Вестник "Братски Живот"

Идеята за създаване на вестник на Бялото братство се ражда сред група младежи, те я споделят с Учителя, той я одобрява, и така през есента на 1928 г. от печатницата и издателството на Сава Калименов и Атанас Николов в Севлиево, излиза първият брой на седмичника в. „Братство“. Основателите му, Сава Калименов, д-р Стефан Кадиев и Атанас Николов, въпреки множеството трудности, поддържат това периодично издание на Братството до края на 1944 г., когато то е забранено от новата държавна власт.

От издателството на Атанас Николов излизат поредицата: „Вегетарианска есперантска библиотека“ и беседи от Учителя на есперанто под заглавие „Нова култура“. Някои от материалите във в. „Братство“ излизат преведени на есперанто (международен език, създаден от Людвик Заменхов) във в. „Фратецо“, двумесечник, който се разпространява не само у нас, но и в други държави. Така Словото на Учителя става достъпно за повече хора по света. Преводите на есперанто се правят от Атанас Николов, Петър Пампоров, Сава Калименов и др. Постепенно преведените на есперанто беседи от Учителя се оформят в десетина книжки и се разпространяват сред есперантистите у нас и в чужбина. Издаването на беседи от Учителя и статии за вегетарианството на есперанто е било съпроводено с трудности, понеже за напечатването им е трябвало да се закупят съответните буквени отливки, да се намерят и обучат подходящи за целта печатари. Вестник „Фратецо“ се разпространява безплатно, като се поддържа финансово от доброволци. Трудът, свързан с неговото издаване, а и на в. „Братство“ е доброволен, само хартията и пощенските разходи се заплащат от абониралите се за него. Вестникът излиза всяка седмица, редактори са Атанас Николов и Сава Калименов. На втора страница се публикува беседа от Учителя в резюме, направено от Влад Пашов, което предварително е видяно и одобрено от Учителя. На страниците на вестника се появяват интересни статии из областта на окултизма, педагогиката, изкуството, музиката, философията; за вегетарианството и здравословния начин на живот, за мисията на славянството, за природата и нейното въздействие върху човека, размисли върху теми от Библията и Словото на Учителя, и др. Във вестника се публикуват стихове, басни, пътеписи, кратки разкази, притчи, сентенции. Освен с разнообразието си, материалите се отличават с добрата си естетическа и езикова култура, с дълбочина в разбирането на поставените теми и проблеми из областта на хуманитаристиката и езотеричното познание.

Най-често срещаните имена на авторите, пишещи за вестника, са: Сава Калименов – издател, писател; Атанас Николов – издател, автор на Българо-есперантски речник; Филип Стоицев – зъболекар, Стефан Тошев – юрист, ръководител на братската група в Севлиево, автор на книгата „Вечните истини“, Любомир Лулчев, авиатор, писател, съветник на цар Борис III; Иван Антонов – астролог; Влад Пашов – астролог, писател; Дядо Благо (Стоян Русев) – писател; Георги Томалевски – писател, есеист; Весела Несторова – музикант; Георги Събев – писател; Георги Тахчиев – учител, създател на братска детска градина в Мъглиж; Пеньо Ганев – учител, и др. На страниците на вестника се поместват и преводи на статии от чужди автори. Една част от материалите са подписвани с псевдоними. Във вестник „Братство“ се публикува понякога кратка информация за събития не само от братския живот, но и по света; преобладават статиите, очерците и жанрово разнообразните литературни творби; има и съвсем кратки известия за нови книги, предстоящи събития; също и писма до редакцията. Вестникът се отпечатва на четири страници и е седмичник, излизат 17 годишнини, до декември 1944 г.

Едва 45 години по-късно, през декември 1989 г., внучката на Сава Калименов, Елена Николова (първият управител на Издателство „Бяло Братство“) възобновява вестник „Братство“. Първият брой излиза в София през март 1990 г. Уводната статия на този брой е от Сава Калименов, озаглавена е „Отец ми работи и аз работя“. В нея той изразява голямата си радост от настъпилия „велик, дългоочакван ден, когато можем свободно да се съберем и да решим какво да правим“.

През 1994 г. в. „Братство“ се преименува във „Братски живот“, наскоро след това се прекратява издаването му.

След около 10 години, през май 2005 г., за празника на славянската писменост братският вестник отново възкръсва, този път в Габрово, по инициатива на Ивелина Елмазова. Той съдържа 8 страници, от които четири са цветни. Променя се през годините редакторският колектив, но вестникът все разказва за случващото се в живота на Бялото братство и както някога, преди 88 години, представя размисли, идеи, творчество, вдъхновени от Словото на Учителя. И въпреки интензивното развитие на информационните технологии, на социалните мрежи, той представя живата история на братския живот. Интересен е и фактът, че от една година, случайно или не, братският вестник, както някога, при своето начало, отново се печата в Севлиево.

 

Соня Митева

 

 

 

 

 

Покана за XXV-тия Мадарски събор на Бялото братство

Мадарския Братски събор тази година ще бъде от 23 до 25 май 2017 г.

23.05.2017г.
Хороскопът на България и мисията на българите

Какъв е отпечатъкът на Звездния ритъм върху живота на българите?

24.04.2017г.
Концерт "Цветята цъфтяха"

музика от Учителя в изпълнение на цигулка и китара

09.04.2017г.
Астрология от школата на Учителя

20 март, понеделник, 18.30 ч., София, Дом на Архитектите

20.03.2017г.

Ново видео