съгласно Неговите закони, вие ще изгубите благоволението Му. Няма по-страшно нещо за човека от това, да изгуби Божието благоволение – с туй заедно той изгубва и богатство, и сила, и здраве, и приятели, а най-после – и живота си. Напуснат ли го всички, и червеите ще се откажат да ядат месото му; можете ли да разчитате на човек, който е изгубил всичко? Ще дойде такъв човек да ви показва мястото на Бога – то е все едно да влезете в дома на човек, който запалва пред вас една свещ и започва да ви убеждава, че тази свещ е Слънцето; после ще кажете: „Видях нещо, което светеше като свещ, но Слънцето ли беше или не не зная, как да разбера истината?” Казвам: ако плодовете зреят на тази светлина, тя е слънчева; ако хората се топлят на тази светлина, тя е слънчева; ако цялата Земя се осветява от тази светлина, тя е слънчева – значи това, което сте видели, че свети, е наистина Слънцето. Ако плодовете не зреят, ако хората не се отопляват и ако Земята не се осветява, тази светлина, която сте видели, е отражение на слънчевата, но не е самото Слънце. Следователно иска ли човек да бъде свободен, той трябва да познава Истината, да я различава от лъжата. Няма по-отвратително нещо за човека от това, да лъже в името Божие, а след това да се оправдава.

Някой казва: „Светът ще се оправи сам по себе си, няма защо да се безпокоим.” Така е мислил един светия, който скоро разбрал, че не е на прав път. Двама светии живели заедно в една гора, дето се подвизавали духовно. Единият от тях, като направел някоя грешка, казвал пред другаря си: „Направих една грешка, но не може без това – и светия да съм, все ще сгреша, но нищо, грешката сама по себе си ще се оправи.” Другият светия не бил съгласен с този начин на разсъждение, затова решил един ден да му докаже, че грешката сама по себе си не може да се изправи, докато човек не пожелае и не направи някакво усилие от своя страна. За тази цел един ден той сварил боб, но съзнателно не сложил сол в него; сядат и двамата да се хранят, но яденето не върви, сол няма в боба. Първият светия казал:

– Сол няма, боб не може да се яде без сол.

– Няма нищо, това е една грешка, но тя сама по себе си ще се изправи.

– Как така, сол трябва да се тури!

– Нищо, ще почакаме, солта сама ще дойде.

Едва сега първият светия се убедил, че за изправянето на една погрешка човек трябва да направи усилия – съзнателно да работи върху себе си да изправи тази погрешка. Иска ли човек да свари боб, той сам трябва да сипе вода в гърнето, после да тури боба, лука във водата и да постави гърнето на огъня; като заври бобът, ще тури сол и ще може вече да го яде; очаква ли тия неща да дойдат сами по себе си, той ще гладува. На същото основание хората са на крив път, когато очакват Бог да оправи света. Казвам: външният свят е оправен, но всеки сам трябва да оправи своя свят. Който сам вари боба си, той може да оправи своя свят, обаче който очаква на другите – те да сварят боба, а той наготово да яде, неговият свят ще остане неоправен.

Закон е: всеки сам ще си вари боба. Ако отидете при един светия, той няма да ви даде от своя боб – какво ще правите тогава? Светиите имат правило: като варят боб например, ще сготвят само толкова, колкото души са; ако някой от тях пожелае да ви гости, трябва да даде всичкия боб на вас, а той да гладува; ако не желае да ви гости, тогава той ще яде, а вие ще гледате. Ще кажете: „Какъв светия е този – аз го гледам, а той яде, не иска да знае.” Ако пък светията даде на вас боба си, тогава той ще каже: „Не е добър този човек!” В случая бобът се взема като символ на Живота.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно.” Следователно човек може да пожертва живота си за някого, но по Свобода, а не чрез насилие. Тъй щото никой няма право насила да застави светията да му даде от своя боб; ако той сам пожелае да даде от Любов, това е друг въпрос. Когато светията не иска да даде от своя боб, той ще ви заведе в градината си и ще каже: „Ето вземете от които плодове искате; в градината ми има и неварен боб, вземете си, колкото искате.” Вареният боб представлява преработена мисъл, която се дава само на достойния, защото той може да я възприеме и приложи; който не е готов за тази мисъл, той сам ще си свари боб, т.е. сам ще преработи тази мисъл. Бобът е голям егоист; българите обичат боба и затова го ядат – който яде боб, той ще научи закона на щедростта. За да даде бобът нещо от себе си, вие трябва да го прекарате през ред страдания – да го печете, варите, мачкате, докато стане по-мек, по-добър; същото се отнася и за човека – когато човек страда, той става по-мек, по-добър, прилича на варен боб.

