Основи на братския живот

Общество, организация, църква

Общество, организация, църква

След това необходимо, според нас, обсъждане на традициите на Братството, смятаме за подходящо изясняването на някои важни понятия, които понякога се дискутират по отношение на организирания братски живот. Тези понятия са „общество“, „организация“, „църква“.

Понякога се цитира една перифраза на думи на Учителя, която в обобщен вид гласи: бъдете организирани, а не организация (такава мисъл всъщност никъде не се среща в словото му). Допускаме, че като перифраза мисълта е вярно предадена. С тази мисъл Учителя иска да напомни, че най-важната работа е вътрешната, духовната, и в този смисъл „да бъдем организирани“ означава да бъдем вътрешно съзнателни за процесите, които протичат вътре у нас и извън нас. А външното Общество, каквото и да е то, каквато и форма да придобива, е вторично явление и е резултат от вътрешната самоорганизация на ученика (и на учениците помежду им). В този смисъл Братството е изцяло самоорганизиращо се общество.

Друго едно твърдение на Учителя гласи: Ще се събирате на малки хармонични групи.[1] Това твърдение е предадено по спомен от  Радка Левордашка, която влиза в Братството доста след заминаването на Учителя. Понякога тази препоръка се представя като аргумент против регистрацията на Обществото, който аргумент смятаме за недоразумение. Двете са в хармония помежду си. Работата в малки хармонични групи и днес е факт в дейността на Братството и този факт е изцяло неотносим към регистрацията. Малките хармонични групи са естествено явление, което е социално-антропологично фундирано. Т.е. такива групи са естествено социално явление. Още по-озадачаващи са някои твърдения, че тези малки хармонични групи са в конфликт с всеобщата сплотеност на цялото Братство. Смятаме, че тези твърдения са резултат на недостатъчно разбиране на функционирането на такива групи и отношенията помежду им, както и отношенията им към цялото.

В спомените си Елена Андреева разказва, че някои от по-възрастните приятели са искали да направят от обществото последователи на Учителя „организация“.[2] За какво обаче става дума тук? – Според тях е било нужно да има членски внос, да се въведат дори униформи (съответно различни за братята и сестрите). Следователно, става дума за определени ритуализирани форми, на които да се подчинява общността, създадена от Учителя. Относимо ли е всичко това към живия живот в днешното Общество Бяло Братство? В него няма нито униформи, нито членски внос, нито членски карти, и т.н. Но когато външно и механично се приложи думата „организация“ към днешната регистрация на Обществото, всъщност се цели нещо различно от пълноценното разбиране.[3]

В подобен смисъл се цитират и едни други думи, приписвани на Учителя: Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша или по друг начин казано: Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша. В днешно време тези изказвания са смятани за противоречащи на регистрацията на Общество Бяло Братство. Да се опитаме да вникнем какво означава да се направи от учението църква? Тези думи се отнасят към онова, за което и Елена Андреева споменава по повод желанието на някои от братята по онова време да се въведат някакви ритуални ежедневни форми, да се направят униформи, да има членски внос, карти и т.н. В този смисъл да се създаде от учението църква означава да се въвеждат допълнителни формалности и бюрокрация, които могат да сковат духовната дейност на Обществото. В днешно време подобни опити също са налице, но вярваме, че колективната устременост към Духа и Любовта ще преодолее тези ретроградни форми. Всъщност и днес от учението отделни лица правят църква. Какво имаме предвид? Догматичното, респ. едностранчивото, разбиране на учението на Учителя от някои негови последователи, е акт, посредством който в своето съзнание те превръщат едно Божествено слово в закостеняла форма. Чрез такова сковано догматично схващане и особено чрез опитите това схващане да се проповядва и разпространява, тези лица посредством дейността си ограничават всеобхватността на това Божествено слово, неговата Божествена безкрайност и необятност. Освен това, от учението се прави църква, когато се налагат чужди нему елементи, странни традиции, когато се внасят най-различни излишни ритуални форми там, където няма никаква нужда от тях.

