Спомени за Паневритмията

Едно Изгревско утро

Зората предвещава чуден ден. Цветя, мушички, птички, хора – през всички минава свещеният трепет на вълната, която иде от изток. С новите си откровения денят тихо пристъпва към нас. Той ни носи любовните дарове на Великата Майка, която щедро ги е приготвила за всички свои деца. Тя ги тъй обича, защото при слизането им от Небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие с всичкия си блясък и красота в края на вековете.
Днешният ден отваря нова страница във Великата книга на Живота. И в нея ще се пишат неща, неписани никога досега. Всяко камъче, всяка тревичка, всеки слънчев лъч ще ни разкрива по нов начин своите тайни.
Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи. Дванадесетте лъча на новите игри са вече образувани на Изгревската полянка. Около тях един жив кръг – той приема живота, който се прелива в него от дванадесетте лъча, и се привежда в движение. А дванадесетте лъча ту се приближават към центъра, за да приемат живота оттам, ту се отдалечават, за да го влеят в колелото на живота.
Всички запяват при започване на ритмичните игри и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене. Тук като че ли пред нас се формира и пробужда детето на Новия живот. То излиза от затворения кръг и започва своя възход към слънчеви върхове. Как лицата на всички са преобразени. В тях се чете светлината на новия ден, който се ражда на Земята. От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло предчувствие за красотата на това, което се гради. Всички лица са красиви: те добиват красотата, която първично им е дадена, когато са слизали от своята Родина. Тук вече човек престава да се чувства като личност, а като душа – гражданка на Вечността, която из глъбините си приветства Великата Майка на света и праща на всички свои братя на Земята радостната вест, че животът на Рая е тъй близо до нас!
Като че ли и всички дървета и тревички подемат песента на дванадесетте слънчеви лъча и на живия кръг. Като че ли и в тях проблясва едно озарение за великото предназначение на всичко в света.
Тия лъчи не са ли един цвят, който се разцъфтява? Това не напомня ли за разцъфтяването, което става в мистичните глъбини на общочовешката душа!
След упражнението всички са около Учителя. Става въпрос за новите упражнения. Учителя казва:
Те носят свобода на човека. Ако една година ги играете съзнателно, ще бъдете здрави и силни. При всяко движение, при всяко упражнение човек трябва да спечели нещо. Когато правиш хубаво едно движение, ти чувстваш радост, подем. Това е мерилото. Ние творим, създаваме една нова вълна, улесняваме хората по лицето на Земята. Те страдат днес от неестествени движения. Докато хората играят, те са млади. Престанат ли да играят, остаряват. Когато човек престане да се движи, у него се набират утайки, в които няма живот. И тогава става недоволен от живота. Едно разумно движение винаги е свързано се живата, Разумната Природа. Хубавите движения носят нов живот. Душата постоянно трябва да поощрява тялото. Да се убеди човек, че не е стар – това е цяла наука. Земята е на два и половина милиарда години и още е млада, работи и играе!
В тия упражнения е вложен ритъмът на Слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения.
Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свои линии. Например как ще изразиш се движение една добродетел?
Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи. С тия упражнения се запознавате с напредналите същества, правите вътрешна връзка се тях. С разумните движения привличаме тия същества на помощ и те ни дават от своите дарове.
За хората може да се каже: „Вода газят, жадни ходят.“ Имат всички блага, а не ги виждат. Мислете за онова, което е в съгласие със законите на Живата Природа. И всеки да е свободен.
Въпрос: Какво е новото отношение към Природата?
Всичко в Природата ни говори, но ние не разбираме. Не разбираме и говора на светлината. Приемаме само милувката ù. От всяко цвете излиза специална музика. И чрез тая музика цветята говорят. Музиката, която излиза от различните цветя и даже от разните им части, е различна. Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с Природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас! Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр. И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпче. Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам. Казвам му: „Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар? Полива ли те навреме?“ Най-първо човек трябва да се научи да оценява това, което има, и да се освободи от всички заблуждения. От звездите, от Слънцето, от плодовете иде Божията любов!
Въпрос: Кои са законите на Любовта?
Тя прониква всичко и няма сила, която може да ù се противопостави. Тя носи всички блага. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение: всички отрицателни качества тя ги изключва. Ти никога не можеше да си навъсиш лицето на оня, когото обичаш. Когато обичаш някого, и той те обича. Да обичаш някого – това значи да даваш и да вземаш. Става обмяна между вас. Не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И не можеш да познаеш Великото Разумно Начало в света, ако не Го обичаш. Това, което дава радост в света, е животът. Това, което дава радост в света, е Любовта. Тя носи всички радости, всичкото веселие. Всичко онова, което човек иска, тя го носи.
Душите са слуги на Любовта. Всички души са излезли от Бога, за да донесат Любовта на Земята. И като се върнат, ще разправят как са изявили Любовта. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Доброволно да следваме закона на Любовта отвън и отвътре. Когато нещо се прави без любов, то е престъпление. Колективната идея я носи Любовта. Без Любовта никаква колективна идея няма в света.
Става дума за новото, което иде. Учителя казва:
Сега хората трябва да се учат да слугуват на Цялото, на Разумното Начало в света. Досега от хиляди години са служили само на себе си. Сутринта като станат, ядат за себе си, работят за себе си, всичко прибират за себе си. И товарът е станал толкова голям, че трябва да се разтоварим. И не ни иде наум да се разтоварим. В новата култура силните ще станат слуги.
С тия упражнения се подготвя Шестата раса. Какво съзнание ще има човекът на Шестата раса? – Космическо. Той ще чувства единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва, понеже и цветето се радва.
Грандиозен план има Природата. Има един Божествен план, който нищо не е в състояние да разруши. Сега е крайният момент. Ражда се нова раса. Колкото е мъчно умирането, толкова мъчно е и раждането. Иде нещо хубаво в света!
откъс от книгата „Из нашия живот“, Боян Боев, Издателство Бяло Братство, София
публикувано в сп. „Житно зърно”, 1941 г., кн. 7

Последни новини

Братски групи