Неделни беседи

Неделните беседи са изнасяни пред широка и разнородна аудитория от 1914 г. до 1944 г. Те са изградени върху тълкуване на библейски текстове.

Цикълът, озаглавен „Неделни беседи” представлява беседи, изнасяни в 10 часа сутринта в неделя. Публичното изнасяне и документиране на Неделните беседи започва през 1914 г. Обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е максимално достъпен за слушателя; предназначен е за широка аудитория. Истините на живота са илюстрирани с множество притчи и примери. Има голяма широта в обхвата на беседите, като всяка от тях засяга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вътрешния му смисъл. Неделните беседи са безценен извор на светлина по тези въпроси. Централно е мястото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му в живота от отделния човек и обществото. Основата на Божественото учение са принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. С първата стенографирана неделна беседа „Ето Човекът!” започва цикъл от шест тома, наречени “Сила и Живот”. В тях, по собствените думи на Учителя Петър Дънов, се съдържат основите на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство.

Петър Дънов изнася Неделни беседи в София  в продължение на 31 години. Последната неделна беседа „Добрият подарък“ е от 17 декември 1944 г., десет дена преди да си замине от този свят.

Виж книгите от поредицата "Сила и Живот" в електрнонната книжарница на Издателство Бяло Братство.

Книгите от поредицата "Сила и живот" онлайн

Книгите от поредицата "Сила и живот" в ПДФ за теглене - издания преди 1944 г.

Книгите от поредицата "Сила и живот" в ПДФ за теглене - съвременни издания

 

Из спомените на Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов от книгата  "Учителя", Издателство Бяло Братство, София, 2015 

Всеки неделен ден рано сутринта се събираме в нашия салон на обща молитва и песни. Това са хубави часове. Тогава Учителя държи Утринното слово. То докосва душата. Една насъщна нужда има човешката душа – да възстанови връзките си с Бога, Вечния източник на живота. Какво е една светла мисъл, какво е едно благородно чувство? Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност.

Учителя казва:

Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот.

В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние. Преди беседата се изпяват няколко песни. Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата.

Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже. Затова всеки, който слуша Учителя, чувства едно освобождение, една вътрешна радост, един възторг. Поръсени от живата вода на неговото Слово, вкаменените форми на миналото оживяват, започват да се движат и говорят. Цял един заспал свят се пробужда към живот. От Словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства, ала не всякога може да я изкаже. Затова Словото на Учителя е откровение.

Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на живота за тях. Те очакват помощ, те очакват светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека – една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в пътя. Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: „Той взе греховете на света.“

В неделните беседи Учителя разглежда живота в светлината на Божественото учение. Понякога той зове, а понякога предупреждава. Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“

Беседите си Учителя илюстрира богато с примери и анекдоти, а понякога с легенди и приказки, които той сам създава. В тях той облича вечните истини в прекрасни образи и символи. Една мека светлина струи от тях. Тя не очертава нещата ярко, но оставя всеки да почерпи, което му е необходимо. Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество.

Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той не могъл да си обясни – защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи.

Като чуете тази легенда, пред вас застават редица неразрешени въпроси. Наистина коя е връзката между знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква. То казва: „Мамо, без теб аз погивам.“ Майката го взема на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта. Аз ще положа всички грижи за теб.

Плачът символизира началото на съзнателния живот.

Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на знание и Мъдрост.

Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави. Истината иде да освободи човека, Мъдростта – да му даде знание и светлина, Любовта – да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата – да възвърне неговата вяра и упование в Бога, доброто – да му даде сила. Учителя казва:

Какво учим ние?

Животът да дойде чрез Любовта!

Светлата интелигентност – чрез закона на Мъдростта.

Силната воля и свободата – чрез закона на Истината.

Учителя знае как да извика силите на душата към живот. Това е велико Божествено изкуство. Той говори убедително, разкрива един свят, близък нам и все пак непознат – света на душата. Понякога е строг и предупредителен. Понякога си служи с хумор. Той събужда противоречия и ги разрешава или ги оставя вие да ги разрешите. Обаче едно нещо всякога постига – кара слушателите си да мислят.

Учителя е смел новатор и революционер и със своето мощно и свободно Слово предизвиква силна реакция в известни среди, които се почувстваха засегнати. Те реагираха по стария, свойствен тям начин с интриги, клевети и насилия. Ала Учителя изтърпя всичко и никога не излезе да се защити. Той остави Истината да говори.

Към лъжите и заблужденията, към всички онези форми на миналото без съдържание и живот, към които човек страхливо се придържа, той беше безпощаден.

Когато говори за новото, което идва, Учителя казва:

Новото, което иде – Царството Божие, бъдещата Нова култура, изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново, а не тези стари възгледи и вярвания. Новото учение е учение на Любовта. Това учение ще го приложим. Ще го носим в себе си.

Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение.

Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината.

Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди. Вие не може да очаквате Христос да се роди от една жена. Като се роди в твоята душа, това е възкресение, това е пробуждане на човешката душа. И когато Той дойде да живее в хората, всички ще бъдат живи.

