Биография

1922 – 1944 г. Духовната Школа на Бялото Братство

24 февруари 1922 г., София. Учителя Петър Дънов слага началото на духовната Школа на Бялото Братство.  Открива я едновременно с два класа: Специален (Младежки) клас и Общ клас.  Първата беседа в Младежкия клас е озаглавена Двата пътя, а в Общия класТрите живота.

В Школата, създадена от Учителя, теоретичните знания са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите. От тази година Учителя започва редовно да извежда учениците си в планината – на Витоша и на Мусала. Лекционният курс на Школата продължава 22 години, до самата кончина на Учителя през декември 1944 г.

На екскурзия с Учителя

В началото на пролетта на 22 март 1922 г. на просторната поляна, вече наименована „Изгрев“, е разпъната една бяла палатка. Две години по-късно най-ентусиазираните заселници на бъдещия квартал съграждат първата малка барачка.

През 1922 г.  на събора във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, е поставен нов, цветен Пентаграм, нарисуван от чешкия художник Франц Шламбора (1881 -1955) по лични указания на Учителя.

Големият цветен Пентаграм (180х140 см.). В десния долен ъгъл на картината е положен подписът на художника Ф. Шламбора и датата 19/VІІІ/1922

Често изучавайте тази картина и разсъждавайте върху символите в нея. Петте стъпки в нея символизират един път, по който трудно се върви, защото е път не на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество.

Учителя

На 21-и август 1922 г. Учителя изпява пред участниците на събора първата своя окултна песен „Фюр фюр фен. Тау би аумен“. Присъстващите я разучават.

1926 г. Върху закупения парцел в месността „Бàучер” е построена стая за Учителя. Така се поставя началото на бъдещото братско селище Изгрев. През следващите години много ученици и последователи си купуват земи и правят дървени къщички, заобиколени от цветни и зеленчукови градини. За кратко време това място става физически и духовен център на Бялото Братство в България. В продължение на 20 години Учителя Петър Дънов създава там уникален за българската история модел на нова култура на общуване. Животът на Изгрева наподобява този на ранните християнски общности.

Вижте повече – Създаване на селището Изгрев

Едни от първите заселници на Изгрева

През лятото на 1926 г. Съборът на Бялото Братство за първи път е на Изгрева. Присъстват 1460 души.

През юли 1927 г. на Изгрева е завършен салона по проект на инженер Руси Николов, в който Учителя изнася лекции и беседи до края на земния си път през 1944 г.

Учителя с ученици след беседа пред салона на Изгрева

През август 1929 г. Учителя за първи път извежда малка група последователи на бивак в циркуса на Седемте рилски езера. Изнася две от редовните си школни лекции.

От 1930 г. започват ежегодните лагери на Братството в Рила планина край Седемте рилски езера, като едно продължение на Школата сред Царството на живата разумна природа. Учениците са стимулирани да осъществяват по-тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения.

Учителя говори на Рила
Учителя и лагера на Рила край второто езеро. Поглед отгоре.

На 21 септември 1930 г., неделя, след изгрева на Слънцето, Учителя  изнася в София  първата Утринна беседа „Абсолютната истина“.

1932 -1933 г. На поляната на Изгрева край София се ражда Паневритмията – свещеният кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента. Смисълът на упражненията в Паневритмията е да хармонизират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм.

Виж повече за историята на паневритмията.

4 май 1936 г. Активист на политическата партия  Демократически сговор нанася побой над Петър Дънов, който му предизвиква мозъчен кръвоизлив и частична парализа. Въпреки заболяването си, на 14 юли Учителя излиза с голяма група ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август успява напълно да възстанови здравето си. На 14 август лагерът се закрива. На 19 август Учителя открива Събора в София на Изгрева с беседата Да им дам живот.

1939 г.  През цялата година много често Учителя говори за предстоящите световни промени, за това, че светът няма да бъде вече същия (на 1-и септември Германските войски нахлуват в Полша и това е началото на Втората световна нойна!)

1944 г. На 12 януари, след бомбардировката над София от 10 януари, заедно с група братя и сестри от София, Учителя отива да живее временно в с. Мърчаево, в полите на Витоша, на 24 километра от София. Прекарва там в къщата на Темелко Темелков до 18 октомври 1944 г. Посещават го много гости от страната. Животът в Мърчаево протича в срещи, разговори и екскурзии на Витоша. Голяма част от разговорите са записани от Боян Боев и издадени под заглавие „Изворът на доброто“ (Варна, 1992). Беседите от този период са отпечатани в т.1 на сборника „Завета на Любовта“. Есента продължава да изнася беседи в салона на Изгрева до 20 декември 1944 г.

В края на месец декември на 1944 г. Учителя завършва земния си път. Последните му думи са „Една малка работа се завърши добре“.

Рано сутринта на 27 декември духът му напуска този свят.

Мястото, където е погребан Учителя Петър Дънов, в днешно време е единствената частица останала от стария  „Изгрев”. Това свещено пространство – символ на чистота и душевна хармония – е една от най-големите светини на България. Градината на Учителя е обявена за паметник на културата.

Виж историята на Мястото на Учителя.

Филмът „Едно хубаво място за почивка“, разказва за последните дни на Учителя Петър Дънов и историята на градинката в софийският квартал Изгрев, където е положено физическото му тяло. Мястото, което и до днес всички познават като „Мястото на Учителя“ или „Градината на Учителя“.

Братски групи