Основи на братския живот

Лятната духовна школа на Рила

Лятната духовна школа на Рила

По думите на Николай Дойнов: Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество.[1] През 1929 г. Учителя, заедно с група последователи, посещават Рилските езера. През следващата 1930 г. тези лагери стават постоянни и се провеждат в непосредствена близост до Второто езеро, наречено от Учителя Ел бур. В началото на Рила е имало около 60 души, а впоследствие до заминаването на Учителя те стават няколкостотин. Лагерите на Рила продължават до 1939 г. През тази година има най-много посетители, както българи, така и чужденци. През 1940 г., по време на войната, Учителя с малка група ученици е бил там за шест дни, от 14. до 19. август.

Летуванията на Рила са се провеждали всяка година от средата на месец юли до края на август, в годините от 1929 до 1939 г. Има само две прекъсвания: през 1933 г. и 1934 г., когато летуванията са се провеждали на Витоша, в местността „Яворово присое”. От 1935 г. лагерите на Рила се възобновяват и маршрутът вече минава през гр. Самоков и с. Говедарци.

Животът на Рила по онова време (както и днес) е бил доста разнообразен и пъстър. След сутрешното събуждане от звуците на цигулка, всички се изкачват към Молитвения връх, за да посрещнат Слънцето, последвано от молитви, песни и утринното слово на Учителя. След тази сутрешна програма, лагерът отново оживява от среща на всички пред кухнята. Следват гимнастическите упражнения и Паневритмията. Едно от местата за упражненията и Паневритмията е край Първото езеро, откъдето на връщане се пренасят дърва за огъня. Други места за упражненията са били третото и петото езеро, но най-честото място е било Езерото на чистотата. В бивака остават дежурните, които имат грижата да приготвят общия обяд. Времето след Паневритмия учениците прекарват из околностите, заедно с Учителя, като облагородяват средата около тях – правят пътеки, мостове над потоците, чешми. Цялото място на лагера около Второто езеро е облагородено. Под второто езеро е построена баня в помещение от плътни импрегнирани платна, далеч от изтичащата рекичка.

Много често Учителя и учениците прекарват в духовни разговори, голяма част от които са записани от Боян Боев и излезли от печат в книгата Разговорите при Седемте рилски езера[2]. След вечерята обикновено се пали вечерен огън, около който се провеждат разговори с Учителя, пеят се песни и се слушат концерти. Понякога Учителя е говорил и от мястото, където и до днес се намира оградено пространството около палатката му.

По свидетелство на ученици на Учителя, летният лагер на Рила е духовна школа с определена програма и ред практически задачи. Изобщо ходенето по планините се възприема не само като спорт или гимнастика, а като поклонение, съпроводено с благоговение и сакрално отношение, като свещенодействие. Дори много от музикалните произведения на Учителя Петър Дънов, както и комплексите с гимнастически упражнения и Паневритмията, са създадени именно на планината. В този смисъл рилската Лятна духовна школа е същностен елемент от живота на Братството.

[1] Дойнов, Николай. И очите ми видяха Изгрева, София, Бяло Братство, 2016, с. 232. За повече подробности виж същата книга, с. 211-237.

[2] Пак там,  с. 224. Виж също: Константинов, Методи, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Учителя. Разговорите при Седемте рилски езера, София, Бяло Братство, 2011.

Мирослав Бачев

Из гл 1 ИДЕЯ, ЖИВОТ, ТРАДИЦИИ

ЖИВОТО ЕДИНСТВО НА БРАТСТВОТО – ИДЕЯ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ

Братски групи