Места свързани с Братството

Мърчаево

Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит.

След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко. Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“.

В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител.

В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа – Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“. За външен вид и украса на извора също се вложи много старание. Около изворите всякога беше оживлено и се водеха приятни разговори. Водата на селото беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна. Като се разчу това и селяните, почнаха да взимат вода за пиене от тях.

Недалеч от Мърчаево, на около четири километра на запад, в чудно красива и магнетична долина извираше и един топъл минерален извор. До идването на Учителя селяните го употребяваха само за изпиране на дрехи. Но когато Той посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние при пиене и къпане, то цяло село и съседните взеха да я употребяват за тези цели. След няколко години се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейн за къпане. Тази долинка с топлата минерална вода стана важен хигиеничен и курортен център, особено необходим за трудовите хора от град Перник. Около извора и баните се построиха много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци.

Източник: „И очите ми видяха Изгрева“, Николай Дойнов

Последни новини

Братски групи