По отношение на понятието „църква“ Учителя и тук се проявява свободно, служейки си с понятийните форми по най-добрия начин.[4] Само за илюстрация ще приведем някои негови мисли по тази тема: Когато ви питат: „Вие кои сте?“, кажете им: „Ние сме от една много велика църква![5]; Много са човешките църкви, а Божията църква е една. Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце. Казано е: „Ще им дам едно сърце и един пастир.“[6]; Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват.[7]; Ще ви дам една програма за работа през цялата седмица. В понеделник, като ден на Месечината, ще очистите къщите си, ще измажете стаите, ще измиете дъските, ще разтребите всички разхвърлени работи… В петък ще се занимавате малко с Любовта. В събота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи.[8]; Колко църкви има в света? Аз казвам, че има само една църква, т.е. една жена. За тази църква Христос казва, че е разумна и мъдра… Църквата, която аз зная, е била винаги една и през всички векове ще остане само една. Всеки, който иска да намери Христа, трябва да има правилни схващания, правилни понятия за тези неща. Някои могат с хиляди години да ви проповядват, но няма да ви кажат Истината. Свещеник, който ви казва, че тази или онази църква е най-добра, не ви говори Истината. Ако под своята църква той разбира Божествената църква, която като един извор дава от себе си, която излива своето благословение в света, тогава съм съгласен.[9]; Всичко, което ни обикаля, е в състояние да повдигне мисълта и чувствата ни, да ни свърже с Бога – ето къде е църквата, т.е. храмът на човешката душа. Това е Божествената църква, която храни душите. Тя е и в човека, и вън от него – сред цветя и дървета, реки и морета, птички и животни. Дето животът се проявява правилно, там е Божият храм, там са свещите и кандилата. Когато хората се обединят и заживеят в Любов и братски помежду си, те влизат в Божествения храм.[10]; Ние се нуждаем от Църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една Църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител; тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на Земята. За такава Църква се говори в Откровението. Може ли да си представите колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото.[11]

Приведените мисли имат само илюстративна функция. Съвременната регистрация, както и вътрешната дейност на Общество Бяло Братство нямат нищо общо с каквито и да са църковни форми и това е видно за всеки деен участник в този братски живот. И е необходимо това състояние, това живо битие на Братството да се запази, за да се изпълни заветът на Учителя за свободно организиране и общ живот на неговите ученици и последователи.

[1] Левордашка, Радка. Благодаря ти, Учителю, Сайт: Издателство Бяло Братство, достъпно от: <http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/благодаря-ти-учителю/разходката-до-алеко>, прегледан на: 21.03.2018.

[2] Андреева, Елена. „Как и за какво бе дадена песента „Писмото“?“, – В: Изгревът на Бялото Братство (пее и свири, учи и живее), т. 1, съст. Вергилий Кръстев, София, Библиотека Житен клас, 1993, с. 541-548.

[3] Да не пропускаме и друго едно обстоятелство – думите на Елена Андреева се цитират според нейни спомени, публикувани в сборника Изгревът на Бялото братство, а последният е не изцяло достоверен литературен източник поради доказаната редакционна намеса в спомените на братята и сестрите от страна на главния редактор, т.е. не може да се разчита на обективност при боравенето с него като исторически документ.

[4] Днешната дума „църква“ преминава през църковно-славянското „цръква“ (или„цръкъи“, „церковь“) и произлиза от гръцката дума εκκλησία (ekklesia), която означава събрание, обществото на християните.

[5] Учителя, Разговорите при Седемте рилски езера, София, Бяло Братство, 2011, с. 187.

[6] Учителя Петър Дънов. Акордиране на човешката душа, т. 3, София, Бяло Братство, 2009, с. 62.

[7] Пак там, с. 297-298.

[8] Учителя Петър Дънов. Абсолютна справедливост (МОК, г. 4), София, Бяло Братство, 2010, с. 201-202.

[9] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 2, София, Бяло Братство, 2006, с. 65.

[10] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 4, София, Бяло Братство, 2010, с. 84.

[11] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 7, София, Бяло Братство, 2013,  с. 27.

Мирослав Бачев

Из гл 1 ИДЕЯ, ЖИВОТ, ТРАДИЦИИ

ЖИВОТО ЕДИНСТВО НА БРАТСТВОТО – ИДЕЯ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ

Search
Generic filters
Exact matches only
Filter by Custom Post Type

Последни новини

Братски групи