Някой казва: „Аз искам да служа на Бога”; питам по какъв начин ще служиш на Бога – чрез страдания или доб-роволно, по Любов. Много деца не слушат родителите си, но те вземат тоягата и ги намагнетизират; след това тия деца стават послушни – каквото родителите ги накарат, те всичко вършат – за вода ходят, на фурна ходят, в къщи метат, чистят. По-добре обаче тия деца да слушат родителите си без намагнетизиране, следователно по-добре е човек да служи на Бога от Любов, доброволно, а не чрез страдания.

И тъй, добро нещо са страданията, но те не са единственият фактор за оправянето на света. Страданията са нещо подобно на строгата реч, обаче строгата реч, строгите думи не могат да оправят света. Само Божествените думи са в сила да оправят света – всяка Божествена дума е узрял плод, който всеки сам може да откъсне от градината на Бога; с Божествени плодове трябва да се храни човек. Някой казва: „Аз мога да се храня с всякаква храна”; казвам: хранете се с каквото искате, но не и с варен боб – бобът представлява човешките обещания и мечти, за които се искат много усилия, докато се постигнат. Можете ли да варите боб на Слънцето? Не можете; след като бобът е зрял дълго време на Слънцето, той пак не е разбрал законите на светлината – защо? Защото по никой начин не можете да го ядете суров. Докато е млад, все още може да се яде, но щом остарее, не може – той казва: „Докато съм млад, можеш да ме опитваш в естествения ми вид, но остарея ли, не можеш; щом остарея, дълго време трябва да ме вариш, за да можеш да ме ядеш.”

Също така и някои хора, докато са млади и богати, все могат да дадат нещо; остареят ли, осиромашеят ли, те нищо не дават. Когато човек изгуби знанието си, той е стар боб; когато човек се отклони от правия път на Живота, той е стар боб. Сърцето на такъв човек се втвърдява, той става упорит, своенравен, всичко наоколо му се вижда криво. Той остарява и разбира, че причината на неговото състояние се дължи на обстоятелството, че той се е хранил с мисли, които не носят соковете на Любовта, Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината. Следователно иска ли да излезе от това състояние, той трябва да се върне назад и да започне да се храни с мисли, които носят соковете на Любовта, Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината – в това седи спасението на човека. Има ли тия неща в себе си, той ще бъде от всички обичан и уважаван. Ние търсим правия Живот, а той иде от Бога; ние търсим истинското Знание, което иде от Бога; ние търсим Свободата, която също иде от Бога. Трябва ли да търсим Живота, Светлината и Свободата, дето ги няма?

Казвам: искате ли да бъдете силни и да постигнете всичко, което желаете, дръжте в ума си трите прави-ла – мислите, чувствата и постъпките ви да вървят по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. И тогава, ако се натъкнете на някакво противоречие, кажете: „По-добре да угодя на Бога, отколкото на хората.” Христос казва: „Както ме познава Отец, и аз познавам Отца (ст. 15). Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак (ст. 17). Имам власт да я положа и имам власт пак да я взема (ст. 18).” В това седи силата на Христа, по този начин Той даде пример на цялото човечество.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни” – кога? Когато вашата мисъл носи Свободата на Истината. Любовта ще внесе Живот във вас – кога? Когато вашата мисъл носи соковете на Любовта. И най-после вие ще придобиете Знанието – кога? Когато вашата мисъл носи Светлината на Мъдростта. Ако не живеете според тези правила, и след хиляди години вие ще си останете такива, каквито сте сега; без тези правила каквото и да правите, вие ще приличате на кюнец, през който водата ще влиза и излиза навън, без да остави нещо. Ще кажете: “Колко вода е преминала през мен, колко пари са минали през ръцете ми!” Питам, от всичко това остана ли нещо у вас – нищо не остана. Един ден магарето се похвалило: “Аз пренесох много икони на Христа” – да, но това магаре светия не стана, а пак магаре си остана.

