Поставяне основите на Обществото

През 1896 г., непосредствено след пристигането си в България, Учителя слага под печат книгата „Науката и възпитанието“7. В този свой труд той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека.

Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от своите първи ученици той говори така за своята работа на един красив и старинен език:

Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението и викам искреността на помощ. Украсявам челото си с учтивостта, доброто и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

Отначало още Учителя е срещал голямо противодействие от традиционните разбирания на средата, в която се е движел. Обаче с благост и търпение е превъзмогвал всичко. Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота му тази атмосфера царува около него.

За своята мисия, за Божието дело той говори със смирение и упование в Бога. В едно писмо от онова време той говори така:

Да бъдем верни на делото Му и Той ще промисли за Своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от подбуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпваме във всичко, не според човешката Мъдрост, но според Бога; не според човешката сила, но според Божията.

Законите на материалния свят са задължителни за всички същества, които идват на Земята. Когато един Учител идва на Земята, той се справя първо с условията на материалния свят. След като ги превъзмогне, той възстановява връзките си с Великия разумен свят, от който той идва. Тези пътища остават отворени за него през целия му живот на Земята. Това е трудна, дълбока вътрешна работа, която се извършва в мълчание. Тази работа е необходима, тя предшества всяка външна работа. Като осигури връзките си с Великия разумен свят, той осигурява съдействието и подкрепата на Светлите същества, които живеят там. Те му помагат в неговата работа.

Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които стоят пред него. С простота и скромност той казва:

Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все-таки някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите.

Когато Учителя говори за Бога, за Великия, Вечния извор на живота, Той казва:

Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов.

Към 1898 г. Учителя влиза във връзка с първите свои ученици. С тях той поддържа оживена кореспонденция.

През 1900 г., на 6 април9, Учителя призовава учениците си – тогава само трима души – на среща в град Варна.

Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат.

Като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.

През 1901 г. Учителя почва своите пътувания из България, като държи сказки във всички по-големи градове. Сказките са със свободен вход и най-често приходът, ако има такъв, отива за ученическите трапезарии или благотворителни дружества. Сказките  му привличат много слушатели.

След като завършва една обиколка из северната част на страната, той пише на един от учениците си:

Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички.

Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройни френологични изследвания, които прави.

Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята. Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни. Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг. Един ден този стремеж ще заведе човека при Бога.

Учителя казва:

Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек доброто.

Човек не е изоставен сам и безпомощен в своя път. Светли същества бдят над него и го пазят, упътват го и го ръководят. Колкото и непослушен да е човек, тяхното търпение и любов превъзмогват неговото своенравие и упорство. Тези същества могат да бъдат неговият баща, майка, брат, сестра, наставници, учители, всички добри хора, които могат да го срещнат в неговия път по един или друг начин.

Ала когато човек се смири, когато в душата му се пробуди желание да изправи живота си, когато се обърне към Бога и потърси Неговата подкрепа, тогава той непременно ще срещне своя Учител, Небесния пратеник, Който ще му даде ръка и ще го поведе в тесния път към онзи мечтан и далечен свят на светлината, за който той пази спомен в душата си.

Според древните традиции на Великото Бяло Братство, което е ръководило човечеството в неговия път през вековете, Учителя потърси първо онези души, които са изпратени да му помагат в делото. Тях призова той. В своята обиколката из страната със своите сказки и срещи той ги призовава на работа за делото. Първата и най-съществена работа е работата над себе си. Учителя казва:

Ако в света искате да имате сила, най-напред станете господари на себе си.

Както един съвършен инструмент е отзивчив под ръката на майстора, тъй трябва да бъде готова човешката душа да отзвучи на всеки Божествен подтик.

Броят на учениците расте постоянно и те стават ценни съработници за осъществяването на неговото дело. Така той намери, привлече и свърза с нишките на Любовта работници за Царството Божие.

В своите обиколки из България Учителя намери малки самородни огнища на духовен живот, малки групи, пръснати тук-там, които работят. Тях той насърчи и упъти. Той се радва на тези прояви на духовен живот и пише на приятелите:

Господ ме е пратил да видя Неговите чада.

В писмата си до своите първи ученици той ги упътва, насърчава и укрепва в трудния път към Бога, уяснява положението им. Той им пише:

Ето, аз ви нося радостната вест, че Бог ви люби.

