Градината на Учителя

На Изгрева, близо до Салона, имаше овощна градина, където Учителя обичаше да си почива. На това място сложихме стол, по-късно посадихме и една лозичка. Веднъж брат Боян Боев попитал Учителя защо не другаде, а точно в тази градина обича да седи. Той му отговорил: „Ето едно хубаво място за почивка."

Miastoto 1-2

 

На 27 декември 1944 г., след заминаването на Учителя, възникна въпросът къде да бъде погребано тялото му. Тогава брат Боян Боев изведнъж каза: „Какво се чудим! Учителя и за това е помислил - помните ли стола и лозата, където си почиваше?" И други приятели си спомниха, че по различно време са чували подобни думи.

След като се определи мястото, където трябваше да положим тялото му, се сблъскахме с труден проблем: по закон единственото място за погребение беше гробищата. Само на висши църковни сановници се позволяваше да бъдат полагани в двора на някоя църква. Тогава решихме да искаме разрешение от комунистическия лидер Георги Димитров, който по това време още живееше в Москва. Приятелите написаха телеграма, но поради снежни бури в Украйна този ден телеграфната линия беше прекъсната. В София също бе люта зима с дълбок сняг. По едно време внезапно съобщиха, че връзката с Москва е възстановена и първата изпратена телеграма е тази до Георги Димитров. Веднага след нея връзката отново се разпаднала. Четири дни по-късно връзката с Москва пак се възстановила и първата телеграма оттам бил отговорът на Димитров, че разрешава погребението на Изгрева.

Освен телеграмата обаче трябваше да се получи официално разрешение от местните власти. Изведнъж се появи един брат от Видинско, който отиде при Антон Югов, министър на Вътрешните работи, на когото някога бил ятак. На 30 декември 1944 г. Югов издаде очакваното служебно писмо и на другия ден погребахме тялото на Учителя.

Miastoto old-2

След разрушаването на Изгрева през 70-те години на миналия век комунистите искаха да преместят гроба на Учителя, за да се построят чуждестранни легации. Всички братя и сестри бяха потресени. Представени бяха телеграмата от Георги Димитров и писмото от Антон Югов, но без резултат - властите бяха категорични, че ще се строи. Най-напред мястото било предложено на съветската легация, после - на японската. Проектът бил готов, дори японският посланик няколко пъти посещавал мястото заедно с архитекта и разговарял с брат Ангел, който тогава се грижеше за градината. Братът разказвал на дипломатите за Учителя и се говори, че по-късно японците се отказали да строят на място, където е погребан свят човек. Парцелът обаче остана в регулацията за строеж и цялото Братство на Изгрева беше загрижено от предстоящото освобождаване на мястото, разкопаването на гроба и изнасянето на костите.

Тогава сестра Невена Неделчева и проф. Александър Переклиев подготвиха писмо до Министерството на външните работи. Приятели от Франция се обадили във френското посолство и френското културно аташе заявило, че ще се повдигне международен въпрос. Последвали срещи с Людмила Живкова и други висшестоящи ръководители на комунистическия режим. През есента на 1973 г. брат Димитър Грива замина за Петрич, срещнал се с ясновидката Ванга и я помолил да поиска от първия секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков да отмени решението за застрояване. Първоначално Ванга му отказала, но брат Грива я попитал колко свети неща са останали в България. При тези му думи изразът на Ванга в миг се променил и казала, че ще направи всичко възможно. И наистина малко по-късно решението беше отменено. По това време голяма част от партийния елит и държавния апарат търсеха помощта на Ванга и се съобразяваха с пророческите й думи. Така в спасяването на местото на Учителя участваха мнозина и всичко стана като по чудо...

Ако се върнем назад в историята, парцелът от 7,5 декара, където е положено тялото на Учителя, е бил закупен с братски пари на 19 октомври 1926 г. за сума от 142 500 лв. на името на д-р Иван Жеков, Върбан Генов и Иван Вълчанов. След одържавяването му през 1958 г. на 13 май 1977 г. е подписана спогодба между правителствата на Народна Република България и Съюза на съветските социалистически републики (СССР) за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба мястото попада във владение на СССР. След демократичните промени у нас през 1989 г. наследниците на Върбан Генов предявяват иск за придобиване право на собственост върху градината. В продължение на десет години се водят съдебни дела. Решаваща роля в тях изиграва намереният от Благовест Жеков оригинален нотариален акт № 102 от 19 октомври 1926 г. На обратната му страна е добавен текст, че „имотът е закупен със средства и за сметка на Великото Бяло Братство, ръководено от Петър Дънов, ще се владее от Братството, което е действителен собственик, и вписаните купувачи се отказват от всички права върху имота, дадени им от закона." Въпреки това през 2002 г. съдът решава, че парцелът остава владение на държавата. В брой 25 на Държавен вестник от 1998 г. мястото на Учителя е обявено за исторически паметник на културата. Днес то е последната шепа земя от стария Изгрев.

По документални материали и спомени предоставени от Галина Герасимова;

Публикувано във в-к Братски живот, декември 2006 г.

Miastoto 3

  

 

Фейсбук страница на Градината на Учителя 

 

 

Общество Бяло Братство организира НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

тема: Науката, образованието и възпитанието в творчеството на Учителя Петър Дънов

03.11.2017г.
РАБОТА В ГРАДИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

от тази седмица 12 юни

30.06.2017г.
Празнуваме Деня на Учителя в НБКМ

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", ще отбележим деня на Учителя

29.06.2017г.
Детски форум 2017 г.

Ежегоден форум за работа с деца по методите на Учителя Петър Дънов

24.06.2017г.
Покана за братски събор на Сините камъни в местността Карандила

17 и 18 юни 2017 г. в местността Карандила

17.06.2017г.