Едно е важно за човека: да има страх и благоговение към Бога. Съвременните хора се страхуват едни от други: синът се страхува от баща си; когато синът стане по-силен от баща си, тогава пък бащата се страхува от сина; дъщерята трепери от майка си, но понякога майката трепери от дъщеря си. Казвам: докато хората се страхуват един от друг, те не вървят в правия път. Христос казва: „Аз Съм вратата на овцете, Аз Съм добрият пастир” – това значи: Христос е пътят, по който иде Любовта, Мъдростта и Истината. Който върви по този път, той е едно с Бога и Бог е едно с него.

Сега, които разбират и прилагат Словото, те ще оживеят, ще възкръснат; които не разбират, те ще разберат в бъдеще, при Второто пришествие – едни ще възкръснат в осъждене, а други – в Живот. Които чуят гласа на Истината, те ще възкръснат. Когато Йосиф бил в затвора, с него заедно били затворени хлебарят и виночерпецът на царя; те сънували някакви сънища и помолили Йосифа да ги изтълкува. Хлебарят сънувал, че носил на главата си три бели кошници, в горната кошница имало от всичките фараонови ястия, направа хлебарска – дошли птици и ги изяли от кошницата; Йосиф му казал, че след три дни царят ще го осъди на обесване и тялото му ще бъде разкъсано от птиците небесни. Виночерпецът сънувал лоза пред себе си, на лозата имало три пръчки, които се разцъфтявали, а гроздето на тях узрявало; чашата на фараона била в ръката му и той я подал на фараона; Йосиф му казал, че след три дни той ще бъде помилван от царя, който ще го постави на същата служба, която по-рано заемал. Тъй щото все ще дойде някой да ви извади от затвора, но важно е каква ще бъде съдбата ви – като тази на хлебаря или на виночерпеца. Аз искам, като ви извадят от затвора, да имате участта на виночерпеца, а не тази на хлебаря. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът” – който има уши да слуша и да разбира, той ще върви в пътя на Христа.

Днешният ден аз наричам ден за реализиране на вашата Свобода – той е първият ден, в който вие вземате нови книги и започвате да живеете по нов начин. Каквито мисли дойдат в ума ви, всички да изтичат от Любовта, Мъдростта и Истината. Живеете ли по този начин, вие ще мязате на онази английска кантора, която в продължение на десет години имала само загуби; като променила начина на своите операции, за една година имала толкова големи печалби, че покрила всичките си загуби. Щом ликвидирате със стария живот, вие ще ликвидирате и с кризата, която ви спъва. Защо съвременните банки фалират, защо търпят такава голяма икономическа и финансова криза? Защото всичките им операции са поставени на вътрешна лъжа и измама. Лъжата и измамата са старият живот, с който трябва вече да се ликвидира. Щом се ликвидира със стария живот, ще дойде Новият живот – с нови системи и наредби, които почиват върху законите на Любовта, Мъдростта и Истината.

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, е мисълта за трите правила. Живеете ли според тях, вие ще чуете гласа на Бога – Бог говори само там, дето са Любовта, Мъдростта и Истината. Когато Бог говори, всички трябва да мълчат; ако не мълчат, ще има страдания. Мълчат ли, ще има Радост и Веселие; който не мълчи, страданията се качват на гърба му, както децата се качват на някой кон и той ще не ще носи. Същото става и с крушата: когато някоя круша роди плодове, хората се натрупват около нея, обират плодовете й, изпочупват клонищата й и след това казват: “Хайде догодина пак ще дойдем да те оберем!” Ако и вие бъдете круши, които хората обират, нищо няма да спечелите, обаче, както виждам, никой човек не иска да страда; въпреки това всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат – всички имат такива опитности и знаят, че Истината не е в тази философия на Живота.