Тези думи са живи, те звучат и сега и се изпълняват. Те се отнасят за всички ученици през всички времена. На друго място той казва:

Господ ви е избрал и пожелал да Му служите.

Той ги пази и се моли за тях, защото животът на Земята прилича на голямо и опасно море:

Аз се моля усърдно Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имате всички онзи Дух на Господа, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

Като съзерцава пробуждането на човешката душа, най-красивото явление на Земята, той възкликва:

Колко е благ Господ, че ви е събудил чрез Своя благ Дух да търсите пътя на Истината и да Му служите.

Той често им говори за великата епоха, която иде и за която те са призовани да работят. Ние сме в преддверието на една велика епоха на Любов и Братство, на светлина и свобода, която иде, както новият ден:

Ето светлината иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне. И вечната заря на Истината ще ви озари и просвети.

В тази нова култура, която настъпва, той посочва тяхното място, работата, която им предстои, и задачите, които трябва да разрешат:

През всякого едного от вас ще минат известни сили на новата култура, необходими за нея. Затова всички бъдете верни и истинни, не се отклонявайте във второстепенни неща, но бъдете верни на призванието си и постоянни в молитвата си.

Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина, днешните страдания ще изработят бъдещото добро.

Радвайте се, че вашият дух се приближава до Бога. Оставете се напълно Той да ви ръководи. Временните промени в живота са преходни. Те са както годишните времена. В живота става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден. Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници на този свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своята работа, ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.

И тъй, мислете честно, чувствайте благородно и действайте безкористно.

Идването на Учителя на Земята е съпроводено с големи промени, с големи катаклизми във вътрешния и външния живот на човека: в личния, обществения и международния живот. Нови сили влизат да работят в човечеството. Нови сили се пробуждат в човешката душа. Те влизат в конфликт със старото. Силите, които са работили досега, трябва да отстъпят на новите сили, които сега идват. От това е и тази борба и промените, които настават. Но след това идват добри условия за работа. Той пише на учениците си:

Животът е училище, дето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на този живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем онзи славен момент, онова обширно действие на Любовта, което озарява този мрачен хаос.

Всяка душа е подобна на един свят неустроен и пуст, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя извиква към живот в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Докосва и призовава към живот в нас всички семена и зародиши на вечните възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.

Призовани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем и да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призовани да участваме.

Животът е в нас, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така и го разбираме.

От ученика се изисква много:

Преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който невидимият наш Баща е отредил; не както се иска нам, а както се слага животът сам по себе си; онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най-доброто, най-благото. Господ ще промисли най-добрия път и всичко ще уреди постепенно, но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование и непоколебима вяра. Бог е свят, Бог е Любов. Той изисква всички да бъдем такива.

Животът постоянно поставя изпити на учениците. Учителя им пише:

Неприятности има в живота, но трябва да се понасят с дух на търпение и благост. Това е правилото на всеобемащата Любов.

Ние не служим на човеци, но на Този, Който ни е призовал в живот и виделина.

Моята радост е вие да растете в благодат и сила и да сте разумни и мъдри във всичко. Бъдете всички верни и усърдни. Това е нашето дело.

Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот. Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство. Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на светлината и свободата – човек влиза в Божественото училище.

Тази опасност Учителя предвижда. Той познава много добре тази област, той бди и пази учениците, за да ги изведе на безопасно място. Той работи заедно с тях, просвещава ги и ги упътва, за да преминат те тази опасна област в пътя на човешката душа към вечното начало. Той казва:

Любовта да бъде ръководител на всички ни.

Имайте мир и съгласие всички и да не става някой от вас пречка за делото. Ако пуснете неприятеля да влезе в крепостта, ще пострадате всички.

Мъдри бъдете, обсъждайте нещата – по-добра е Любовта.

Всеки от вас да не дири своето добро, но доброто на другите.

От ученика се изисква послушание на разумното, смирение и готовност за жертва. Понякога Учителя се обръща със силни думи към учениците, когато те се поддават на съмнението и се разколебават или когато силите им отпадат. Той казва:

Как мислите да служите на Великото разумно начало? Със сила или с Любов? Наказание ли искате, или благословение? Не се съблазнявайте от малките пречки и когато се изпитвате, не се двоумете. Ако падате, ставайте пак. Ако и да срещате несполука, постоянствайте. Никога не се обезсърчавайте. Никога не отслабвайте. Дръжте се яко за Божията ръка и победата е ваша. Слушайте съвета на Божия Дух. Благославяйте винаги, ходете в мир и съгласие духом  и Разумното начало ще ви укрепи.

Нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата.

Учителя им обяснява причините на техните състояния, които те не всякога разбират.

Неприятностите и спънките идват от друг източник, а не от този, който е виделина. Свободата е дело на духовния живот на Любовта.

По онова време някои от приятелите са твърде много свързани с официалната църква, с нейните форми и търсят помощ и подкрепа оттам, откъдето не може да дойде. Учителя казва:

Ако Любовта не ви свързва, как мислите да вършите Волята Божия? Не мислете, че с многото си ходене на църква ще придобиете нещо. Църквата е вътре в душата ви. Там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваление.

Като спорите и се състезавате един друг, на мен вредите повече. Но няма нищо. Аз ще понеса и това. Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви упъти и ще ви благослови. Разсъдете помежду си кое е право да се върши. Всеки успех иде отгоре.

Понякога към делото се привличат неподходящи хора, които не са се определили още в своя път. На тях Учителя казва:

Без онова ясно разбиране на Любовта на Господа и готовност да вършите Неговата воля може ли да има успех? Онези от нашите приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, където им се нрави. Ние нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него.

Не туряйте вашите планове и мисли за Божии.

Приемете пътя така, както Разумното начало го устройва и отваря.

Ние сеем, Великото Разумно начало събира.

Ние работим, Великото Разумно начало гради.

Има понякога въпроси, които не са ясни. Учителя не бърза да ги разрешава. Той казва:

Аз искам да гледам с чисто око на тази работа и съм в молитва.

За всичко той търси да долови каква е Волята Божия.

В материалните работи, към които хората са много чувствителни, Учителя беше крайно внимателен. Той отклоняваше всяка възможност да се създадат материални обекти за съблазън. Той знаеше, че такива стават цел за домогване на користолюбиви хора и ако такива се привлекат, ще се увреди на делото. По същата причина не раздаваше никакви отличия и похвали. Той работеше сам безвъзмездно, съвършено безкористно и учеше всички да работят така.

Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите є, както червеят разяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва със свещен трепет и безкористие.

Един от възрастните братя, много състоятелен, пожелава да завещае състоянието си на Братството. Някои от братята се въодушевяват от това и го насърчават. Учителя го оставя напълно свободен, ала след някое време той забелязва едно малко колебание в него и веднага отклонява това негово желание. Учителя бди преди всичко да не се увреди с нещо на делото – което Господ ми е поверил да пазя, казва той.

Ние трябва да бодърстваме, понеже Великото разумно начало е с нас.

Много огорчения среща ученикът в пътя си и от външни, и от близки. Учителя казва:

Казано е: „Добре ми стана, че се огорчих.“ Разочарованието трябва да дойде първо, преди да дойде благословението. Помнете, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанасят огорчения, без да съзнават.

Той казва на учениците си:

Зная, че да прощавате обидите е трудно, но Вечната благодат го изисква.

Учителя дава и следните съвети на учениците:

Безграничният е винаги верен.

И Неговата Любов е неизменна.

Вслушайте се в тихия глас в себе си и в неговите наставления.

Волята Божия е да укрепвате в Неговата Любов.

Безграничният ще изкара Своето дело в съвършена пълнота.

Изисква се постоянство, разумно търпение, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата, бодрост на духа.

Човешките души на Земята не са изолирани една от друга. Те са свързани помежду си и образуват системи, подобни на звездните. Пътят на една душа е път на много души, свързани с нея. Нейното благо е и тяхно благо; нейният успех е техен успех. Ето защо Учителя, като работи върху учениците Си, работи върху цялото човечество.

Някои от състоянията на учениците се дължат на средата, в която живеят. Тогава, като разрешават правилно тези свои задачи, те помагат и на другите да разрешат своите задачи правилно. Чрез учениците Невидимият, Разумният свят работи върху цялото човечество и му помага.

Както майката бди над своите рожби и ги пази, тъй и Учителя бодърства над своите ученици, защото хиляди опасности дебнат ученика в пътя му. Много съблазни протягат към него ръце, за да го отклонят от пътя на Истината. Учителя предвижда всичко, предупреждава, поучава, помага, подкрепя отвътре и отвън, и то тъй, както светлината работи – без никаква принуда, по закона на свободата.

източник: "Учителя", Издателство Бяло Братство, София, 2015