1895 – 1900 г. Завръщане в България

1895 г.  В началото на годината Петър Дънов тръгва за България с кораба “Etruria“ по маршрута Ню Йорк−Ливърпул (Англия). Пристига в Ливърпул на 23 януари 1895 г. и през ранната пролет на същата година  се прибира в България.  

large

Корабът “Etruria“

 

Установява се във Варна и заедно с д-р Георги Р. Миркович си наемат стаи за живеене при една и съща хазяйка - госпожа Христовица.

 

sn_C II 296

Д-р Георги Р. Миркович (1828 - 1905)

 

Начало на просветителска и обществена дейност в България

5 ноември, 1895 г. Изнася първата си публична сказка в най-голямата градска зала във Варна - зала „Съединение“, организирана от Учителското дружество в града, на тема: „Науката и възпитанието в отношение на двата велики закона на развитието“.

  

gallery_1_10_30438

 
Съобщение за сказката на П.К.Дънов във „Варненски общински вестник“ от 2 ноември 1895 г

  

1896 г. П. Дънов отпечатва в печатницата на Кънчо Николов във Варна първата си книга, озаглавена „Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”.

I_14041_Lusi

Оригинално първо издание на книгата „Науката и възпитанието“ от 1896 г. Този екземпляр се съхранява в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“ в София (сигн.14041)

Петър Дънов е бил един от „агитаторите” на  независимото Одринско-преселенско дружество „Странджа”, основано на 12 май 1896 г. в гр. Варна, което защитава „християнските и немюсюлмански народи в Турция, особено това в Македония и Одринския Вилает”.

На 29 декември същата година той взема участие в организирания от дружеството „Митинг” във Варна, като член на Бюрото на Митинга. Председател на Митинга е капитан Петко Киряков (Петко Войвода (1844 - 1900)). Митингът завъръшва с резолюция.

 

1896. Варна. Митинг

Резолюцията от Митинга публикувана във в.Странджа на 1 януари 1897 г.

 

4 декември, 1896 г. С Петко Киряков (1844 -1900), Кръстю Мирски (1852-1920) и други видни обществени дейци, Петър Дънов е един от учредителите на читалище „П.Р.Славейков“ във Варна. Приемат Устава и печата на Читалището на 29 декември с.г.

5 януари, 1897 г. Петър Дънов е избран за библиотекар-домакин на читалище „П.Р.Славейков“. До края на  1897 г. изнася в града три сказки на философски теми, организирани от читалището , и още две през 1898 г.

 

Призоваване на първите ученици и основаване на „Веригата”

 

7 март 1897 г.  След мистично преживяване във Варна, Петър Дънов приема задължението си на духовен Учител. Доверява го много по-късно на Савка Керемидчиева (1901-1945) на 20 март 1923 г. (7 март ст.ст.), в дома на Петко Гумнеров (ок.1865-1922) на  ул. „Опълченска 66“ в София.

1897 г., Петър Дънов заедно с д-р Георги Миркович, Анастасия д-р Желязкова, Васил Р. Козлов и други духовни съидейници от спиритическия кръжок във Варна, слагат началото на „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, по-късно назовано „Веригата”.

Август, 1898 г.  Във Варна се осъществява първата лична среща на Петър Дънов с Пеню Киров (1868-1918), живеещ в Бургас. Слага се началото на тяхната продължителна кореспонденция

8 октомври 1898 г. Съобщава  на Пеню Киров, че е получил „дълго послание от ангел Орифила“.  Оформя го като  „Призвание към народа ми, български синове на племето славянско“ и го чете пред членовете на благотворителното дружество „ Майка“ . В края на годината подготвя „Призванието“ и го изпраща за печат в Бургас, но по-късно се отказва от тази идея и поръчва на Пеню Киров да се погрижи „да се разхвърли набора  на текста“ в печатницата.

13 февруари 1899 г.   Петър Дънов приема „една заповед от Господа“ с „Десетте Свидетелства Господни”, както и „Божието обещание“, които изпраща до Пеню Киров в писмото си от 24 февруари с.г. Предлага на него и на Тодор Стоянов (Стоименов) (1872-1952): „след като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама“.  На 28 февруари Пеню Киров и Тодор Стоименов му връщат преписани приетите „Свидетелства“. Всяко едно от тях е съпроводено с личните им подписи.

1899 г.  През пролетта Петър Дънов напуска читалище „П.Р.Славейков”. Прекарва месеците юли, август и септември при родния си брат Атанас К. Попов в с. Гюле Кьой (дн. с. Засмяново). През есента на 1899 година заминава при баща си отец Константин А. Дъновски в Нови пазар, където остава до ранната пролет на 1901 г.


8-10 април (Великден) 1900 г.   Във Варна се срещат Петър Дънов, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Петър  Дънов идва от Нови пазар, а другите двама от Бургас. За Тодор Стоименов това е първа среща с Петър Дънов. Тогава д-р Миркович не присъства, въпреки че е поканен на събирането.

 

PENIO KIROV I TODOR STOIMENOV -OT ARHIVA NA D-R IV.  JEKOV

Пеню Киров и Тодор Стоименов

 

25 юни - 8 юли, 1900 г., Варна.   Петър Дънов записва „Седемте разговора с Духа Господен“. За това важно събитие той съобщава в писмото си до П.Киров от 10 юли.

Юли 1900 г. - април 1901 г. включително.  По кореспондентски път, Петър Дънов е бил на длъжност „Отговорник“ в софийското списание „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров (1874-1923).

1900 г.   Петър Дънов отпечатва в печатница „Велчев“ в Бургас духовната брошура „Хио-ели-мели-месаил. Глас Божий”. На корицата й се чете още: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш“ и псевдонима на автора Еманоил. По-долу на корицата, като бял стих, е отпечатан първообразът на бъдещата песен „Любовта е извор“. Второто издание на „Хио-ели-мели-месаил“ е отпечатано в Стара Загора през 1912 година.

18-25 юли, 1900, Варна.  Първата среща на Петър Дънов с неговите първи трима ученици – Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Вълков Миркович във Варна. Тази среща трябва да се приеме за Първи събор на Бялото братство.

27 ноември, 1900 г.  В писмо от Нови пазар до П. Киров, Петър Дънов изпраща текст на Молитва, с наставлението: „Така се молете”. Записана е в единствено число, Тази молитва по-късно е озаглавена „Добрата молитва“. От времето на войните и до днес „Добрата молитва“ се чете в множествено число. По-нататък в писмото си Петър Дънов поръчва на Пеню Киров: „Пази тая молитва като зеницата на окото си, щото е продиктувана от Духа Святаго.“

 

Dobrata molitva original -

Факсимиле от оригиналното писмо но П.Дънов от 27 ноември 1900 г. с молитвата.