Следователно искате ли да бъдете разбрани и обичани, вие трябва първо Бога да обичате. Казвате: „Как да познаем къде е Бог?” Питам, тази сутрин например трябваше ли аз да ви доказвам, че това, което виждате, е Слънцето? Щом видите, че Слънцето изгрява, не очаквайте друго слънце – това е Слънцето, на което всички плодове зреят. Това Слънце всички познават, но щом стане въпрос за Бога, казват: „Как ще познаем Бога?” Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват – тогава настава Мир и Радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял. Значи всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина. Който не се грее на тази Светлина, той живее във влажна тъмна къща, вследствие на което и той, и жена му, и децата му постоянно боледуват. Как няма да боледуват – нека Божествената светлина влезе в тази къща, да видите какво ще стане с болестите. Дето е Божията Любов и Светлина, никаква лоша мисъл не прониква в ума на човека; не влезе ли Божията Любов и Светлина в някой дом, там постоянно ще има страдания и противоречия.

Казвам: понеже искате да възкръснете, да намерите Бога, трябва да живеете според трите правила. Иначе в която и църква да отидете, навсякъде ще ви кажат: „Елате при нас, тук ще намерите Бога.” Питам, ако някой се роди от майка заек, какво щастие ще му донесе тази майка – тя постоянно ще му казва: „Синко, краката ти трябва да бъдат дълги, та щом шукне нещо в гората, ти веднага да бягаш.” Ако някой е роден от майка свиня, тя ще го научи да рови, да търси богатства в земята. Ако човек мине през всички животински форми, той все ще придобие някакво знание, но Свобода няма да има – кой заек, коя свиня, коя птица и кой човек са свободни, коя жена или кой мъж са свободни, кой учител, кой цар или кой свещеник са свободни? Никой човек не е свободен, а при това казва: „Елате при мен, аз ще ви кажа истината”; всички хора умират, а при това говорят за свобода. Истински свободен генерал например е онзи, покрай шинела на когото минават безброй куршуми и шрапнели, но нито един не го засяга – той минава спокойно покрай тях, пее си някаква песен, от нищо не се смущава. Има такива генерали по света.

Казано е в Писанието, че след като Христос говори на юдеите, те искаха да Го хванат и убият с камъни; Христос избяга от ръцете им и отиде отвъд Йордан, т.е. Христос духна свещта и те останаха на тъмно. Най-после Го разпнаха, но на третия ден Христос възкръсна – силата на Христа се прояви във възкресението. Който иде от Бога, и в гроб да го турят, в края на краищата той пак ще излезе навън, ще възкръсне. Възкресението – това е великата цел, към която всеки човек се стреми.

Сега желая на всички всяка ваша мисъл да носи за душата ви соковете на Любовта, Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината – в това седи истинският Живот.

9 август 1931 г., 5 ч.


6. Песента „Мога да любя“
7. Господнята молитва
8. Формулата „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята както е горе на Небето и всички народи, които Ти Си призовал да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“
9. Формулата на Братството

 

Вечерен наряд

1. Песента „Вечер сутрин“
2. Молитва на Царството
3. Песента „Духът Божий“
4. Песента „Духът ми шепне това“
5. 133 псалом
6. Песента „Милост, благост“
7. Песента „Отче наш“
8. Формулата „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, ние сме Добро, ние сме Истина. (3 пъти)
9. Формулата на Братството

БРАТСКИ КОНЦЕРТ в София с МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ

По случай есенното равноденствие

22.09.2017г.
ПРОГРАМА ЗА СЪБОРА НА АРБАНАСИ

22-24 септември 2017 г.

22.09.2017г.
Концерт "В храма на душата"

120 години от рождението на Георги Томалевски

20.09.2017г.
Празник на Софийската братска общност

17 септевмри, на поляната за паневритмия над Симеоновски езера

17.09.2017г.