Братски групи

Пловдив

Ръководител: Христо Ташев

e-mail: hristo_tashev@abv.bg

http://beinsadouno-plovdiv.org

 

Паневритмия: 22.03 – 22.09: хълм „Бунарджика“ – всеки ден от 7.30 ч.

Неделни беседи: Всяка неделя от 10:00-11:30 ч., Братски център, ул. „Кап. Георги Цанев“ 17
Беседи Общ окултен клас: всяка сряда от 17:30-19:00 ч., Братски център, ул. „Кап. Георги Цанев“ 17
Лекториум: „Човекът и неговата вселена“ – Всеки 3-ти петък от 18:00-19:30 ч., зала „Берьозка“, бул. „Иван Вазов“ 25

 

 

Бялото братство в Пловдив – кратка история

 

Дейността на Братството в Пловдив е предшествана от интересна хронология, свързана с пътуванията на Петър Дънов из страната в началото на ХХ век , които той провежда заедно с Тодор И. Бъчваров, издател на сп. „Родина”. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София.

Когато спират в Пловдив П. Дънов отсяда в дома на Колесников. Тук те прекарват една седмица – от 3-ти до 8-ми септември. Вторият документиран престой на П. Дънов в Пловдив е през 1902 г., през м. ноември, когато П. Дънов е отседнал в х. „Централ” на ул. „Станционна (станция – гара), сега ул. „Иван Вазов”.

По време на тези престои в Пловдив и в другите градове Петър Дънов се  среща и разговаря с приятели и съмишленици за бъдещата духовна работа, която им предстои да извършат. Знае се, че Петър Дънов е изнасял една или повече публични беседи пред гражданството на Пловдив във Военния клуб, но не може да се каже с точност по кое време е ставало това.

Историята на пловдивското братство е свързана и с други две забележителни фигури на ученици на Учителя – Петко Епитропов и Михаил Стоицев.

 

Петко Епитропов е бил поканен лично от Учителя да участва в съборите на Веригата (има запазена кореспонденция между него и П. Дънов още от 1910 г.), а от 1919 г. е и първият ръководител на братската група в Пловдив. По това време  се оформят седем по-големи братски групи в страната, една от които е и тази в Пловдив. Петко Епитропов заедно с Михаил Стоицев участва активно в създаването на братската комуна в Свирчовица, русенско в периода 1926-29 г. От 1922 г. П. Епитропов отговаря за братската каса в страната. През 1935 г. той участва в Управителния съвет на братството, който се мести в София.

През 1922 г. година за ръководител на пловдивското братство е посочен от Учителя Михаил Стоицев. Той се запознава с Учителя Петър Дънов в дома да Епитропов през 1919 г. и става ревностен негов последовател и ученик. Михаил Стоицев оставя трайна следа в пловдивската общественост – в Пловдив той препечатва 11 беседи от Учителя, преди това издадени в София. Отделно публикува около десетина брошури със сказките, които самият той е изнасял в страната. Тези брошури ги е раздавал безплатно. Повечето са печатани в печатница „Хр. Г Данов”. На кориците на тези брошури със ситен шрифт е отбелязано, че приходите от сказките са в полза на сираците от войната (има се предвид Първата световна война). Бил е известен и със своята дарителска дейност. Той е ръководител на Братството в Пловдив до 1962 г.

През една голяма част от това време братската група се събира в дома на Епитропови. Играят Паневритмия на Бунарджика (запазена е документална снимка от 15.06.1935 г.).

По-късно се оформя и братска група в кв. Прослав. Тя съжителства благоприятно с последователите на Лев Толстой и Вегетарианската комуна, създадена там в първата половина на ХХ век. Всички живеят задружно и споделят общата духовна атмосфера. Сред последователите на Учителя в Прослав се отличава семейството на Марин Камбуров, изявен ученик на Учителя и талантлив музикант (макар и без академично образование). Той оставя десетки авторски песни в духа на споделените духовни ценности, завещани от Учителя.

Така през 50-те години ХХ век тук действат две братски групи – едната в Пловдив, другата в Прослав.

След 1962 г. ръководител на братската група в Пловдив става Наталия Симеонова, а после и Христо Христов от Прослав.

След 1989 г., в условията на демокрация, настъпва възраждане на интереса към Учението на Петър Дънов в страната. Изключение не прави и Пловдив. Младите хора от града, (немалка част студенти от други градове, следващи във висшите училища в Пловдив), търсещи духовност, намират книгите и последователите на Учителя. Оформят се нови групи, които изучават жадно Словото на Учителя, което до този момент е било с почти нелегален статут и дори преследвано от управляващата комунистическа партия. Възстановява се практиката на Паневритмията, отначало на Младежкия хълм, по-късно на Бунарджика. Паневритмията като комплексна практика, съчетаваща в себе си физически упражнения, музика и духовност, придобива все по-голяма популярност сред духовните търсачи и от десетилетия вече се играе всяка сутрин на хълма Бунарждика.

От известно време братската група в Пловдив разполага с център, където се провеждат ежеседмични публични неделни беседи, както и специализирани класове за изучаване на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя. Част от живота на пловдивското братство е хор „Дъга“ с ръководител Надя Табакова, който дава много настроение и дух не само на пловдивската братска група, но и сред съмишленици и последователи на Учителя в страната и чужбина.

Search
Generic filters
Exact matches only
Filter by Custom Post Type

Братски групи