Сега Христос е в света. Вие искате да Го видите в една форма, но ако Той изпълва сърцата ви с най-хубави, възвишени чувства, какво повече искате от това? Не е ли това Той?

Общественият живот си има своите догми и суеверия. Към тях Учителя беше също така безпощаден.

Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото – това са човешките души и духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим.

В своите беседи той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество.

В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления той разгледа в светлината на Божественото учение и направи своите преценки. Тези преценки са пълни – по форма, съдържание и смисъл, вдъхновени и пророчески. Неговата мисъл докосна и миналото – пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега. Докато човек не се върне и изправи погрешките от миналото, не може да върви напред; те всякога ще го спъват в пътя му. Човек е свързан с миналото, работи в настоящето, принадлежи на бъдещето. Учителя насочваше погледа напред, нагоре, към светлото бъдеще, което иде. Той затова дойде, за да възвести на човечеството идването на Новата култура – културата на Любовта, братството и свободата между човеците. Тази култура не седи във външните форми. Учителя казва:

Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура.

Понякога в своите беседи Учителя незабелязано вдига невидима завеса, която отделя човека от духовния свят, и оставя една мека, приятна светлина да струи върху него. За малко време у човека се пробужда споменът за неговата светла родина, която непрестанно го зове и която той търси винаги.

Учителя не пренебрегва физическия живот, винаги изтъква неговото значение. Той казва:

Физическият живот е основа на духовния, а духовният – основа на Божествения. Докато нямате здраво тяло, здрав стомах, здрави бели дробове и мозък, не можете да се проявите правилно.

Затова Учителя започваше от физическия живот и даваше правила и методи, за да възстанови човек здравето си и правилното отношение към Живата Природа.

Учителя умееше да посочва смешните страни на живота, онези неестествени положения, в които изпада човек в своята наивност и лековерие. Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор.

Истината е като хляба – като ядеш, чувстваш сила и живот. Истината е като слънчевата светлина – на нея плодовете зреят.

Както добрият градинар почиства всяко дръвче в градината си, тъй и Учителя работеше в градината на душата и с внимание и любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата вечност. Той дава едно правило:

Не изкоренявайте дивачките – облагородявайте ги, използвайте силите на злото за добро.

В беседите си Учителя свободно се ползва от формите. В тях той облича Истината и пак така свободно ги разрушава, за да не помисли човек, че тя може да бъде затворена в тях. Духът е, Който създава формите, Той внася живот в тях. Когато животът ги напусне, те са непотребни вече. Духът е господар, Той ръководи всичко.

Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Вие не подозирате какво богатство носите. Като развиете това богатство, ще влезете в досег с Природата, за да разберете Божия Дух, Който работи в нея.

Божият Дух живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава майката, бащата, учителя. Той разпределя всички блага, както намери за добре. Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас като наш Баща, а ние – като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране.

Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в своите беседи Учителя отвежда слушателите си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове.

Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.

Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия дух в яката коруба на материалния свят. Неуловим и свободен, той се надсмива над всички ограничения и затвори. Той е излязъл неуязвим, възроден и силен от всички изпитания и ограничения. Преминал е през огъня и през каменните зидове все така млад, силен, смел и свободен, светъл и сияен. Има хора на Духа, има хора на материята. Духът е творецът, той носи бъдещето. Душата е неговата възлюблена – Божията дъщеря. Умът и сърцето са техните отлични служители.

Има моменти, когато Словото на Учителя е като слънчев ден. Ала има моменти, когато то преминава като буря, с мълнии, гръм и дъжд, отнася и разпилява старите форми на греха, раздвижва душната, застояла атмосфера на съмнението, измива и отнася отровите на злото в човешката душа, които я сковават; раздвижва всичко и пречиства. Човек се чувства след това свеж и обновен и поглежда живота с надежда. Слънцето огрява  и всяко нещо намира своето място във великия Божествен ред. Тогава човек се чувства в хармония с Целокупния живот.

В беседите си Учителя често говори за живия Бог. Защото, когато говорят за Бога, хората най-често разбират кумирите, които те са си създали.

Не търсете Бога вън от себе си. Такъв Бог, Какъвто вие търсите, не съществува. Търсете Бога вътре в себе си. Бог се изявява в човека като светлина в ума му, като топлина в сърцето му и като сила във волята му.

Не питайте къде е Слънцето. Изложете гърба си на слънчевата светлина и топлина и ще разберете какво представлява то. Слънце, което дава светлина и топлина, е път, който води към Бога на Любовта. Той повдига хората, обединява ги и възраства; вън от Него никакъв Бог не съществува.

Живият Бог е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява умовете на всички хора, облагородява сърцата им, повдига духа им.

Любов към живия Бог.

Любов към своята душа.

Любов към своя ближен.

Каквото и да ви се случи в живота, мислете за живия Господ, Който е на Земята между нас.

Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи да мислим и да чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.